Р Е Ш Е Н И Е № 456 София, 11 ноември 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 2209/2011 година.
На основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК Главният прокурор на РБ е направил искане за възобновяване на чнд № 54/2011 год. на РС-Раднево, отмяна на постановеното по него по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение № 46/11.03.2011 год., с което на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения Б. Г. Д. е определено общо наказание и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането се сочи, че определението е незаконосъобразно, защото въпреки, че съдът е имал данни за всичките осъждания на Б. Г. Д., вън от обхвата на определението са останали някои от тях. Във втората от двете очертани съвкупности с водещо най-тежко наказание по нохд № 153/09 год. на РС-Раднево на осъдения е определена пробационна мярка, наложена по друга присъда с наложено по-леко наказание пробация.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитникът на осъдения изразява становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и доказателствата по делото, проверявайки определението в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 46 от 11.03.2011 год. по чнд № 54/2011 год. на РС-Раднево, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът/РРС/ е извършил групиране наказанията на осъдения Б. Г. Д., като е сформирал съвкупности по влезли в сила присъди, както следва:
-по нохд № 323/2008 год. и нохд № 25/2009 год. на РРС, с общо определено наказание пробация с определяне на пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2 т. 1 за срок от две години, с периодичност два пъти седмично и по т. 2-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и по т. 4-включване в програми за обществено въздействие за срок от една година;
- по нохд № 153/2009 год., по нохд № 212/2009 год., по нохд № 245/2009 год. и по нохд № 192/2009 год. на РРС с определено общо наказание пробация и мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-за срок от три години, с периодичност на регистрация два пъти седмично; по т. 2-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и по т. 6-безвъзмезден труд в полза на обществото от по двеста часа годишно за две поредни календарни години/съобразно тълкуването на присъда № 130/17.06.2009 год. по нохд № 153/2009 год. по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 НПК/ и по т. 4-включване в програми за обществено въздействие за срок от една година..
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е зачел изтърпяното наказание пробация по присъдите предмет на групиране до влизане на определението в сила.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.04.2011 год.
Искането на Главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на определението е подадено в законоустановения срок и е допустимо, а разгледано по същество, е и основателно.
Съгласно т. 2 от тълкувателно решение № 3/16.11.2009 год. по н.д. № 3/2009 год., ОСНК на ВКС, когато в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т.1 НПК, съдът е събрал доказателства за всички осъждания на едно лице по влезли в сила присъди, но е пропуснал някое от тях и не го е обсъдил в мотивите или макар и да го е обсъдил, не го е взел предвид в крайното решение, съдебен акт е постановен в нарушение на чл. 14 НПК, т.е. налице е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на разпоредбите на чл. 23-25 НК, понеже не е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях.
В настоящия случай, РРС е имал данни за всичките осъждания на Д., с влезли в сила присъди, които осъждания са отразени в мотивите на атакуваното определение, но при вярно очертаните две съвкупности от престъпления, съдът не е извършил цялостното им групиране и не са наложени по тях общи наказания на осъдения по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
От данните по делото е видно, че съдът е определил общо наказание по две съвкупности от престъпления-едната очертана от тези по присъдите постановени по нохд № 323/2008 год. и нохд № 25/2009 год. на РРС, а втората от нохд № № 153/2009 год., 212/2009 год., 245/2009 год. и нохд № 192/2009 год. - всички по описа на РРС. Съдът е констатирал осъждането на Д. с влязлата в сила на 05.01.2009 год. присъда по нохд № 311/2008 год. на РРС, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 26.06.2008 год., но това престъпление не е включено в първата от двете съвкупности.С определение № 70/10.03.2010 год. по нчд № 58/2010 год. на ОС-Стара Загора, постановено по реда на глава ХХХV, раздел VІ НПК, потвърдено с определение № 92/27.04.2010 год. по н.д. № 132/2010 год. на Пловдивския апелативен съд наложеното на Д. наказание пробация по нохд № 311/2008 год. на РРС е заменено със седем месеца и два дни лишаване от свобода и е постановено той да го изтърпи в затворническо общежитие при първоначален „Общ” режим. Това наказание осъденият е изтърпял до 16.12.2010 год. Доколкото деянията предмет на осъжданията по нохд № № 323/2008 год., 25/2009 год. и 311/2008 год. са извършени, преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, то престъпленията по тях подлежат на групиране по реда на чл. 25, ал. 1 и 3, във вр. чл. 23, ал. 1 НК, като най-тежкото от наказанията се явява това по нохд № 311/2008 год. замененото с наказанието лишаване от свобода с цитираното по-горе определение.
Неправилно е определено общото наказание и по втората съвкупност от престъпления-тази по нохд № № 153/2009 год., 212/2009 год., 245/2009 год. и нохд № 192/2009 год. - всички по описа на РРС, поради следното:
По четирите подлежащи на групиране престъпления по влезлите в сила присъди на осъдения са наложени наказания пробация с различни по вид и продължителност пробационни мерки.
Най-тежкото от тези наказания е това, определено по нохд № 153/2009 год., включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, при периодичност на срещите два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от по двеста часа годишно за две поредни календарни години. По това дело съдът не е наложил пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК-включване в програми за обществено въздействие, но с атакуваното определение тази пробационна мярка /наложена по друга присъда от съвкупността/ е включена в определеното общо наказание пробация, което е неправилно. Наказанието пробация е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода и то е единно, т.е. посочват се само пробационните мерки, включени в най-тежкото наказание пробация.
Отделно съдът е следвало да постанови осъденият да търпи наказанието от пет месеца лишаване от свобода/изтърпяно на 12.04.2010 год./, наложено по влязлата в сила на 15.02.2010 год. присъда по нохд № 16/2010 год. на РРС, тъй като престъплението по това дело е в съотношение на рецидив с престъпленията по всички останали дела.
Ето защо, настоящият съдебен състав намери, че е налице соченото основание за възобновяване на наказателното дело – при постановяване на определението, чиято отмяна се иска е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и не е бил приложен правилно материалния закон - чл. 25, ал. 1 и ал. 3, във вр. чл. 23 ал.1 от НК.
Поради това, искането за възобновяване следва да бъде уважено, като чнд № 54/2011 год. на РС-Раднево се възобнови и определение № 46/11.03.2011 год. постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с което на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията на осъдения Б. Г. Д. се отмени и делото се върне на РС-Разлог за ново разглеждане и законосъобразно решаване.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2, във вр. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 46/11.03.2011 год. постановено по чнд № 54/2011 год. на РС-Раднево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав като се изпълнят дадените указания в съобразителната част на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|