1 Р Е Ш Е Н И Е № 51 гр.София,18 февруари .2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФАНИ ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурор от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 718/2010 г. Делото е образувано по искане подадено от адвокат П. Ц. П., упълномощен защитник на осъдените Б. Е. Л. и Е. Г. Л. на основание чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1,т. 5, вр. с чл. 348, т. 1- 3 НПК за възобновяване на производството по внохд№139/10 г. на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ апелативен съд. В подкрепа на посочените основания се изтъква: по делото не са събрани доказателства за участието на осъдените в извършване на изпълнителното деяние на престъпление по чл.216 НК; нито първостепенният , нито въззивният съд са отговорили за доводите на защитата за липса на доказателства, установяващи участието на осъдените в инкриминираното от обвинението деяние по чл.216, ал.6 вр. с ал. 1 НК ; липсват мотиви в актовете на съдилищата относно правните изводи по чл.216 НК; от събраните доказателствени източници не се извежда осъдените да са извършили престъпление по чл.325, ал.1 НК; свидетелките, работещи в процесния магазин, където според обвинението е извършено деянието не са виждали осъдените да са нанасяли удари и побой на пострадалия ; неоснователно е отказана поисканата от защитата отмяна и връщане делото в досъдебната фаза поради непълнота в съдържанието на обвинителния акт по чл.246 НПК ; осъдените не са могли да бъдат информирани за причините и характера на обвинението и да осъществяват пълноценно правото си на защита по фактите и по правото; в обвинителния акт не е посочено в какво точно се изразява участието на осъдения Е. Л. в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 НК ; неоснователно не е приложен чл. 78а НК ; наказанията са явно несправедливи, защото не са съобразени с многобройните смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства като освен добрите им характеристични данни, пренебрегнато е агресивното и провокативно поведение на пострадалия, причинил процесния скандал. Иска се възобновяване, отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий за отстраняване нарушенията на закона и съществените процесуални нарушения. В съдебно заседание осъдените Б. Л. и Е. Л. редовно призовани не се явяват.Не се явяват редовно призован и упълномощеният от тях защитник , адвокат П. П.. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като са спазени реда и срока за подаването му. Разгледано по същество, то е неоснователно. С присъда № 28 от 04.02.2010 г., постановена по НОХД № 459/ 2009 г. на PC гр.Свищов подсъдимите Б. Е. Л. и Е. Г. Л. са признати за виновни в това, че на 31.12.2008г. в магазин "Марико" в[населено място], в съучастие като съизвършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, на публично място - нанесли побой над П. П. А., с който му причинили временно разтройство на здравето, неопасно за живота , поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК са осъдени, всеки от тях - на пробация от следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител по два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, както и кумулативно предвиденото за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК наказание обществено порицание. Признати са за виновни и в това, че по непредпазливост са унищожили чужди движими вещи на обща стойност 203,14 лв, собственост на В. С. Н. , поради което и на основание чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 54 и чл. 36 от НК са осъдени, всеки от тях, на глоба от по сто лева. По образуваното на основание въззивна жалба от защитата на двамата подсъдими производство по внохд№139/10 г. на Великотърновския апелативен съд е постановено решение №63 от 26.04.2010 г. , с което е потвърдена горепосочената присъда. Изтъкнатите в искането оплаквания са били предмет на въззивната жалба и в отговор на тях в мотивите на решението е даден изчерпателен отговор по реда на чл.339, ал.2 НПК. Неоснователни са твърденията в искането, че обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл. 246 НПК. Нямат опора в данните по делото и оплакванията за липса на мотиви в съдебните актове относно направените доводи на защитата на подсъдимите по приложението на закона и възраженията за неправилна проверка и оценка на доказателствените източници. Неоснователно се твърди за липсата на данни за участието на двамата осъдени в инкриминираните деяния, както и за неправилна правна оценка на установените фактически данни, очертаващи инкриминираните престъпни състави. Правилно не е приложена разпоредбата на чл. 78а от НК. Събраните доказателствени източници са анализирани в тяхната цялост и от тях са направени адекватни фактически изводи, че и двамата осъдени са участвали в самото изпълнение на деянията по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл.216, ал.6,вр. с ал.1 НК, както са инкриминирани фактически и юридически в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Неоснователни са доводите на защитата за липса на обективните и субективни признаци на хулиганство в поведението на осъдените. Установено е, че и двамата подсъдими не са познавали пострадалия П. П. А. и не са имали личен мотив за конфликта с него, спонтанно са реагирали отрицателно срещу личността му без провокативно отношение на пострадалия към тях. Независимо от броя на очевидците в момента на нанасянето на побоя , самото деяние от описания характер е на публично място. То е обективирано като акт на грубо нарушаване на обществените ценности като правото на свободното придвижване и телесната неприкосновеност на личността, наред с тях е нарушен обществения ред , дори само с възприемането на крайния резултат от побоя от много хора и причиняването на възмущението на гражданите от поведението на подсъдимите. Установен е и общият престъпен умисъл при извършването и на двете деяния от двамата подсъдими, тъй като Б. Л. е нанасял ударите, а Е. Л. е държал пострадалия А., докато е бил удрян от първият. Установено е несъмнено от фактическите данни и второто инкриминирано деяние и авторството на подсъдимия в осъществяването му. Противозаконното повреждане на инкриминираните вещи е извършено в рамките на непристойното поведението на двамата подсъдими, докато са нанасяли побой над пострадалия . Извършено е по непредпазливост, а не умишлено, тъй като е установено, че подсъдимите не са искали или допускали повреждането на чуждото имущество, но са могли и са били длъжни да го предвидят в ситуацията на безогледно физическо въздействие върху вещите намиращи се в помещението , където са нанасяли побоя над А.. Правилен отговор на оплакванията на защитата, които аргументирано са отхвърлени като несъстоятелни, относно правната недопустимост за приложението на чл. 78а от НК. Не само защото Б. Л., веднъж е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК по НЧХД № 191/ 2007г. на Свищовския РС и по НЧХД № 190/2009г. на Свищовския РС, но и защото , макар и да е реабилитиран по право, е налице пречка за приложението на 78а от НК , тъй като подсъдимият с инкриминираното деяние е извършил множество престъпления(арг. от чл.78а, ал.7 НК). Същата пречка е налице и за подс.Е. Л. , макар и да не е бил осъждан и освобождаван, преди деянието, от наказателна отговорност с прилагане на чл.78а НК. Наказанията и на двамата осъдени са справедливи. При индивидуализацията им са отчетени всички определящи вината обстоятелства. Съобразени са и данните за възстановяване на причинените от деянието по чл.216, ал.6 НК имуществени вреди. Не са допуснати основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и съгласно чл.426,вр. с чл.354, ал.1 ,т.1 НПК, ВКС в настоящият съдебен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането подадено от защитата на осъдените Б. Е. Л. и Е. Г. Л. за възобновяване на производството по внохд№139/10 г. на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :