Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 119
София, 07.10. 2009 г.
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска
колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и
с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията
Емил Марков търг. дело № 40 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната
жалба с вх. № 31305/14. ХІ.2008 г. на А. П. Д.
от В. , подадена против осъдителните части от въззивното
решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 10. Х.2008 г., постановено
по гр. д. № 58/2008 г., с което по облигационния спор между него и „Д” А. – С,
въведен с предявените при условията на обективно съединяване регресен иск на застрахователя с
правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, както и с иск за мораторна лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, това физическо лице е било осъдено да заплати по първата претенция
сума в размер на 2 068 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от
31.І.2007 г. и до окончателното й изплащане, а по втория иск – съответно 778.57
лв. мораторна лихва за периода от 31.І.2004 г. и до горепосочената дата /на
подаване на исковата молба/.
Жалбоподателят
А. П. Д. поддържа чрез процесуалния си представител адв.
С от САК, че атакуваното въззивно решение на СГС
следва да бъде касирано, като вместо него бъде постановен съдебен акт по
съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с които обективно съединените
искове на „Д” АД-С да се отхвърлят изцяло – като неоснователни и недоказани.
Обстойно мотивирани съображения в подкрепа на тезата си касаторът е развил и в
свои писмени бележки по делото, изготвени от процесуалния му представител по
пълномощие.
Ответното по касация „Д” А. – С
не ангажира свое становище по основателността на жалбата.
Като взе предвид доводите по
жалбата на Д. и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на
атакувания с нея въззивен акт, Върховният касационен
съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното:
Жалбата е основателна.
Касационният контрол в случая е
бил допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като релевираният от касатора материалноправен въпрос е от значение както за точното
прилагане на закона: чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във вр. с текста на чл. 213, ал. 1, изр.
4-то КЗ и § 143 ПЗР на ЗИДКЗ ДВ, бр. 97 от 23. ХІ.07 г., но така също той е
релевантен за развитието на правото: доколкото се отнася до ограничено по време
ретроактивно действие на една нова и действаща
понастоящем правна уредба в материята на застрахователни правоотношения,
възникващи при покупки на полици за задължителната застраховка по риска
„гражданска отговорност” на автомобилистите и доколкото в тази връзка
наложително се оказва тълкуване на израза, употребен в текста на § 143 от ПЗР
на ЗИДКЗ: „случай на встъпване в право, по който не е извършено плащане към
деня на обнародването на този закон в ДВ”. Последният е неясен,
щом като хипотезата на чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ
дефинитивно предпоставя встъпване в правата на застрахования, немислимо преди
момента на едно вече извършено от неговия застраховател
плащане.
Независимо, че действащият
понастоящем Кодекс за застраховането е в сила от 1.І.2006 г., докато исковите
претенции на „Д” А. , по съществото на които е било постановено обжалваното въззивно решение на СГС датират от 31.І.2007 г., както
първостепенният, така и въззивният съд, правилно са квалифицирали главната от
тях по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ. Дословно тази
разпоредба гласи, че „с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата”. При данните по делото, че въпросното плащане - на сума
в размер на 2 068 лв. - е било извършено от страна на „Д” А. С /по онова
време действащо с наименование на фирмата си „О”/ на датата 9.VІІІ.2002 г.,
това е меродавният момент, от който датира и материалноправното
встъпване в правата на застрахования по риска „автокаско”
срещу причинителя на неговите имуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.VІ.2002
г. по вина на водача ответник А. П. Д. , изразяващи се в нанесени щети по л. а.
марка „А”-80 с ДК№ Р* Процесуалноправно обаче, суброгацията в правата на увредените лица се осъществява
посредством регресния иск по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ. Правният интерес на застрахователя
от водене на този осъдителен иск, чието предявяване е станало 4 и половина
години по-късно, несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата 31.І.2007
г. „Д” АД-С все още не е било получило плащане от страна на причинителя
на вредата Д. Исковата молба от горепосочената дата представлява първата
надлежна покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД за извършването на такова
плащане, отправена към ответника – като същевременно липсват данни по делото извънсъдебно да е била отправяна покана за плащане и към застрахователя на последния по риска „гражданска
отговорност” ЗК „Ю” АД. Релевантно в случая е и обстоятелството, че плащане от
страна на Ат. П. Д. не е било извършено и до датата 23. ХІ.2007 г., към която висящността на облигационния спор е била вече пренесена
пред въззивната инстанция. Текстът на § 143 от ПЗР на
Закона за изменение и допълнение на КЗ ( О. ДВ, бр. 97 от 23. ХІ.2007 г.), според който разпоредбата на чл. 213,
ал. 1, изр. 4-то КЗ се прилага „за всички случаи на
встъпване в право”, по които не е извършено плащане към деня на обнародване на
този закон, а именно ЗИДКЗ, в „Д”, е основанието нормата на чл. 213, ал.
1, изр. 4-то КЗ със сигурност да бъде квалифицирана
като приложимият в случая материален закон. Следователно въззивният съд, като
решаваща инстанция, е бил длъжен да съобрази, че при данните по делото за
притежавана от ответника Д валидна полица по задължителната застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, действаща към момента на настъпване на процесното ПТП от 20.VІ.2002 г., която е била закупена от
ЗК „Ю” А. , искът на „Д” А. – С се явява лишен от основанието си. В такъв
смисъл е било и изричното защитно възражение на ответника, което - вместо към
процесуалния момента на суброгиране в правата на
застрахования /31.І.2007 г./ посредством предявяване на регресния
иск, е било обсъдено единствено във връзка с напълно ирелевантното
за спора материалноправно встъпване, несъмнено
осъществено още към датата на плащането /9.VІІІ.2002 г./.
В заключение, при констатацията,
че предмет на главната искова претенция на „Д” А. С не са причинени вреди,
надхвърлящи размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка,
т.е. на притежаваната от ответника полица „гражданска отговорност”, а и няма
данни по делото ЗК „Ю” А. да е отказвало да заплати дължимото от него
обезщетение по този риск на основание някое от изрично предвидените 11
изключения по чл. 268 КЗ, искът за сумата 2 068 лв., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 31.І.07 г. и до окончателното й изплащане срещу
физическото лице пряк причинител на вредите, е следвало да бъде отхвърлен. Като
последица от този резултат, неоснователна се явява и акцесорната
претенция на застрахователя срещу ответника Д за
присъждане на мораторна лихва върху процесната
главница за периода, необхванат от действието на
погасителната давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД: 31.І.2004 г. – 31.І.2007 г.
С оглед всичко изложено обжалваното
от Ат. П. Д. въззивно решение на СГС ще следва да
бъде отменено в неговите две осъдителни части, като вместо това бъде
постановено отхвърлянето изцяло и на двете обективно съединени искови претенции
на застрахователя - по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вкл. с
присъждане на разноски.
Мотивиран от горното Върховният
касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното
решение на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В с-в, от 10. Х..2008 г., постановено
по гр. д. № 58/2008 г. в неговите две осъдителни части по исковете с правно
основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, съответно за сума в размер на 2 068 лв., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 31.І.2007 г. и до окончателното й изплащане, както и за
сума в размер на 778.57 лв., като обезщетение за забава върху горепосочената
главница /от 2068 лв./ за периода от 31.І.2004 г. и до 31.І.2007 г., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Д” А. – С с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./
ТЗ, предявен срещу А. П. Д. от гр. В., понастоящем с адрес в гр. С., ж.к. „М-І,
бл. 30, вх.V, ет. 6, ап. № 1* за заплащане на сума в
размер на 2 068 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.І.2007
г. и до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Д” А. – С с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу
този А. П. Д. от гр. В., понастоящем с адрес в гр. С., ж. к. „М”-І, бл. 30, вх.
V, ет. 6, ап. № 1* за заплащане на сума в размер на
778.57 лв. като обезщетение за забава върху претендираната главница в размер на
2 068 лв., съответно за периода от 31.І.2004 г. и до 31.І.2007 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
О С Ъ Ж Д А „Д” А. , със седалище
и адрес на управление в гр. С., бул. „К” № 6* да заплати на А. П. Д. чрез
процесуалния му представител адв. С от САК, гр. С,
ж.к. „И”, ул. „Д”, бл. 15, ет. І, ап. № 3, СУМА в
размер на 397.66 лв. /триста деветдесет и седем лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща съдебно-деловодните му разноски за трите инстанции,
КАКТО И адвокатско възнаграждение на адв. С. П. в
размер на СУМАТА 150 лв. /сто и петдесет лева/ по реда на чл. 38,ал. 2 ЗА.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2