Р Е Ш Е Н И Е
№ 50116
София, 18.10. 2022 год.
В името на народа
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
с участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1247 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.290 ГПК.
С определение № 222 от 21.04.2022г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищеца „Топлофикация София“ЕАД срещу решение № 11852 от 12.08.2020г. по в.т.д.№ 1314/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 4878/2016г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения в условията на солидарност срещу „Риск Инженеринг“ АД, [населено място] и АД „Силови машини”, регистрирано съгласно законодателството на Руската федерация, иск с правно основание чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка на основание чл.21.1.2 във вр. с чл.21.1 и чл.21.1.1. от договор за инженеринг от 09.12.2011г. за забава при доставката на стоки и услуги - неизпълнени в срок дейности по 15 позиции, всяка с посочен период на забава, в общ размер на 2 724 005лв. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по втория обективно съединен иск.
Касаторът се позовава на основанията за отмяна на решението по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че въззивният съд е тълкувал превратно разпоредбата на чл.21.1. от процесния договор („ако изпълнителят не успее да достави някоя или всички стоки или да извърши услугите в сроковете, определени в графика за изпълнение на поръчката, възложителят може да удържи изчислената сума на неустойката поради закъснение, от следващото дължимо плащане по договора или от гаранцията за добро изпълнение“). Касаторът счита, че въззивният съд е извършил корективно тълкуване независимо от ясния смисъл на клаузата; неправилно приел, че забавата в доставката на отделните стоки или закъснението в изпълнението на дължимите услуги по линейния график, следва да бъде преценявана по отношение на крайния срок; неправилно приел, че при отсъствие на забава по отношение на този срок, въпрос за закъснение на изпълнението изобщо не може да стои, тъй като кредиторовият интерес на възложителя да получи в уговорения срок работеща и функционираща съобразно техническите спецификации инсталация, е изцяло удовлетворен. Поддържа, че противно на възприетото от САС корективно тълкуване, в процесния договор изрично е уредена отговорност под формата на неустойка за забава на всяка отделна доставка или дейност като страните са придали на линейния график определено правно значение, така, че неспазването му е свързано със забава на конкретно задължение и възникване на отговорност под формата на уговорената неустойка. По тези съображения счита, че даденото тълкуване противоречи на чл.20 ЗЗД като изопачава ясно изразената воля на страните. Позовава се на разпоредбата на чл.3.10 от договора (при неспазване на сроковете за отделните дейности, определени в одобрените от възложителя графици, както и времетраенето им, предвидено в приложение № 4, същият има право на неустойка за закъснение съгласно чл.21.1 от договора). Като аргумент, че неустойката е въведена за междинно неизпълнение, страната посочва и отсъствие на уговорка за неустойка за забава спрямо уговорения краен срок за изпълнение. Позовава се и на клаузата на чл.21.1.4, съгласно която, ако неустойките за междинните забави достигнат максималния размер по чл.21.1.2, изр.второ, възложителят има право да прекрати едностранно договора.
В подробни писмени отговори ответниците „Риск инженеринг“АД и ПАД „Силови машини“, с ново фирмено наименование, съгласно представените в хода настоящото производство доказателства - АД „Силови машини” са оспорили основателността на подадената касационна жалба.
Касационното обжалване е допуснато по поставения във връзка с иска по чл.92 ЗЗД въпрос в изложението на касатора - „До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл.20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните. Следва ли са се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД, подлежат само неясните и двусмислени уговорки“ при въведената от страната допълнителна предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК, обоснована с решението по т.д.№ 218/2012г. на 2 т.о. на ВКС и решението по т.д.№ 761/2008г. на 1 т.о. на ВКС, по т.д.№ 666/2010г. на 1 т.о. на ВКС.
В откритото съдебно заседание представителите на страните поддържат заявените становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивната инстанция е очертала като безспорен фактът на сключване между възложителя „Топлофикация София“ЕАД и изпълнителя Обединение „Риск Инженеринг - Силови машини“ (дружество по ЗЗД с участници „Риск Инженеринг”АД и руското търговско дружество „Силови машини” ОАД), след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, на Договор У-№ 446/09.12.2011год., с който ищецът е възложил „Инженеринг за турбогенератор с мощност 35 МВ и спомагателно оборудване за ТЕЦ София” (турбина за производство на ел.енергия - турбогенератор № 9), съобразно условията и техническата спецификация. Позовавайки се на неспазване на крайния срок за изпълнение - 11 април 2014г., ищецът е предявил претенции за заплащане на неустойка за забава предвид издаденото на 10.06.2015г. разрешение за ползване на съоръжението. Като безспорно е прието обстоятелството, че със споразумителен протокол от 01.03.2013г. е договорено допълнително извършване на дейности по строителна и ел.част. Прието е, че крайният срок за изпълнение, продължен общо на 750 дни, считано от подписване на договора, е 11.04.2014г.; че с констативен протокол от 26.11.2013г. и протокол за завършване на СМР от 27.11.2013г. е установено завършването на строително-монтажните работи на обекта.; че към 19.12.2013г. е установено провеждането на единичните изпитания на спомагателното и основното оборудване; че в периода 08.-11.04.2014г. са проведени 72 часови пробни изпитания на турбогенератор 9 и спомагателните съоръжения; че тези проби са били успешни и обектът е предаден на възложителя в съответствие с изискването на чл.17.1 от договора на 12.06.2014г., когато е съставен констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа- Акт обр.15; на 26.05. 2015г. Държавната приемателна комисия е съставила протокол за установяване годността на строежа, а разрешението за ползване на съоръжението е издадено на 10.06.2015г. По делото не е било спорно, че двустранен протокол с който, съгласно чл.17.4 от договора, инсталацията се счита окончателно приета от възложителя, не е бил съставен, поради което и не е осъществено окончателно плащане на изпълнителя (извършени са авансовото и междинните плащания).
Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът претендира заплащане на неустойка за забава за предаване на работен проект и за доставки по 14 позиции на основание чл.21.1.2. от договора, които дейности е следвало да бъдат извършени за периода 16.12.2012г. - 28.08.2013г. (съгласно таблицата на л.8-10 на исковата молба, в която са посочени позициите, за които се претендира неустойка за забавено изпълнение). Съставът на САС е очертал като спорен въпросът как се отнасят сроковете за изпълнение на отделните дейности към крайния срок за изпълнение на работата. Посочил е, че съгласно чл.21.1. от договора, извън случаите на непреодолима сила, ако изпълнителят не успее да достави някоя стока и/или услуга в сроковете, определени в Графика за изпълнение на поръчката, дължи неустойка в размер на 0,5 % от стойността на забавените стоки и/или услуги за всеки просрочен ден, като максималният размер на неустойките за закъснение не може да надхвърли 10 % от общата цена на договора, без ДДС.
По спорния въпрос съставът на САС е споделил изводите на първоинстанционния съд, че водещ за интереса на възложителя е спазването не на междинните срокове, а на крайния срок за изпълнение на готовия продукт - турбогенератор и спомагателно оборудване за ТЕЦ София. Споделени са и изводите, че договорът за инженеринг представлява съглашение за комплексно изпълнение на строителството, а не за извършване на отделни дейности или етапи, с оглед на което, прекият интерес на възложителя е наличие на готов краен продукт, който да може да служи за предвиденото в договора и нуждите на възложителя предназначение. Според въззивната инстанция, така възприетият пряк интерес на възложителя води до извод, че водещо значение при договора за инженеринг ще има спазването на крайния срок за цялостно изпълнение; че сроковете за изпълнение на отделните дейности, чието извършване е дължимо единствено от ответниците ще имат само допълващо, организационно значение; че сроковете за отделните етапи са установени от страните единствено с цел да се обезпечи завършване на строителството в рамките на срока за цялостно изпълнение. Очертано е, че ответниците са единствените изпълнители, поради което забавата им по отношение на отделните етапи от договора води едновременно и до цялостно закъснение при изработката на оборудването. Споделен е изводът на СГС, че от прекия интерес на възложителя следва, че клаузата за неустойката по т.21.1.2 следва да бъде тълкувана „корективно” като забавата в доставката на отделните стоки и/или услуги по линейния график, следва да бъде преценявана с оглед забавата по отношение на крайния срок. Мотивирано е, че ако не е налице забава в крайния срок за изпълнение, то въпрос за отговорност за вреди поради забавено изпълнение изобщо не може да стои, тъй като кредиторовият интерес на възложителя да получи в уговорения срок една работеща и функционираща съобразно техническите спецификации инсталация, е изцяло удовлетворен. Счетено е, че как изпълнителят организира изпълнението на работата си след като крайният срок е спазен, за възложителя ще е без всякакво правно значение, а този въпрос единствено би стоял ако не е спазен крайният срок за изпълнение; че забавата в изпълнението на отделните етапи - изготвяне на работен проект, доставка на детайлите за оборудването, изпълнението на СМР и извършването на предвидените в договора технически изпитания, предшестващи окончателното приемане на изпълнената съгласно договора инсталация, ще има правно значение единствено за определяне началния момент на забавата на изпълнителя, както и за обема на отговорността му, доколкото предвидената в чл.21.1.2 неустойка изрично е обусловена от стойността на забавените стоки и/или услуги, т.е. забавата в изпълнението на отделните етапи от договора ще има значение, но само ако е налице закъснение в крайния срок за изпълнение. По тези съображения въззивната инстанция е приела, че такъв според нея е разумът на този текст от договора.
При подробно изложени съображения, съставът на САС е приел за установено от фактическа страна, че не е доказано закъснение, забава по вина на ответниците, за която те отговарят, по отношение на крайния уговорен срок (с успешното провеждане на тестовете за надеждност и за достигане на гаранционни показатели, като условие работата да се счита окончателно приета, съгласно чл.17.4 - „след успешни гаранционни изпитания, доказващи гаранционните показатели на инсталацията, съгласно приложение №7 към договора и получаване на разрешение за ползване, страните подписват протокола за окончателно приемане на инсталацията“). Формиран е краен извод за недоказаност на твърдяната забава при изпълнението на договора по вина на изпълнителя и за неустановеност ищецът да има вземане към ответниците за претендираните с исковата молба неустойки, счетени за дължими единствено в хипотеза на забавено изпълнение по отношение на крайния срок.
При отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, настоящият състав изцяло поддържа разрешенията, дадени в актовете по чл.290 ГПК, послужили като допълнителна предпоставка за осъществяване на факултативния контрол: „От изрично посочените в чл.20 ЗЗД критерии, по които се осъществява тълкуването на договора, се извежда принципът, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на дейност по тълкуване се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността. На тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени съдържанието на изявената, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля е правно ирелевантна”.
В съдебната практика никога не е имало съмнения и колебания, че при тълкуване на волеизявленията на страните, обективирани в подписан от тях договор, съдът трябва да търси и да установи действителната им воля, обективирана и изразена именно чрез техните волеизявления, а не да тълкува същите „разширително” или „стеснително” и по този начин да установява предполагаемата воля, която вероятно само субективно са имали намерение да изразят, но не са обективирали и не са изразили. В задължителната за съдилищата практика, обективирана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, еднозначно се приема, че при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът тълкува договора, изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението. В основата на трайноустановената практика по приложението на чл.20 ЗЗД е акцентът, че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни единствено изявената обща воля на страните, а не предполагаемата и не може да подменя нейното съдържание.
По правилността на решението:
По настоящия спор очевидна е необходимостта от тълкуване на клаузите от договора, уреждащи отговорността на изпълнителя за неустойка за закъснение, тъй като е налице спор относно действителното им съдържание. В отговора на исковата молба всеки един от ответниците е навел доводи, че клаузата следва да бъде тълкувана „корективно“ като ПАД “Силови машини“ изрично е възразил, че следва да се приеме, че неустойка за забава се дължи при забава на отделни дейности в случаите, в които тя води до неспазване на крайния срок на изпълнение на договора, тъй като водещо значение по договора има крайния срок за цялостно изпълнение на съоръжението, а сроковете за изпълнение на отделните дейности имат само допълващо спомагателно значение и са установени от страните единствено с цел да се гарантира завършване на строителството в рамките на 750 календарни дни от подписването му. Тези твърдения са възприети в мотивите на обжалвания акт.
Въззивната инстанция е подложила на тълкуване клаузата за неустойка в разрез с посочените в закона и възприетите в практиката на ВКС критерии. Не е търсена и изведена действителната, изразената обща воля, а е изследван предполагаемия „пряк интерес на кредитора“, разумния според съда способ и начин за задоволяване на „прекия кредиторов интерес” при забава при изпълнението по договора по причина на изпълнителя. Уговорката каква забава обезпечава неустойката (междинно закъснение или закъснения по отношение на крайния срок) е тълкувана при приложение на невъведен в чл.20 ЗЗД критерий - „пряк действителен“ според съда интерес на кредитора и възможността той да бъде удовлетворен. Уговорката не е тълкувана систематично с останалите разпоредби от договора, а единствено на база предполагаема, но не и изявена като обща воля - според счетения за действителен интерес на кредитора от уговаряне на неустойка при забава; според това какъв „би бил“ прекият икономически интерес на ищеца-търговец, който по занятие експлоатира оборудване за топлоелектрически централи, от спазването на уговорените срокове за изпълнение (междинни по График или краен срок) по договор за инженеринг за турбогенератор и как „би бил“ защитен кредиторовият му интерес от дължимото спрямо него, с оглед на уговорения срок, изпълнение.
Настоящият състав счита, че при тълкуване на договорните клаузи при спазване на критериите по чл.20 ЗЗД, е неприложимо използваното от въззивната инстанция „корективно“ тълкуване, което е антоним на тълкуване на „действителна“, „обективирана“, „изявена“ и неподлежаща на подмяна воля с оглед отделните уговорки една с друга и в общия смисъл, произтичащ от договора. Корективното тълкуване е приложимо при тълкуване на правна норма, която следва да бъде изтълкувана ограничително или стеснително при извод, че изразеното в разпоредбата не съвпада с духа на закона. Тълкуването на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД е недопустимо да бъде „разширително” или „стеснително”, защото по този начин би се установила предполагаемата воля, която не е изразена, т.е резултатът би бил подмяна и вмешателство в договорната свобода.
Становището на настоящия състав е, че при коректното и съобразено с критериите по чл.20 ЗЗД тълкуване на волеизявленията на страните в процесния договор, се налага несъмнен извод, че уговорената в чл.21.1.1 във вр. с чл.21.1.2. неустойка за забавата на изпълнителя, покрива и обезпечава неизпълнението му и при неспазване на междинните срокове, съобразно представения от изпълнителя и одобрен от възложителя График, т.е. отговорността под формата за неустойка възниква при забава и на сроковете за осъществяване на всяка отделна доставка или дейност:
1/ Още в чл.3.10 от договора, съдържащ се в раздел „Срок” е изведено принципното и доразвито в следващи разпоредби правило „При неспазването на отделните дейности, определени в одобрените от възложителя графици, както и времетраенето им, предвидено в приложение № 4, същият има право на неустойка за закъснение съгласно чл.21.1. от договора”.
2/ Разпоредбата на чл.20 от договора е озаглавена „Забава на изпълнителя“. Забавата на тази страна по правоотношението е дефинирана от самите страни, в две хипотези - чл.20.1.: „Ако по време на изпълнението на договора изпълнителят се натъкне на обстоятелства, пречещи на навременната доставка на стоките или изпълнението на услугите, изпълнителят е длъжен незабавно да уведоми възложителя в писмен вид за забавянето, за неговата вероятна продължителност и за причините, които са го породили като уведомяването не освобождава изпълнителя от задължението му да спазва сроковете, посочени в графика за изпълнение на поръчката“.
Видно е, че е уговорена възможност за непрекъснат контрол от възложителя по време на изпълнението за спазването на изрично уговорените междинни срокове.
Втората хипотеза, определена в разпоредбата като забава на изпълнителя, е „всяко закъснение при изпълнението на задълженията му по договора, което нарушава сроковете, определени в графика за изпълнение на поръчката“ и то „води до отговорност на изпълнителя и налагане на неустойки по чл.21“. И втората хипотеза визира като забава на изпълнителя неспазването на всеки срок, определен в Графика за изпълнение, а не само на крайния.
