13 Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.София, 30 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ
разгледа докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
наказателно дело № 83/ 2020 г.
Производството е по чл. 346, т. 1 НПК, образувано по касационни жалби на частните обвинители Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М., всички от [населено място], депозирана чрез повереника им- адв. А. Б., и на подсъдимия П. А. П., от [населено място], обл. Сливен, чрез защитника му- адв. Н. Д., срещу въззивно решение № 169 от 04. 12. 2019 г., постановено по ВНОХД № 183/ 2019 г., по описа на Апелативен съд- гр.Варна, с което е потвърдена присъда № 1 от 08. 02. 2019 г., по НОХД № 209/ 2017 г. на Окръжен съд- гр.Търговище.
В жалбата на частните обвинители Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. са посочени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1- 3 НПК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е свързано с неизпълнение от въззивния съд на задълженията му, произтичащи от разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, довело и до нарушение на закона, без да са изложени конкретни съображения, подкрепящи тезата на жалбоподателите. Явната несправедливост на наложеното наказание е обоснована с: неотчитане на предишните осъждания на подсъдимия като изключително отегчаващо отговорността му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието, високата степен на обществена опасност на деянието, допуснатите от дееца груби нарушения на ЗДвП. Искането на касаторите е съдебният акт на въззивната инстанция да бъде отменен, а делото- върнато на апелативния съд за увеличаване на двете кумулативно наложени наказания- лишаване от свобода и лишаване от права.
От частните обвинители в съдебно заседание пред касационната инстанция се явява М. М.. Останалите, редовно призовани, не се явяват. Жалбата се поддържа от техните повереници- адв. Б. и адв. К., със заявените в нея искания. Оспорват допустимостта и основателността на жалбата на подсъдимия, като излагат подробни аргументи в тази насока и пледират същата да не бъде уважавана.
В жалбата на подсъдимия П. А. П. са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Поддържа се, че при постановяване на въззивното решение съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в: липса на мотиви, позоваване на негодно доказателствено средство- протокол за оглед на местопроизшествие, наличие на доказателствена непълнота, едностранчиво тълкуване на експертизите по делото, които нарушения касаторът обобщава като липса на обстоен, прецизен и коректен анализ на целия събран доказателствен материал. Заявената незаконосъобразност е мотивирана като последица от допуснатите съществени процесуални нарушения и се заключава в неправилното признаване на подсъдимия за виновен, липсата на причинна връзка между неспазването на задълженията на водача на МПС, вменени му с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и настъпилия съставомерен резултат. Изтъква се също наличието на основание за преквалификация на деянието в такова по чл. 343а, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. Явната несправедливост на наложеното наказание е аргументирана с недооценяване на големия процент съпричиняване на резултата от страна на пострадалия Г.. Искането на касатора е атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият- оправдан. Алтернативно се иска отмяна на проверявания въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, а в случай, че и това искане не бъде уважено- въззивното решение да бъде изменено, като се намали размера на наказанието или се приложи закон за по- леко наказуемо престъпление.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения му защитник- адв. Д., който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, доразвива част от тях и пледира за уважаването на заявените в жалбата искания.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че и двете жалби са неоснователни. Изразява частично съгласие с тезата на подсъдимия по приложението на материалния закон и се солидаризира с аргумента, че нарушението на чл. 21 ЗДвП не се намира в причинна връзка с инкриминираното ПТП. Същевременно изтъква, че наказанието е отмерено справедливо, поради което намира, че проверяваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в касационните жалби, становищата на страните в съдебно заседание и извърши проверка на обжалвания въззивен съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционната присъда Окръжен съд- гр.Търговище е признал подсъдимия П. А. П., от [населено място], обл. Сливен, за виновен в това, че на 23. 11. 2016 г. на второкласен път II- 48 [населено място]- [населено място], на км 12+600, в [населено място], [община], при управление на товарен автомобил „Скания”, с рег. [рег.номер на МПС] , с прикачено полуремарке, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на „Стеел Транс” Е.- [населено място], нарушил правилата за движение по чл. 16, ал. 1, т. 1 и по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. М. Г., от [населено място], поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложил с изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от четири години.
Присъдил е и разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия.
Постановил е разпореждане с веществените доказателства.
По жалби на подсъдимия и на частните обвинители е било образувано въззивно производство пред Апелативен съд- гр.Варна, приключило с обжалваното решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Касационните жалби са допустими. Подадени са от процесуално легитимирани субекти, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в установения от закона срок. Разгледани по същество жалбите на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни.
ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ П. А. П.:
В рамките на релевирания пред касационната инстанция довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се излагат съображения в подкрепа на тезата на подсъдимия и неговия защитник за наличието на основания протоколът за оглед на местопроизшествие да бъде изключен от доказателствената съвкупност, поради неговата правна негодност, с оглед невъзможността същият да бъде ползван като писмено доказателствено средство, съответно като източник на доказателства. В тази насока касаторът се е позовал на експерта от състава на тройната автотехническа експертиза проф. К., който при разпита си в съдебно заседание пред състава на първоинстанционния съд е посочил, че протоколът е бил съставен непрофесионално, доколкото размерите не са били взети методично правилно, което е наложило вещите лица да посетят местопрестъплението и лично да снемат и обективират точната геометрия на завоя, въз основа на която и на останалите параметри да се формират експертните изводи за механизма на инкриминираното ПТП, действията на всеки от водичите на двете участващи МПС, както и да се установи траекторията на последните, преди, по време и след възникване на пътния инцидент. Без съмнение, отразените в протокола за оглед на местопроизшествие обективни данни са в основата на експертните изчисления във връзка с поставените задачи: за определяне на мястото на удара, неговата предотвратимост, скоростта на движение на всяко от участващите МПС, действията на всеки от водачите, възможността им за възприемане на промяна в пътната обстановка (вкл. появата на нов участник в движението), опасната зона за спиране, цялостният механизъм на ПТП, проследен в неговото развитие и т.н.
Фактът, че в настоящия случай, след запознаване с предоставените материали по делото, вещите лица са намерили необходимост от собствена проверка на място, предвид спецификата на пътния участък, за да изяснят някои обективни данни от местопрестъплението със съществено значение за точния и професионален отговор на поставените им експертни задачи, не води еднозначно до заключение за негодност на протокола за оглед. В случая става дума за отделни детайли, като например начина на измерване на разстоянията (по диагонал или по права линия) между релевантните точки в пространството, вкл. за установяване кривата на завоя, а за това се изискват специални знания, с каквито разполагат именно вещите лица- автоинженери, но не и водещият разследването. Изясняването на част от релевантните обстоятелства, основно отнасящи се до спецификата на конкретната пътна обстановка от експертния състав, без съмнение осигурява в максимална степен изискуемата обективност, всестранност и пълнота на разследването. Ето защо, въвеждането и ползването на съответните стойности, получени в резултат от собствените измервания и изчисления на вещите лица, от значение за точното и прецизно установяване на фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, не могат да се квалифицират като недопустими действия от страна на експертите, както се поддържа от касатора. Напротив, същите са изцяло насочени към разкриването на обективната истина по делото. Нещо повече, вещото лице проф. К. в устните си разяснения от 13. 06. 2018 г. пред Окръжен съд- гр.Търговище, (л. 162, НОХД № 209/ 2017 г.) заявява, че на база проучените материали, сред които и протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, мястото на удара се потвърждава с много голяма точност. В този смисъл, изложените от защитата в коментираната насока възражения са неоснователни.
Казаното до тук не се променя от обстоятелството, че в заключението на обсъжданата експертиза са взети предвид протривни следи, получени при характерното триене на автомобилни гуми, които не са били описани в протокола за оглед, а вещите лица са ги установили от фотоматериалите по делото, които обаче са неразделна част от обсъждания протокол. Всички обективни находки, описани в огледния протокол и фиксирани чрез фотоснимки, са взети предвид от вещите лица, съобразени са и са поставени в основата на извършените от тях математически изчисления по теореми за определяне на точното място на съприкосновението на двете МПС, както и на траекторията на автомобилите преди и след инкриминираното ПТП. Така, неотразените в протокола следи, но видни от изготвените фотоснимки, единствено са предпоставили констатацията за движението на товарния автомобил „Скания” при относително странично плъзгане и линейно преместване напред, с едновременна ротация около вертикалната ос, в посока обратна на часовниковата стрелка, след удара, което е и изрично посочено в АТЕ- „Тези следи кореспондират с посочените по-горе теореми и характеризират направлението на движение на автомобила „Скания” с прикачено полуремарке след удара.” (л. 108, ДП № 426/ 2016 г.). Очевидно е, че в случая протоколът за оглед показва непълнота на вписванията. Същевременно обаче са налице фотоснимки, направени по време на извършване на процесуално- следственото действие оглед на местопроизшествието, и въз основа на съвкупната оценка на всички данни експертите са изградили изводите си, съобразявайки точното разположение на отделните обекти върху пътното платно и около него. Относно допълнителните измервания, направени от вещите лица, настоящата инстанция съобрази също, че те се отнасят единствено до геометрията на конкретния пътен участък, който не е претърпял промени след инкриминираното ПТП и следователно не могат да доведат до различия при експертните изчисления и крайни изводи. Ето защо и тези възражения на защитата не могат да бъдат възприети.
На следващо място, неоснователни са и доводите за липса на възприятия от страна на поемните лица на извършеното с тяхно участие действие по разследването. Възражението е било поддържано и пред първоинстанционния съд, който в хода на съдебното следствие е допуснал техния разпит, а в мотивите към присъдата си подробно е аргументирал тезата си за липса на допуснати нарушения при извършването на огледа на местопроизшествие, обективиран в съответния протокол, с които съображения и апелативният съд, макар и лаконично, се е солидаризирал. Доколкото същите се споделят и от настоящия касационен състав, е безпредметно да бъдат преповтаряни.
Твърдението за липса на приобщаване на тахошайбата към доказателствената съвкупност, а оттам и за невъзможността за определяне на скоростта на товарния автомобил „Скания” преди и по време на ПТП, е невярно. Първо, тахошайбата е била предадена от свидетеля Н. С. с протокол за доброволно предаване от 23. 11. 2016 г. (л. 29, ДП № 426/ 2016 г.), заедно с влекача и полуремаркето. В теорията и съдебната практика няма спор по въпроса, че доброволното предаване е един от възможните начини за приобщаване на писмени и веществени доказателства. Не съществува никаква процесуална пречка предметите, по които има следи от престъплението, да бъдат приложени по делото и да станат част от доказателствената съвкупност чрез предаването им на разследващите органи от лицата, които осъществяват фактическа власт върху тях, какъвто е и настоящият случай. Второ, показанията на тахошайбата съвсем не са били единствените, послужили за определяне на скоростта на движение на товарния автомобил „Скания”. Вещите лица са обяснили подробно, че за формиране на експертните си изводи са взели предвид и констатираните деформации на автомобилите- резултат от взаимното проникване на двата автомобила един в друг във фазата на удара, на база на които са направили съответните изчисления по метода „теория на удара”. Всички релевантни данни, съвкупно оценени, са им дали основанието да заключат, че скоростта на движение на управлявания от дееца товарен автомобил преди ПТП е била около 60 км/ ч, а в момента на удара - 39 км/ ч.
В касационната жалба на подсъдимия се възразява и срещу решението на апелативния съд да остави без уважение направеното искане от защитника му за допускане на допълнителна експертиза. Правото на съда да уважи или да отхвърли искане за събиране на доказателства е суверенно. Той не е обвързан от становищата на страните и няма задължение да уважава всяко доказателствено искане, с което е сезиран. Когато прецени, че не е налице необходимост от допълнително изясняване на обстоятелствата по делото чрез събирането на нови доказателства и извършването на исканото процесуално действие няма да допринесе за разкриването на обективната истина, въззивният съд може да го отхвърли, но задължително следва да изложи надлежни мотиви за отказа си. Такъв е и настоящият случай. Още повече апелативният съд е провел собствено съдебно следствие, провел е разпит на експертите от състава на тройната АТЕ, които обстойно са отговорили на всички поставени им въпроси от съда и страните. Затова и претендираното процесуално нарушение не е осъществено от втората инстанция.
Настоящият касационен състав не констатира и твърдяната липса на мотиви на проверявания въззивен съдебен акт. Същият отговаря на изискванията за съдържание и реквизити, предвидени в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК. С аргументацията си апелативният съд е изпълнил задължението си да изложи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Същите са съответни на закона, поради което и липсва необходимост от преповтарянето им.
