Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №558

гр. София, 16.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, ­III гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.дело № 4157 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. П. срещу решение № 162/29.06.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение от 19.02.2021 г. по гр.д. № 2699/2020 г. на Районен съд – Русе в частта, с която по искове, предявени от Д. П. К. и А. Г. Ц. срещу К. Л. П., е прогласена нищожността на пълномощно рег. № 15/27.02.2020год. за заверка на подпис и на съдържание рег.№16/27.02.2020год., т. 001, акт 001 на кмета на [населено място], с упълномощител С. Х. М., бивш жител на [населено място], починал на 28.02.2020 г. поради липса на предписана от закона форма, както и е обявен за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 55, том 1, рег. № 782, д. № 49 от 27.02.2020 г. на нотариус с рег. № 218 на НК с район на действие РС-Русе. Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на посоченото пълномощно поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
В изложението към касационната жалба са поставени следните уточнени въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК : 1/ Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно разпоредбата на чл. 573, ал. 2 и ал. 3 – във връзка с чл. 573, ал. 1 ГПК или във връзка с чл. 580, т. 1 ГПК, и значението на понятието място на издаване, когато се касае за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на частен документ? – твърди се противоречие с определение № 337/2021 г. по гр. д. № 4001/2020 г. на ВКС, ІV г.о. и с решение № 103/2011 г. по гр.д. № 876/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; 2/ Какво е значението на „уважителните причини“ по чл. 573, ал. 3 ГПК? Могат ли уважителните причини да се доказват в последващо производство по оспорване на валидността на нотариалното удостоверяване? – твърди се противоречие с определение № 218/2021 г. по гр.д. № 93/2021 г. на ВКС, І г.о. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ Кога възниква необходимост от посочване на часа и мястото на издаването на нотариалния акт?; 2/ Какво е съдържанието на понятието „място“ в хипотезата на чл. 580 ГПК?; 3/ Достатъчно ли е посочването на населеното място, в което е извършена нотариалната заверка, за спазване на изискването на чл. 580, т. 1 ГПК в случаите на заверка на частен документ? Твърди се, че поради липсата на изрична уредба, която да регламентира точно и непротиворечиво задължителното съдържание на нотариалните заверки на частен документ които се извършват извън кантората на нотариуса, за точното прилагане на закона следва да се изведат отговори на така поставените въпроси.
Ответниците по касационната жалба Д. П. К. и А. Г. Ц. в писмен отговор вземат становище за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание С. Х. М. е упълномощил К. Л. П. да го представлява пред компетентен нотариус, за да продаде сама на себе си по смисъла на чл. 38 ЗЗД чрез покупко-продажба собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ масивна жилищна сграда със ЗП 53 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от УПИ, в който е построена сградата, масивна сграда-гараж, построена в същото дворно място, и масивна сграда – селскостопанска; да запази за упълномощителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване върху имота; да продаде имота на цена от 10 000 лв., която упълномощителят е заявил, че е получил в брой и че е действително уговореното плащане по сделката. Подписът и съдържанието на това пълномощно са заверени от Н. К. в качеството му на кмет на кметство [населено място], [община], обл. Русе. Същият е разпитан като свидетел по делото. Въз основа на показанията му, както и от съдържанието на самото пълномощно, въззивният съд е приел, че заверката не е извършена в кметството, а в дома на упълномощителя С. М. в [населено място], като не е посочено мястото и конкретния обект, в който акта е съставен. Според въззивния съд с това е нарушена забраната в чл. 573, ал. 2 ГПК нотариалните действия да се извършват в канцеларията на нотариуса, а само по изключение, при наличие на уважителни причини /съгласно чл. 537, ал. 3 ГПК/ - вън от канцеларията му при извършване на други нотариални действия, каквото е в случая нотариална заверка на подпис и съдържание на пълномощно.
Според въззивния съд в чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени основанията за нищожност на нотариалното удостоверяване, едно от които е нотариалното действие да бъде извършено извън района на действие на нотариуса (в случая – кмета), както и че нормата е императивна и не може да се прилага разширително. Съдът обаче е приел, че нарушението на нормата на чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК следва да се разглежда във връзка с наличие на нарушение на нормата на чл. 580, т.1 ГПК относно задължителното съдържание на нотариалния акт – година, месец, ден, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаването му. Посочил е, че съгласно чл. 590 ГПК за удостоверяване на дата, съдържание и подпис на частен документ приложим е именно чл. 580 ГПК, доколкото няма особени правила. Съдът е анализирал значението на понятието „място“ в разпоредбите на чл. 580 ГПК и чл. 573 ГПК. Приел е, че текстът на чл. 573, ал. 1 ГПК, доколкото е свързан с териториалната компетентност на нотариуса, има предвид населеното място, а в чл. 537, ал. 2 и ал. 3 ГПК, които са свързани с формата на нотариалното удостоверяване, се има предвид конкретният обект, в който е извършено нотариалното действие (в канцеларията на нотариуса, в учреждение, в жилищно или служебно помещение и др.). Според въззивния съд в случая е „необходимо“ съгласно чл. 580, т. 1 ГПК да се посочи мястото на извършване на заверката на пълномощното от кмета с оглед възможността последният да извършва заверки на друго място, различно от канцеларията си в кметството, само когато са налице „уважителни причини“ по смисъла на чл. 573, ал. 3 ГПК. Това обаче не е отразено в процесното пълномощно. Затова въззивният съд е счел, че е налице неизпълнение на задължението на нотариуса по чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК във вр. с чл. 580, т. 1 ГПК и тъй като не е спазена изискуемата от закона форма, нотариалното действие е нищожно на основание чл. 576 във вр. с чл. 580, т. 1 ГПК. Следователно е налице нищожност поради липса на форма и на извършеното упълномощаване, а оттам и договорът за покупко-продажба на недвижим имот също е нищожен като сключен от представител без представителна власт и с оглед обстоятелството, че ищците като наследници на починалия упълномощител оспорват сделката. Поради тези съображения съдът е приел предявеният иск за основателен.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос на касатора, уточнен от настоящия състав: Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно разпоредбата на чл.573, ал.2 и ал.3 във вр с чл.573, ал.1 ГПК или във вр. с чл.580, т.1 ГПК и значението на понятието място на издаване, когато се касае за нотариално удостоверяване на подпис и съдържание на частен документ? Касационното обжалване следва да се допусне, за да бъде извършена проверка за евентуално противоречие на въззивното решение с цитираното от касатора решение № 103/2011 г. по гр.д. № 876/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.
С оглед допускането на въззивното решение до касационно обжалване на касатора К. Л. П. следва да се укаже да внесе и да представи доказателство по делото за внесена държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 180лв. по сметка на ВКС.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162/29.06.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на Окръжен съд – Русе.

УКАЗВА на К. Л. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата от 180лв. и в същия срок да представи по делото доказателство за внасянето й. При неизпълнение в срок на указанието за държавна такса касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: