Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                    №457                      гр.София, 02 декември 2009 год.                      В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на   двадесет и седми октомври две хиляди и девета година                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                      ПАВЛИНА ПАНОВА   При участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 499/2009 год. Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Защитата на подсъдимия М. Р. Р. срещу въззивно решение от 02.07. 2009 год. постановено по внохд № 169 /2009 год. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД , с което е потвърдена присъда № 56/29.04.2009 по наказателно дело № 374/2009 на Варненския окръжен съд. При условията на производство, разгледано по реда на чл.371 т.2 от НПК, с присъдата първостепенният съд е признал подсъдимия М. Р. Р. за виновен в това, че на 22.11.2008 година в село Т., Варненска област е умъртвил Светлан С. , като деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по особено мъчителен за убития начин , като на основание чл.116 ал.1 т.6, пр.2 и 3 и т.9 и вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК ,е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години и единадесет месеца при първоначален строг режим. Зачетен е срокът през която подсъдимият е бил задържан под стража. Подсъдимият Р. е осъден да заплати на гражданските ищци Р. С. и П. С. по 70 000 лева обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, присъдил е и държавна такса и разноските по делото. В касационната жалба защитата изтъква касационни основания както следва: нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- Съгласно чл.354, ал.1,т.3,вр. с ал.2,т.1 НПК се иска изменение на решението с намаляване размера на наложеното наказание. Доводите са че от данните по делото неправилно е изведена квалификацията по чл.116 ал.1 т.6, пр.2 и 3 НК, тъй като установените обстоятелства на обвинението не налагат изводите за особена жестокост и особено мъчителен начин, по който е извършено деянието. Не са отчетени данните, установени по делото, които сочат на мотивите за извършване на деянието , не е отразено състоянието на подсъдимия по време на деянието. Подценено е самопризнанието, което в значителна степен е улеснило доказването на деянието и авторството на подсъдимия, данни които, ако бяха взети предвид при индивидуализацията на наказанието, то е следвало да бъде определено в по-нисък размер. В съдебно заседание подсъдимият Р лично и със защитата си адвокат Г поддържат жалбата по посочените доводи в нея. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци П. С. и Р. С. , редовно призовани за съдебното заседание пред ВКС и адвокат Ю представят писмена защита, с която се оспорва основателността на жалбата. Според доводите на адвокат Г, изводите на съдилищата са правилни. Р. е взел предварително решение за убийството, спокойно го е обмислил като е избрал оръжието , което е приготвил и поставил в джоба си. Запознал се е с маршрута на пострадалия, като е избрал подходящо място за засада и го е чакал един час, докато С. се появи, след което извършил деянието - факти доказващи предумисъла на дееца. Особеният начин на извършване деянието също е установен от броя на ударите – шестнадесет и че пострадалият е претърпял предсмъртни страдания приживе. Иска се оставяне в сила въззивното решение. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на проверка и в рамките на правомощията си намери следното: ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ М. Р. Р. Е НЕОСНОВАТЕЛНА. При условията на чл.371 т.2 от НПК подсъдимият Р е признал фактическите обстоятелства на обвинението, такива , каквито са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при информираното му съгласие за последиците от това признание на фактите по отношение на доказателствената роля на обясненията му относно изводите в присъдата. По делото и двете инстанционни съдилища са установили признатите от подсъдимия факти на обвинението .становено е, че на 22.11.2008 г. подсъдимият Р е посетил селската кръчма, където бил и пострадалият С. Около 22 часа подс. Р. напуснал заведението , прибрал се в дома си, но след около половин час отново излязъл като в около 23,30 когато пострадалият С. напуснал заведението и тръгнал по посока към дома си да се прибира , където на главната улица на селото го посрещнал подсъдимият Р, който го чакал там от около един час. Бил с отворен нож, който предварително носел със себе си и криел с отворено острие в джоба на панталона си. При така установената фактическа обстановка окръжният и апелативният съдилища правилно са извели деянието и авторството от подсъдимия и правната му квалификация. Фактическите данни, приети за установени, очертават престъпния състав под обективните и субективни признаци по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 и т.9 от НК. Становището в жалбата, че деянието не е извършено предумишлено, а в резултат на психогенна реакция с физиологичен афект, е обсъдено от предходните съдилищата и основателно е отхвърлено като несъстоятелно. ВКС напълно приема изложените в тази насока аргументи.становено е, че Р. е взел решение за извършване на убийството предварително, при спокойна обстановка като е осъществил мотивационната си дейност без намесата на външни фактори, а по собствени подбуди, установени по делото, които единствено са повлияли на избора му на поведение. Предварителният избор на оръжието -сгъваем нож , който е носел със себе си на датата на деянието и предварително е отворил острието му, избора му на място на деянието , което е на предварително известният на подсъдимия път, по който минавал пострадалия ,за да се прибере в дома си, чакането му „ в засада” около час преди деянието, са данни правилно квалифицирани като обуславящи признака „предумишлено” убийство. Правилна е квалификацията и по т.6 на чл.116 НК.становено е по делото, че подсъдимият Р е нанесъл шестнадесет броя удари с ножа , предварително приготвен и носен от него, с които е причинил на пострадалия прободно-порезни рани по лявата и по дясната гръдна половини , в коремната кухина,по горните крайници и по главата. Следователно в жизненоважна област на тялото където са дихателните органи и сърцето.становено е че смъртта на пострадалия е предизвикана именно от ударите с ножа, които са нанесени от подсъдимият Р са засегнали белите дробове на С. . Причината за смъртта , установена по делото е в резултат на острата кръвоизливна анемия от нараняванията в гръдния кош, съгласно приетото за установено от фактическа страна от изводите на СМЕ-зи. Начинът на настъпването й за пострадалия определя и правилно изведената квалификация, че смъртта му макар и да е настъпила бързо, не е била моментална. Той е бил в съзнание и е възприемал болките, обилната кръвозагуба и неминуемият смъртен изход, които фактически данни правилно са квалифицирани като определящи деянието като извършено” с особена жестокост „ и по начин, „ особено мъчителен” за жертвата. Практиката на ВКС , а и правната теория никога не са се колебали / спр. ПП№2/57 г.,доп. с ПП№7/87 г. на ВС/ при тълкуването на съдържанието на признаците по чл.116, ал.1,т.6 НК, че за характера на деянието и дееца са от значение установените факти за начина и средството за извършване на деянието. По делото е установено, че средството е хладно оръжие – нож.становен е начинът на извършване на деянието с това средство от дееца - чрез многобройност на ударите с нож в жизненоважни части в тялото на жертвата. Причинените изключителни страдания на жертвата са поради множествеността на нараняванията. Обективните данни за характера на нараняванията, да не предизвикат моменталната смърт, с оставянето на жертвата за известно време в съзнание/ колкото и малко да е то като време/ в което време тя е изпитала приживе предсмъртни болки и страдания от раните, придружени с ужас от смъртта, са изведени законосъобразно в квалификацията на деянието, извършено по начин особено мъчителен за убития. Особената жестокост на дееца е изведена посредством данните, че Р. е нанесъл множество удари, което го характеризира като личност, действаща с изключителна ярост, ожесточение и жестокост, без изобщо да е предизвикан от жертвата. Наложеното наказание от четиринадесет години и единадесет месеца лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Освен че Р. се е ползвал от процедурата по Глава ХХVІІ от НПК с бонуса, наказанието му да бъде индивидуализирано при условията на чл.55 от НК, независимо че предпоставките за това не са налице, за него са отчетени от съдилищата и чистото съдебно минало, младата възраст и цялостното му поведение в процеса, с оглед направените самопризнания в самото му начало, при разследването в досъдебната фаза. Неоснователно защитата поставя въпроса за самопризнанието и мотивите за извършването на деянието като необсъдени съществени елементи относно степента на вината на подсъдимия. Съдилищата са се придържали стриктно към правилата на чл.373, ал.2 НПК, като са приели правилно , че признанието по чл.371 ,т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостното обективно проявено процесуално поведението на подсъдимия, спомогнало за разкриване на деянието и авторството му. В случая именно това поведение на подсъдимия е съобразено от решаващите съдилища. Извън тази оценъчна дейност при индивидуализацията на наказанието, няма място за повече снизхождение. Мотивите за деянието правилно са оценени като отегчаващи вината на подсъдимия, в основаната на което са поставени за решаване чрез деянието нерешени спорове и личностна вражда между подсъдимия и пострадалия. Съдилищата са отразили в изводите си бруталността на убийството по броя на квалифициращите признаци, по поведението на жертвата , която е нападната в засада, без да е провокирала поведението на нападателя, която степен на обществена опасност не само е твърде завишена , но и съгласно целите по чл.36 от НК, тя определя необходимостта от предупреждение не само спрямо дееца , но и спрямо обществото за категорично възпиране от подобни посегателства. Определените обезщетения са съответни на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Воден от тези съображения ВКС на РБ в настоящият състав , съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 02.07. 2009 год. постановено по внохд № 169 /2009 год. на Варненския Апелативен съд, с което е потвърдена присъда №56/29.04.2009 по нохд №374/2009 год. на Варненския Окръжен съд . Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :