Р Е Ш Е Н И Е №138 София, 03.12.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 64 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2951 от 18.08.2017 г. на Л. И. К., Н. И. К. и С. И. К. чрез пълномощника им адвокат И. Д.-Н. против решение № 3815 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 849 от 31.01.2017 г. по гр.д. № 487/2012 г. на Районен съд-Благоевград и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Н. И. К., Л. И. К. и С. И. К. /тримата наследници на И. П. К./ против В. С. Л., Х. С. Л., К. А. Л., Д. К. Л., А. К. Л., Ж. М. А., Г. Д. Ц.-М., К. Д. Д.-А., Д. В. Д. и Л. Н. Д. /всички наследници на Х. С. Л./ иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на земя /лозе/ с площ 570 кв.м., находяща се в [населено място], местността „К. дере“, имот парцел № 2187 от кадастралния план, изработен 1996 г., съставляващи част от имот от 3489 кв.м. с идентификатор 04279.310.3460 В. С. Л., Х. С. Л., К. А. Л., Д. К. Л., А. К. Л., Ж. М. А., Г. Д. Ц.-М., К. Д. Д.-А., Д. В. Д. и Л. Н. Д. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 259 от 16.05.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: как се преценява дали решение на поземлена комисия, постановено в първоначалната редакция на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ преди изменението с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. има конститутивно или декларативно действие и при възстановяване правото на собственост върху имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ с решение на поземлена комисия, постановено преди изменението с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г,. има ли правно значение обстоятелството, че имотът не е нанесен в плана за новообразуваните имоти. Въпросът е относим по настоящия правен спор, по който ищците са основали претендираното правото на собственост на земеделска реституция, извършена с решение от 22.01.1997 г. на ПК-Б., а ответниците са оспорили иска с твърдения, че на тях е възстановено правото на собственост със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, а реституционната процедура за ищците не е завършена. Въззивният съд е изложил съображения, че възстановяването на правата върху имоти, разположени в териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва въз основа на плана на новообразуваните имоти. Решението, което общинската служба по земеделие постановява, е за признаване на правото на собственост при условията на § 4-4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи (чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ). Решението на ОСЗ в това производство е индивидуален административен акт със самостоятелно значение и режим на съдебен контрол, но то не слага край на процедурата, а е предпоставка за приключването й с акт на друг орган - кмета на общината. За имоти, попадащи в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, само се признава право на собственост при условията на § 4-4л ПЗР ЗСПЗЗ, като в решението се описва размерът и местонахождението на имота (местността). В тази хипотеза реституционното производство е двуфазно, като първият елемент от фактическия състав е влязло в сила решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, а вторият - влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за одобряване влезлия в сила ПНИ. Последната има конститутивен ефект по отношение възстановяването правото на собственост върху конкретен, определен по своите граници и площ имот. До постановяването на такава заповед, земеделската реституция като придобивен способ не е произвела годно правно действие и затова предявеният на основание решение на органа на поземлена собственост по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ иск се явява неоснователен, поради липсата на индивидуализация на обекта. Изменената норма е материалноправна и няма обратно действие. При действието на старите разпоредби на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ решението на ПК е имало конститутивен ефект, съобразно ТР № 1/1997 г., а след изменението от 1999 г. - само установително действие. С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 г. в разпоредбата на ал.1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал.6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава номер, единствен за територията на страната. При наличието на решение на ПК, което е постановено до изменението чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 30.07.1999 г./, новата правна уредба не може да засегне придобитото вече право на собственост, но въпреки решението, право на собственост не е възникнало, тъй като въпреки решението, този имот не е могъл да бъде реституиран, тъй като попада в земи по § 4 ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в полза на ищците няма заповед по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ. Въззивният съд е счел, че при така възникналата колизия на права след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти и издаване на заповед по § 4к от ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ответниците, в настоящото исково производство следва да се преценят правата на страните. Налице е спор за материалното право на собственост, чието разрешаване по пар. 4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ е основание за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, ако искът бъде уважен, но в конкретния случай, решението на ищците, признавателно по своя характер досежно правото да бъде възстановен имота, е предварително, тъй като ищците не са довършили процедурата по нанасяне в ПНИ. Още повече, не е спорно, че процесния имот представлява земеделска земя в терен по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Неотразяването на имота на ищците, в плана на новообразуваните имоти, обуславя довод, че решението им е предварително и не обуславя довод за налично право на собственост. Ищците не се легитимират като собственици, тъй като реституцията в тяхна полза не е завършена. Посочените изводи на въззивния съд противоречат на практиката на ВКС по решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 944/2011 г., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1350/2009 г., решение № 225 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 559/2010 г., решение № 116 от 8.07.2016 г. по гр.д. № 5941/2015 г. и др., според която в редакцията на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ преди измененията с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. решенията за възстановяване на собствеността имат конститутивно действие, когато земите са индивидуализирани с помощни кадастрални планове, дори и да няма издадена скица към решението, като правното действие на решението на органа по поземлена собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването му, като последващо изменение на закона не засяга вече възстановените имоти и придобити права. В настоящия случай правото на собственост е възстановено в стари реални граници на ищците като наследници на И. П. К. с решение № 145 от 22.01.1997 г. на ПК-гр.Б.. Имотът е индивидуализиран по изработения през 1996 г. помощен план с посочване на номер /парцел 2187/ площ и вид /лозе от 0.570 кв.м./ и граници чрез посочване на номерата на съседните имоти, техния вид и собствениците съобразно помощния план. Към решението е приложена скица № 1 от 22.02.1997 г. Следователно решението от 22.01.1997 г. отговаря на изискванията на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията на правната норма от ДВ бр.79 от 1996 г., по която е постановено, изискваща при възстановяване в стари реални граници в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това, като към решението се прилага скица на имота. Индивидуализацията на възстановения имот е извършена по кадастрален план, чието изработване за териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ е предвидено с изменението на чл.28 ППЗСПЗЗ от ДВ бр.34 от 24.04.1992 г. и позволява точното установяване на местонахождението и границите на реституирания имот, а следователно и решенето на поземлената комисия от 22.01.1997 г. е с конститутивно действие и от този момент ищците се легитимират като собственици на имота. Изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр.68 от 30.06.1999 г. не може да рефлектира върху вече приключилата реституционна процедура за този имот. Планът за новообразуваните имоти е одобрен със заповед № № 153 от 19.06.2006 г. Съобразно редакцията на нормата на чл.28 ППЗСПЗЗ, действала към този момент /от ДВ бр.31/4.04.2003 г./ същият е следвало да отрази границите на вече възстановеното право на собственост – арг. от чл.28, ал.10, т.4 ППЗСПЗЗ и на основание т.2.5 от издадената в изпълнение на чл.28, ал.1 ППЗСПЗЗ Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като определи лицето на новообразувания имот /ал.9 на чл.28 ППЗСПЗЗ/. От заключението на разширената съдебно-техническа експертиза е установено, че пропускът да се отрази в плана на новообразуваните имоти вече възстановеното право на собственост на ищците, се дължи на грешка на фирмата-изпълнител на техническите дейности, която при изработката на помощния план от 1996 г. е нанесла границите на имота на И. К. в черен цвят и номер, а не със зелени граници и зелен номер като на бивш собственик и са го записали в списъка на ползвателите, а не на старите собственици. В случая наследодателите и на двете страни се легитимират като собственици на съседни имоти /ответниците са признали, че имота на К. е бил съседен и западно от имота на наследодателя им Х. С. Л./, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ и намиращи се в строителните граници на града. В настоящото дело ответниците са оспорили иска с довод, че решението на ПК от 22.01.1997 г. не е придружено със скица и имотът на ищците не е нанесен в плана за новообразуваните имоти, поради което реституционната им процедура не е завършена. С оглед изложените по-горе мотиви довода се явява неоснователен. Ответниците са поддържали и, че имотът на ищците вероятно се е намирал не в границите на възстановения им въз основа на плана за новообразуваните имоти имот № 3460, а в съседния имот № 3450, който се води на [община]. Възражението не е доказано. Разширената съдебно-техническа експертиза, ползвайки и единствената налична едромащабна топографска карта, отпечатана 1965 г., съдържаща условни значи според начина на ползване и съобразявайки условния знак за лозе /придобито от наследодателя на ищците/ и пасище /възстановено на ответниците/, както и отразяването на имота на ищците в помощния план от 1996 г. и имота на ответниците в плана на новообразуваните имоти от 2006 г. е изготвена комбинирана скица /приложение 9 от заключението/, от която е видно, че знакът за лозе по картата, отпечатана 1965 г., съвпада с имот № 2187 по помощния план от 1996 г., докато съседния имот е отразен със знак за пасище. С оглед изложеното въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за признаване за установено правото на собственост на ищците по отношение на В. Л., Х. Л., К. Л., Д. Л., А. Л., Ж. А., Г. Ц.-М., К. Д.-А. и Д. Д. се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което ищците да бъдат признати за собственици на процесния имот. Въззивното решение в частта, с която е отхвърлено искане за предаване владението на имота е процесуално недопустимо, като постановено по незаявено искане, тъй като с определение от с.з. на 29.09.2016 г. по първоинстанционното дело /стр.643/ е допуснато изменение на иска чрез преминаване от осъдителен ревандикационен иск към установителен иск за собственост, поради което следва да бъде обезсилено. Въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по отношение на ответника Л. Н. Д. е процесуално недопустимо като постановено спрямо неправосубектна страна и следва да бъде обезсилено, тъй като лицето е починало на 16.08.2011 г. /като неин единствен наследник по закон е ответникът Д. В. Д./. С оглед изхода на спора отвениците следва да възстановят на ищците направените по делото разноски в размер на 2183.84 лв. /1068.84 лв. за първоинстанционното производство, 500 лв. за въззивното производство и 615 лв. за касационното производство/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 3815 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е отхвърляно искането на Н. И. К., Л. И. К. и С. И. К. /тримата наследници на И. П. К./ против В. С. Л., Х. С. Л., К. А. Л., Д. К. Л., А. К. Л., Ж. М. А., Г. Д. Ц.-М., К. Д. Д.-А. и Д. В. Д. /всички наследници на Х. С. Л./ за предаване на владението на земя /лозе/ с площ 570 кв.м., находяща се в [населено място], местността „К. дере“, имот парцел № 2187 от кадастралния план, изработен 1996 г., съставляващи част от имот от 3489 кв.м. с идентификатор 04279.310.3460. ОБЕЗСИЛВА решение № 3815 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която съдът се е произнесъл по иск предявен против Л. Н. Д., починала на 16.08.2011 г. ОТМЕНЯ решение № 3815 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е отхвърлен иска на Н. И. К., Л. И. К. и С. И. К. /тримата наследници на И. П. К./ против В. С. Л., Х. С. Л., К. А. Л., Д. К. Л., А. К. Л., Ж. М. А., Г. Д. Ц.-М., К. Д. Д.-А., Д. В. Д. и Л. Н. Д. /всички наследници на Х. С. Л./ за признаване за установено правото им на собственост на земя /лозе/ с площ 570 кв.м., находяща се в [населено място], местността „К. дере“, имот парцел № 2187 от кадастралния план, изработен 1996 г., съставляващи част от имот от 3489 кв.м. с идентификатор 04279.310.3460 и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на В. С. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Х. С. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], К. А. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Д. К. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.В, ет.3, ап.55, А. К. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.Г, ет.8, ап.103, Ж. М. А.,ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Г. Д. Ц.-М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.10, К. Д. Д.-А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.15 и Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.3 /постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.9/, като наследници на Х. С. Л., че Н. И. К., ЕГН [ЕГН], Л. И. К., ЕГН [ЕГН] и С. И. К., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ № 25, ет.1, адвокат И. Д.-Н. са собственици като наследници на И. П. К. и въз основа на реституция по ЗСПЗЗ с решение № 145 от 22.01.1997 г. по преписка по заявление вх. № Г. от 18.12.1991 г. на Поземлена комисия-гр.Б. на следния недвижим имот: лозе от 0.570 дка, четвърта категория, в землището на [населено място], в местността „К. дере-РГ“, отразено като парцел 2187 в кадастрален /помощен/ план, изработен 1996 г., съставляващ част от имот № 310.3460 по плана за новообразуваните имоти, одобрен със заповед № 153 от 19.06.2006 г., отразен в кадастралната карта с идентификатор 04279.310.3460 с площ от 3489 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР ЗСПЗЗ), при съседи имоти с идентификатори: 04279.310.3459, 04279.310.627, 04279.310.3461, 04279.310.3454, 04279.310.3457, означен на комбинирана скица, приложение 9 към разширената съдебно-техническа експертиза, страница 611 от първоинстанционното гр.д. № 487/2010 г. на РС-Благоевград, която е приподписана от съда и е неразделна част от съдебното решение, с оранжев цвят и точкувани граници и означение на № 2187. ОСЪЖДА В. С. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Х. С. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], К. А. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Д. К. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.В, ет.3, ап.55, А. К. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх.Г, ет.8, ап.103, Ж. М. А.,ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], Г. Д. Ц.-М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.В, ет.4, ап.10, К. Д. Д.-А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.15 и Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.3 /постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.9да заплатят на Н. И. К., ЕГН [ЕГН], Л. И. К., ЕГН [ЕГН] и С. И. К., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Х. Т.“ № 25, ет.1, адвокат И. Д.-Н. разноски за съдебното произвоство в размер на 2183.84 лв.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: