Ключови фрази
Кумулации * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

гр. София , 06 април 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 285/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 105/2014г. на Районен съд – гр. Дулово, отмяна на постановеното по него определение № 85 от 13.10.2014г. и прекратяване на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
В искането се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснато при постановяване на влязлото в сила определение съществено нарушение на процесуалните правила се развиват съображения за нарушение на принципа non bis in idem. Излагат се доводи, че въпросът за определяне на общо наказание на осъдения Д. е бил решен с влязъл в сила съдебен акт по нохд № 140/2012г. на РС – Дулово и пререшаването на този въпрос, без да е налице ново осъждане, е било недопустимо. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият И. И. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Постановеното от Районен съд – Дулово определение № 85 от 13.10.2014г. е влязло в сила. Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С определение № 85 от 13.10.2014г., постановено по чнд № 105/2014г. по описа на РС – Дулово, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е допуснато групиране на наказанията на И. И. Д. с ЕГН [ЕГН], наложени по нохд № 471/2011г. на РС – Шумен, нохд № 388/2010г. на РС – Велики Преслав, нохд № 333/2011г. на РС – Велики Преслав, нохд № 883/2010г. на РС – Шумен, нохд № 329/2011г. на РС – Силистра, нохд № 341/2011г. на РС – Велики Преслав, нохд № 135/2011г. на РС – Дряново, нохд № 944/2011г. на РС – Силистра, нохд № 24/2012г. на РС – Велики Преслав и нохд № 140/2012г. на РС – Дулово, като е определено едно общо наказание седем месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Извършено е приспадане на основание чл. 25 от НК.
ВКС намира, че е налице релевираното в искането от Главния прокурор основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, за отмяна на постановеното определение по реда на възобновяването му и за прекратяване на производството, разглеждано по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Изложените в искането доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради нарушаване на забраната non bis in idem, са основателни.
По молба от осъдения И. Д. за извършване на групиране на наложени му наказания, пред РС – Дулово е било образувано производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и е постановено атакуваното по реда на възобновяването определение за извършване на кумулация. При образуване на производството и постановяване на съдебния акт, районният съд не е взел предвид, че с влязъл в сила друг съдебен акт, постановен по нохд № 140/2012г. по описа на РС – Дулово, е било извършено пълно и цялостно групиране на наказанията, наложени на осъденото лице по всички предходни негови осъждания. Видно от материалите по делото, със съдебния акт по нохд № 140/2012г. е извършено групиране на наказанията, наложени на Д., по нохд № 347/2008г. на РС – Шумен, нохд № 80/2008г. на РС – Нови Пазар, нохд № 1652/2007г. на РС – Шумен, нохд № 760/2008г. на РС – Шумен, като измежду тези осъждания е определено общо наказание; по нохд № 1192/2008г. на РС – Шумен, нохд № 1203/2008г. на РС – Шумен, нохд № 519/2008г. на РС – Шумен, нохд № 95/2007г. на РС – Исперих, между които е определено общо наказание, по нохд № 311/2009г. на РС – Шумен и нохд № 416/2009г. на РС – Нови пазар, по които е определено общо наказание, по нохд № 388/2010г. на РС – Велики Преслав, нохд № 333/2011г. на РС – Велики Преслав, между които е определено общо наказание, по нохд № 471/2011г. на РС – Шумен и нохд № 489/2011г. на РС – Шумен, като е определено общо наказание, по нохд № 883/2010г. на РС – Шумен, нохд № 329/2011г. на РС – Силистра, нохд № 341/2011г. на РС – Велики Преслав, нохд № 135/2011г. на РС – Дряново, нохд № 944/2011г. на РС – Силистра, нохд № 24/2012г. на РС – Велики Преслав и нохд № 140/2012г. на РС – Дулово, като е определено общо наказание. С този съдебен акт е извършено цялостно групиране на всички осъждания на Д., като са формирани няколко съвкупности. Видно от материалите по делото, на решаващия съд са били известни всички осъждания на Д. и със съдебния си акт съдът е извършил групиране на наказанията по всички осъждания.
При това положение, РС – Дулово, който е бил сезиран с молба от осъдения Д. за групиране на част от наложените му наказания, които вече са били групирани, е следвало да констатира обстоятелството, че със съдебния акт по нохд № 140/2012г. на РС-Дулово е налице произнасяне по определяне на общо наказание въз основа на всички осъждания на Д., като не е налице ново обстоятелство – ново осъждане, което да даде възможност за ново произнасяне по въпросите за групиране на наказанията. Наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който са били решени въпросите по приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, е съставлявало пречка за разглеждане на производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК по отношение на същите осъждания. Според т. 2 на ТР № 3/2009г. на ВКС, не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл. 23 - 25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето. В случая, при постановяване на съдебния акт по нохд № 140/2012г. на РС – Дулово на съда са били известни всички осъждания на И. Д. и е било извършено пълното им и цялостно групиране, този съдебен акт е влязъл в законна сила. След като не е било налице ново осъждане, съставът на РС – Дулово, сезиран с молба по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, пред който е било на разглеждане нчд № 105/2014г., е следвало да констатира, че въпросът за определяне на общо наказание вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт. Тази констатация е следвало да доведе до извод за недопустимост на ново произнасяне по същите въпроси и да обоснове прекратяване на образуваното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК производство.
Като е постановил съдебен акт, с който се е произнесъл отново, при същите обстоятелства, за групиране на част от наказанията, наложени на осъдения Д., след като е налице влязъл в сила съдебен акт за групиране на всички наказания, наложени на осъденото лице, съдът е допуснал нарушение на принципната забрана non bis in idem. Поради това, атакуваното определение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и подлежи на отмяна по реда на възобновяването.
Предвид установяването на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК – наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който при същите фактически обстоятелства са решени въпросите по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, ВКС следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК и да прекрати производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 105/2014г. по описа на Районен съд – Дулово.
ОТМЕНЯ определение № 85 от 13.10.2014г., постановено по посоченото дело.
ПРЕКРАТЯВА производството по чнд № 105/2014г. по описа на Районен съд – Дулово.
Решението не подлежи на обжалване и протест.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.