3/ От съдържанието на договора е видно, че по отношение на междинните срокове за изпълнение на дейностите страните са уговорили детайлни правила - чл.3.2 „Крайните срокове и времетраенето на всяка от дейностите по договора са определени в представени от изпълнителя и одобрен от възложителя график, неразделна част от договора, Приложение № 4.“ Няма спор, че график, съдържащ крайни срокове и времетраене на всяка една от дейностите е изготвен като приложение № 4. Страните са уговорили специални правила за коригиране и ревизиране на графика, поради обстоятелства, възникнали по време на изпълнение на договора /чл.3.3, чл.3.6,чл.3.7/; предвидили са изготвяне на детайлен график след разрешението за строеж /чл.3.8/.
От събраните по делото доказателства е видно, че по време на изпълнението на договора страните са били изключително прецизни и стриктни при уговаряне на графиците, т.е. чрез тях са придали съществено значение на изпълнението на договора в междинните срокове и съществено значение на акуратното им спазване. Съставени са няколко междинни/линейни графика: първоначален - Приложение № 4 към договора за инженеринг; график-приложение № 3 към допълнителния споразумителен протокол от 01.03.2013г. относно уговорените допълнителни СМР; ревизиран линеен график за изпълнение на дейностите по договора REV-1 от 15.07.2013г., който обхваща всички дейности по договора, включително и допълнително възложените след споразумението от м.март 2013 г. и след одобряването на работния проект. Именно въз основа на последния ищецът посочва, че изчислява дните на забавата при изпълнението на дейностите и доставката на оборудването, за които претендира заплащане на неустойка.
Основателен е доводът на ищеца, че страните по взаимна воля са придали на междинните срокове по линейния график определено правно значение, така че неспазването им е свързано със забава на конкретно задължение, скрепено с отговорност за тази забава под формата на неустойка.
4/ От съществено значение е съдържанието на тълкуваната клауза на чл.21.1.1. относно уговорения при сключването на договора начин на събиране на неустойката (също изцяло игнорирана от състава на САС) - а именно възможността тя да бъде събрана в хода на изпълнението на договора - „възложителят може за удържи начислената сума на неустойката поради закъснение от следващото дължимо плащане по договора и/или от гаранцията за добро изпълнение“ като в последния случай изпълнителят следва да допълни гаранцията до уговорения в договора размер. Очевидно е, че щом правото на неустойка може да бъде реализирано в хода на изпълнението на договора, тя е дължима и без да настъпи крайния срок за изпълнение, „спрямо който“, според въззивната инстанция единствено „следва да се преценява неизпълнението във времево отношение“.
4/ Посочената клауза следва да се тълкува (задължение, също неизпълнено от въззивната инстанция) и в синхрон с разпоредбата на чл.21.1.4 от същия раздел на договора - че ако неустойката за закъснение по чл.21.1.1 достигне максималния размер по 21.1.2, възложителят има право да прекрати едностранно договора. Очевидно е, че неизпълнението на изработващия във времево отношение, санкционирано с неустойка, по волята на страните не е съпоставимо непременно с изтичането на крайния срок на договора и с преценката за спазването на този срок, след като възложителят, на основание чл.21.1.4. във вр. с чл.22.2.1., при достигане на размера й до 10% от общата цена на договора, може да го прекрати едностранно поради неизпълнение от изработващия, когато той не успее да достави някоя или всички стоки и/или не изпълни услугите в графика за изпълнение. Тази разпоредба е доразвита в раздел 22 Прекратяване на договора, където в чл.22.2.1 е предвидено, ако изпълнителят не успее да достави някоя или всички стоки и/или не изпълни услугите в сроковете, определени в графика, възложителят има право да прекрати договора поради неизпълнение с едностранно предизвестие. Видно е, че в тази хипотеза правото за едностранно прекратяване на договора възниква в хода на изпълнението му, без възложителят да е задължен да изчаква дали ще бъде спазен крайният срок (подписването на протокола за окончателно приемане на инсталацията по чл.17.4.). Ясно и недвусмислено е изразена воля междинните забави да имат независимо и самостоятелно правно значение (необвързано с изтичането на уговорения краен срок), влечащо отговорност за неустойка.
5/ Въззивната инстанция не е съобразила, че така уговорена, неустоечната клауза по чл.21.1.1. може да достигне своя максимален размер (10% от общата цена, съгласно чл.21.1.2) още в хода на изпълнението на договора и преди крайния срок именно защото е уговорена за закъснение при престацията по всяка една от позициите от линейния график. При предвидената изрично от страните възможност неустойката да достигне пределния си размер в хода на изпълнението на договора правно неиздържан е изводът в обжалваното решение, че неустойката е уговорена само при закъснение на крайния срок, а не и за междинни забави. Уговорената между страните възможност неустойката за закъснение съобразно графика за отделните дейности да достигне максималния си размер в хода на изпълнението, води до единствения логичен извод, че тя обезпечава и забавата в хода на изпълнението, забава от неспазване на сроковете по графика, независимо от крайния уговорен срок - окончателното приемане на инсталацията с протокола по чл.17.4.
От значение за тълкуването на волята на страните (като допълнителен аргумент) е обстоятелството, че забавата на изпълнителя е санкционирана единствено с процесната неустойка. Като допълнителен аргумент може да бъде посочен и този, че така уговорената неустойка за отговорност на изпълнителя за забава в спазването и на междинните срокове (на сроковете, уговорени за изпълнението на всяка конкретна услуга и доставка, дължими в хода на изпълнението, т.е. и преди изтичане на крайния срок за изпълнение), логически кореспондира на задължението на възложителя за плащане на възнаграждението на изпълнителя в срокове: авансово плащане в размер на 30 % от цената на инсталацията; първо междинно плащане от 25% от цената след приключване на доставките на стоките и представяне на съотв. документи; второ междинно плащане в същия размер след приключване на СМР; и окончателно плащане след подписване на протокола за окончателно приемане, т.е. преди окончателното приемане, в хода на изпълнението и преди изтичане на срока за изпълнение на договора, възложителят има задължението да заплати 80% от възнаграждението - цената по договора. Тези съображения, както и дефинирането на забавата на изпълнителя в чл.20 от договора; уговорения начин на събиране на неустойката - удържането на неустойката поради закъснение на изпълнителя от следващото дължимо му плащане по договора и/или от гаранцията за добро изпълнение - чл.21.1.1. и предвидената възможност за предсрочно прекратяване на договора, когато в хода на изпълнението му неустойката за забава на изпълнителя достигне пределния си размер, дава основание за извод, че релевантна за уговорената в чл.21 неустойка за закъснението на изпълнителя е забавата и в хода на изпълнението на дейностите, съобразно Графика, а не само закъснението спрямо крайния срок на договора.
Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд при съобразяване на указанията по приложението на материалния закон, дадени в настоящото решение. Връщането на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд е предпоставено от необходимостта съдът да извърши преценка на всички правоизключващи и правопогасяващи вземането за неустойка възражения на ответниците (за отсъствие на тяхна забава при изпълнението на отделните дейности, основани на твърденията им за начина на съставяне на приемо предавателните протоколи -несвоевременно съставяне при доставките и предаването им, съставяне на посочени по-късни дати, за нищожност на клаузата за неустойка като неморална и в противоречие с добрите нрави, за отсъствие на солидарна отговорност между ответниците, по възражението за изтекла погасителна давност, по наведеното в допълнението към представените в настоящата инстанция писмените бележки на АД „Силови машини“ възражение, че неустойката не може да се претендира самостоятелно извън механизма на прихващане чрез удържане от последващо плащане или от гаранцията), както и на насрещните доводи на ищеца по тях, които не са разглеждани с оглед на извода, че неустойка за неспазване на междинните срокове по договора не се дължи, тъй като не е уговорена. Произнасянето за първи път по тези възражения и насрещните им доводи от касационния съд би отнело възможността за инстанционен контрол по отношение на въведени в предмета на спора въпроси, поради което те следва да получат своя отговор от въззивната инстанция при повторното разглеждане на делото.
По отношение на разноските за настоящото производство е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.Р Е Ш И :
Отменя решение № 11852 от 12.08.2020г. по в.т.д.№ 1314/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта по иска по чл.92 ЗЗД.
Връща делото за повторно разглеждане от друг състав на Апелативен съд София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|