Останалите съображения, изложени в касационната жалба на подсъдимия в подкрепа на заявеното отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК в действителност сочат на фактическа необоснованост на атакуваното решение и представляват собствена интерпретация на доказателствените материали. Фактическите констатации на апелативния съд по настоящото дело се основават на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и са резултат на формирано по правилата на НПК вътрешно убеждение от въззивния съдебен състав. Спазени са изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК. Въззивната инстанция е последната, обвързана с правомощието да събира, проверява и оценява самостоятелно доказателствата по делото и да приема нови фактически положения. Следователно, нейните изводи, отнасящи се до фактологията по делото, не могат да бъдат обект на самостоятелна касационна проверка, не могат също да бъдат променяни или заменяни от ВКС, тъй като не съществува процесуална възможност за това, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият казус не е.
В обобщение: Не се констатират допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 НПК, предпоставящи касационната отмяна на проверявания съдебен акт на визираното основание.
Неправилното приложение на материалния закон, на първо място, е аргументирано с липсата на допуснато от подсъдимия нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Установената скорост на движение на товарния автомобил „Скания“ от 60 км/ ч преди ПТП при разрешена в населено място максимална скорост от 50 км/ ч обаче е в пряка причинна връзка с възникналия съставомерен резултат, тъй като видно от заключението на изготвената АТЕ, водачът на т. а. „Скания“ въпреки предприетото намаляване на скоростта при навлизане в зоната на завоя, не е съумял да върне цялата товарна композиция, по-конкретно полуремаркето, в собствената си лента на движение. Вещите лица са категорични, че ако той, както и пострадалият водач на другия автомобил, е управлявал товарния автомобил със скорост от 50 км/ ч, двете МПС биха се разминали без удар. При това положение правилно подсъдимият е признат за виновен в извършването на инкриминираното непредпазливо транспортно престъпление, както при осъществено нарушение на правилото на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, така и на това по чл. 21, ал. 1 от същия закон, във връзка с режима на скоростта, поради което и в тази си част жалбата е неоснователна.
Искането за оправдаване на дееца поради случайно деяние, по смисъла на чл. 15 НК, е отхвърлено аргументирано от двете предходни инстанции, със съображения, съответни на закона, поради което и преповтарянето им от ВКС е безпредметно.
Претенцията на защитата за приложението на привилегирования състав по чл. 343а НК също е неоснователна. Съгласно Постановление № 1/ 83 г. на Пленума на ВС, за да се приложи намалената наказателната отговорност на дееца, следва той да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, а дали го е сторил се преценява за всеки конкретен случай, с оглед възможностите му, обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с други лица. Едновременно с това помощта трябва да е била необходима, т. е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняванията му, и да е насочена обективно и субективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. В настоящия случай искането на преквалификация на престъплението се аргументира с обаждането от дееца на спешен телефон „112“ със съобщение за произшествието. Само това изолирано действие обаче не може да обоснове извод, че деецът е направил всичко възможно за оказване помощ на пострадалия, предвид факта, че той дори не е уведомил веднага, а едва след проведен разговор с работодателя си (свид. Н. С.), който го е подканил да сигнализира за ПТП. Освен това, следва да се има предвид и обстоятелството, че непосредствено след ПТП подсъдимият не е имал наранявания, които да се отразят на физическите му възможности, а и на тези обективно да оценява ситуацията, както и необходимостта от предприемане на определени действия. Следователно, за краткото време до настъпване смъртта на пострадалия, П. е бил в обективната възможност да му окаже реална помощ, насочена към запазване на живота му. Пради това и подаденият сигнал на спешния телефон е постъпка, която при конкретните обстоятелства не трябва да бъде надценявана. Все пак става дума за участник в ПТП.
Предвид всичко изложено до тук, материалният закон е приложен правилно и при наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК, законосъобразно деецът е бил признат за виновен и осъден.
Неоснователен е и доводът в жалбата на подсъдимия П. А. П. за явна несправедливост на наложеното наказанаие. На касатора са наложени кумулативно две наказания, както следва: лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, чието изтърпяване е отложено по реда чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от четири години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години. Същите са отмерени при стриктното спазване изискванията на чл. 54 НК, поради което към преценката на предходните инстанции по всички критерии, чието съобразяване съдът дължи при определяне на наказанието, въз основа на цитираната норма, не би могъл да се отправи какъвто и да е упрек. Касационната жалба на подсъдимия съдържа твърдения, че инстанциите по същество не са отчели големия процент съпричиняване от страна на пострадалия, което е изцяло невярно. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, са обсъдили подробно обстоятелството, че пострадалият водач на т. а. „Ситроен“, управлявайки автомобила със скорост на движение от 101 км/ ч, при максимално разрешена от 50 км/ ч, е допуснал нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което значително е допринесъл за настъпилото ПТП. Именно поведението на пострадалия водач и реализираното от него нарушение на правилата за движение относно режима на скоростта, също в пряка причинна връзка с възникването на инкриминираното ПТП, съществено е рефлектирало при формиране на решенията им за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл съпричиняването на резултата от страна на пострадалия съвсем не е било подценено от инстанциите по същество, както се твърди от касатора.
При индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания предходните инстанции са отчели всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно- чисто му съдебно минало, трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за случилото се, съпричиняването от страна на пострадалия, добросъвестното поведение след инцидента, както и отегчаващото такова- многобройните административни наказания, наложени на подсъдимия за нарушения на правилата за движение по пътищата в контекста на лоши характеристични данни като водач на МПС. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да са игнорирани от съдилищата, или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена.
Няма основание и за приложение на чл. 55 НК, доколкото в случая данните по делото не биха могли да обосноват констатации за многобройност на смекчаващите обстоятелства, или за изключителност на някое от тях. Освен това не е налице и кумулативното изискване- и най- лекото, предвидено в санкционната част на приложимата норма от Особената част на НК, да се оказва несъразмерно тежко. Следователно, така определените кумулативни наказания са законосъобразно и справедливо отмерени, в пълно съответствие с целите, регламентирани в чл. 36 НК и принципа, установен по чл. 35, ал. 3 НК, поради което и не съдържат характеристиките на явната несправедливост, дефинирани с нормата на чл. 348, ал. 5 НПК.
ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М.:
В жалбата на частните обвинители Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М. касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са посочени формално, без да са изложени съображения в какво се изразяват претендираните нарушения, без конкретни доводи и изложение на данните, които ги подкрепят. Така избраната от посочените касатори формулировка прави невъзможен отговора за тяхната основателност от настоящата инстанция. Въз основа на извършената проверка на въззивното решение и констатацията за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, по жалбата на подсъдимия П. П., ВКС в настоящия си състав заключи, че липсва основание за отмяна или изменение на проверяваното въззивно решение на посочените основания.
Акцент в жалбата на частните обвинители е доводът им за явна несправедливост на наложеното наказание, което те намират за съществено занижено, поради наличието на минали осъждания на дееца, високата степен на обществена опасност на деянието и грубите нарушения на ЗдвП.
Претенцията на частните обвинители за съобразяване на предишните осъждания на подсъдимия, по които той е реабилитиран по право, и приемането им като изключително отегчаващо обстоятелство, е в разрез с правната природа на института на реабилитацията, поради което не може да бъде удовлетворена. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците от него, т. е. липсва основание деецът да се третира като осъждан, а това изключва възможната констатация за наличие на отегчаващо отговорността му обстоятелство, извеждана от заличената минала съдимост. Обществената опасност на деянието, очертана от неговите специфични характеристики, включително и в контекста на допуснатите нарушения на ЗДвП, както и тази на дееца, с лоши характеристики, включително като водач на МПС, многократно наказван, са взети предвид от предходните инстанции при индивидуализацията на наказанието и в никакъв случай не са подценени.
Законосъобразно е и приложението на института на условното осъждане по чл. 66 НК, предвид наличието на всички материалноправни предпоставки и съобразно преценката на предходните инстанции, че за реализиране целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и за поправянето и превъзпитаването на дееца не се налага наказанието да бъде ефективно изтърпяно. Изпитателният срок е отмерен в законосъобразен и справедлив размер.
По изложените съображения и като намери, че не са налице претендираните от касаторите нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС, в настоящия си състав прие, че жалбата на подсъдимия П. А. П., подадена чрез неговия защитник адв. Н. Д., както и жалбата на частните обвинители Д. Д. Г., Д. Г. М. и М. Г. М., депозирана чрез техния повереник- адв. А. Б., с които е сезиран, са неоснователни, а това налага проверяваното въззивно решение да бъде оставено в сила, съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 169 от 04. 12. 2019 г., постановено по ВНОХД № 183/ 2019 г., по описа на Апелативен съд-гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|