Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * обезщетение за ползване * мерки за защита от домашно насилие


Решение на ВКС – ГК, III г.о. 2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. София, 07.06.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 3034/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби с вх. № 6109 от 26.04.2016 г. от Р. И. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Р. А. от АК-С. и с вх. № 6646 от 09.05.2016 г. от Р. Г. П., чрез процесуалния му представител адв. Л. Т. от АК-С., против въззивно решение № 610 от 30.03.2015 г., постановено по гр.д. № 2103/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав в частта, с която е отменено решение № 2268 от 06.04.2015 г., постановено по гр.д. № 10058/2012 г. на Софийски градски съд и Р. И. е осъдена да заплати на Р. Г. П. по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, сумата от 5 448,47 лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. П. срещу Р. И. иск за горницата над сумата от 5 448,47 лв. до пълния предявен размер от 16 965 лв. Касаторката Р. И. релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в уважената част от иска, а касаторът Р. П. релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК на въззивното решение в отхвърлената част от иска.

С определение № 34/17.01.2017 г. по делото, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 2268 от 06.04.2015 г., постановено по гр.д. № 10058/2012 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения иск от Р. Г. П. от [населено място] срещу Р. И. И. от [населено място], за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, на основание чл. 59 ЗЗД, за периода от 05.07.2010 г. до 04.09.2010 г., по правния въпрос от материално естество, обусловил изхода на делото в тази част, поставен от касатора-ищец Р. П., а именно - дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване на въззивното решение с определението по чл. 288 ГПК не е допуснато по поставените правни въпроси от касаторите в останалите му обжалвани части.
За да постанови обжалваното решение и да уважи предявеният от Р. П. срещу Р. И. иск по чл. 59 ЗЗД в размер на сумата от 5 448,47 лв., въззивният съд е приел за установено, че с договор за продажба от 01.11.2002 г. ищецът П. е придобил собствеността върху парцел (УПИ), находящ се в [населено място], [улица], целият с площ от 464 кв. м., заедно с ѕ ид. ч. от втория етаж на двуетажна жилищна сграда, построена в имота. С втори договор от 01.11.2002 г., ищецът е придобил собствеността на целия първи етаж, застроен от 80 кв.м., както и ј ид.ч. от втория етаж на същата сграда. Със съдебно решение от 05.07.2010 г. по гр.д. № 8290/2009 г. на Софийски районен съд е бил прекратен с развод сключеният между Р. П. и Р. И. граждански брак по вина на двамата съпрузи, като на основание чл. 107, ал. 2 СК/отм./ ползването на семейното жилище, представляващо триетажна жилищна сграда в [населено място], е предоставено на Р. П., а Р. И. е задължена да го напусне, считано от влизане на решението в сила, а с решение от 11.01.2010 г. по дело № 8673/2009 г. на Софийски районен съд е издадена заповед за защита, с която ищецът е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. И., като същият е бил отстранен от съвместно обитаване с ответницата на процесното жилище за срок от 6 месеца и за този срок е било забранено на Р. П. да се приближава на разстояние по-малко от 50 метра до жилището, което решение е влязло в сила на 04.03.2010 г. Предвид признанията на ответницата, направени в открито съдебно заседание от 23.01.2014 г. и изявленията й в „насрещна“ нотариална покана, изпратена до ищеца, както и при преценка на останалите доказателства, съдът е приел, че Р. И. е владяла имота до 01.03.2011 г. По отношение на претендирания от ищеца период на обезщетение от 05.07.2010 г. – 04.09.2010 г. съдът е изложил съображения, че по това време е действала Заповед по Закона за защита от домашно насилие, по силата на която П. не е имал право да приближава процесния имот, поради което същият не е разполагал с възможност да реализира наемна цена и не се е обеднил от обстоятелството, че бившата му съпруга е използвала процесното жилище. При тези съображения е формиран и крайният извод по делото за основателност на исковата претенция за периода след изтичането на шестмесечния срок на издадената по ЗЗДН заповед, а именно от 04.09.2010 г. до преустановяването на ползването на жилището от ответницата на 01.03.2011 г., респективно за неоснователност на иска в периода между 05.07.2010 г. и 04.09.2010 г. както и за времето след 01.03.2011 г. до 29.07.2014 г./датата, на която ищецът е бил въведен във владение/.
По поставения правен въпрос от материално естество, който е обусловил изхода на делото в частта му, в която е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС, намира следното:
Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика/ ППВС 1/1979 г., както и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 446/12 от 22.01.2013 г. по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV г.о. и др./ вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено, че ответника ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, тъй като отстраняването на собственика от имота по административен ред не съставлява основание за правомерно разместване на блага. Тогава, когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание, макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период. Следователно, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна цена.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира за основателни касационните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, отнасящи се до това, че ищецът е бил отстранен на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН от съвместно обитаване на процесния имот с ответницата, за периода от 05.07.2010 г. до 04.09.2010 г., поради което той не се е обеднил, тъй като е бил в невъзможност да реализира наемна цена за този период с оглед наложената му санкция, а ответницата, негова бивша съпруга, е получила защита от насилие в същия имот. В случая защитата на ответницата по ЗЗДН се изчерпва с правото й да осъществи фактическа власт върху имота за този период, без да включва ползването му, а санкцията по отношение на ищеца е отстраняването му от имота за този период от време, но без да се засяга правото му на ползване, поради което претенцията на собственика за обезщетение по чл. 59 ЗЗД, за периода от 05.07.2010 г. до 04.09.2010 г., е основателна.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в частта му, с която е отхвърлен искът на Р. Г. П. срещу Р. И. И., за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижим имот, на основание чл. 59 ЗЗД, за периода от 05.07.2010 г. до 04.09.2010 г. и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
По делото е установено, че в периода 05.07.2010 г. до 04.09.2010 г. ответницата е осъществявала фактическа власт върху процесния имот, собственост на ищеца, по силата на издадена заповед за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, за който период дължи обезщетение на ищеца в размер на пазарния наем на основание чл. 59 ЗЗД. Съгласно заключението на приетата по делото тройна техническа експертиза, наемът на имота за процесния период възлиза на сумата от 3 346 лв., но следващото се на ищеца обезщетение, предвид заявената от него претенция за Ѕ част на претендираното обезщетение, е в размер на сумата от 1 673 лв., в какъвто размер следва да бъде уважен предявеният иск.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на касатора ищец Р. П. не следва да бъдат присъдени направените разноски за производството, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 610 от 30.03.2015 г., постановено по гр.д. № 2103/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта му, с която искът на Р. Г. П. срещу Р. И. И., с правно основание чл. 59 ЗЗД, е отхвърлен за разликата над сумата по главницата от 5 448,47 лв. до размер на сумата 7 121,47 лв. и вместо това постановява :
ОСЪЖДА Р. И. И. от [населено място], да заплати на Р. Г. П. от [населено място], допълнително сумата в размер на 1 673/хиляда шестстотин седемдесет и три/ лв., на основание чл. 59 ЗЗД, съставляваща обезщетение за ползване без основание за Ѕ част на недвижим имот - триетажна вътрешна къща, находяща се в [населено място], [улица], за периода от 05.07.2010 г. до 04.09.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2012 г. до окончателното й изплащане.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: