О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 207 гр. София, 15.05.2023 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова при становището на прокурора от ВКП Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 344 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от осъдения И. Д. П. срещу разпореждане от 29.03.2023г. на съдията-докладчик по ВНЧД № 290/2023г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, с което на основание чл.351, ал.5, т.3 от НПК му е върната касационна жалба срещу определение № 254/16.03.2023г. Жалбоподателят твърди, че връщането е незаконосъобразно, тъй като атакуваният акт е от изброените в чл.346, т.3 от НПК и попада в обхвата на касационния контрол. Становището на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, становището на страните и мотивите на атакувания съдебен акт, намери, че разпореждането следва да бъде оставено в сила. И. Д. П. е признат за виновен в извършването на престъпления по гл.ХI от НК и осъден на лишаване от свобода за срок от пет години със споразумение, одобрено от Специализирания наказателен съд по НОХД № 370/2021г. Допълнително, по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, на 27.01.2013г. Софийски градски съд е постановил определение по НОХД № 1709/21г., с което на основание чл.53, ал.1, б.“а“ и ал.2, б.“а“ от НК е отнел в полза на държавата взривни вещества, пиротехнически изделия, оръжия и боеприпаси, предмет на престъпленията, за които е бил осъден П., притежаването на които е забранено. Срещу определението са постъпили жалби от осъденото лице и защитника му, по повод на които в Софийски апелативен съд е образувано ВНЧД № 290/23г. и е постановено определение, с което е потвърдено определението на СГС. Предмет на настоящото обжалване е разпореждане, с което е върната жалбата на П. срещу така постановеното определение. Настоящият състав счита, че направената от апелативния съд преценка за необжалваемост на акта, довела до връщане на жалбата е правилна. Подлежащите на проверка пред касационния съд актове са изчерпателно изброени в чл.346 от НПК и определението за потвърждаване на определение по чл.306, ал.1 т.4 от НПК не е сред тях. Предложеното в касационната жалба тълкуване на чл.346, ал.1, т.3 от НПК е неправилно. Преди всичко, разпоредбата не се нуждае от тълкуване. Избраният от стилистичен подход не е да се изброят всички възможни съдебни актове и да се посочи кои от тях подлежат на касационна проверка и кои не, а да се лимитират обжалваемите. Това означава, че липсата на изрично указание относно обжалваемостта пред ВКС на определенията, постановени на основание чл.306, ал.1 от НПК в случаите, когато подсъдимият е бил осъден след решаване на делото със споразумение, не представлява законова празнина, която следва да се запълни чрез тълкуване, а категорично сочи на необжалваемост. Наред с това, логиката на ограничаването на касационния контрол само до случаите на постановена нова присъда от окръжните и апелативни съдилища, е пределно ясна. Решението на съда по чл.306, ал.1 от НПК е в пряка и изключителна зависимост от преценката дали има извършено престъпление, дали негов автор е подсъдимият и виновно ли е действал. На въззивна инстанция тези въпроси се пререшават и получават различен отговор в сравнение с дадения от първата инстанция, единствено при постановяване на нова присъда, поради което именно в тези случаи двете съдебни инстанции се произнасят в противоположен смисъл с определенията по чл.306, ал.1 от НПК. Законодателят е последователен в разбирането си, че касационният контрол следва да бъде съсредоточен най-вече към ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите по делата, които поради своята по-голяма сложност и тежестта на обвиненията са подсъдни на окръжните съдилища като първа инстанция. По останалите дела намесата на трета инстанция е необходима само при противоречиво решаване на най-съществените въпроси, посочени в чл.301, ар.1, т.1 и т.2 от НПК. Същото в още по-голяма степен се отнася до допълнителните въпроси, които е допустимо дори да не получат отговор с присъдата, а с определение по реда на чл.306, ал.1 от НПК. Когато основният и въззивният съд са достигнали до едни и същи изводи при решаването им, двуинтанционният контрол е напълно достатъчен и те не подлежат на касационно обжалване. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : Оставя в сила разпореждане от 29.03.2023г. на съдията-докладчик по ВНЧД № 290/2023г. по описа на Софийски апелативен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.