О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 121   София, 18.02.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  две хиляди и  десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА   СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова дело №  75/2010  година.       Производство на частно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е частна жалба от М. Г. К. от гр. С. срещу определение на Софийския окръжен съд по гр. д. № 1071/2009 год.. Към жалбата е приложено заявление от жалбоподателката, съдържащо изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и преписи от съдебни решения. След проверка, касационният съд установи следното: Налице са основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на частно обжалване пред ВКС на оспорваното определение. То съдържа произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос – за началния момент на преклузивния срок за подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, постановено по дело, разгледано като бързо производство по реда на чл. 310 – 317 ГПК. От приложените към жалбата решения на състави на касационния съд е видно, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е основателна. Предмет на делото е трудов спор за отмяна на уволнение по чл. 344 КТ, които се разглежда като бързо производство, съгласно чл. 310, т. 1 ГПК. Това е постановено и в изготвения на 30. 4. 2009 г. от Самоковския районен съд, като първа инстанция, доклад по чл. 312 ГПК. В съдебно заседание на 6. 10. 2009 г., след приключване на устните състезания, първоинстанционният съд е посочил датата на обявяване на решението си - 20. 10. 2009 год., като предвижда чл. 315, ал. 2 ГПК. Протоколът от заседанието, обаче, не удостоверява обявление на съда, че от посочената дата 20. 10. 2009 г. започва да тече срокът за обжалване на решението, както гласи пълния текст на цитираната разпоредба. От досието на първоинстанционното дело е видно, че Самоковският районен съд е постановил решението си на 14. 10. 2009 год., в диспозитива на решението е посочено, че то може да се обжалва в двуседмичен срок от обявяването на страните и на ищцата М. К. , сега жалбоподателка, са изпратени препис от решението и съобщение, в което е указано, че решението може да се обжалва, както е указано в него.. При тези обстоятелства – липса на изрично разпореждане на съда, че първоинстанционното решение подлежи на обжалване от обявената дата 20. 10. 2009 г., фактическо постановяване на решението на друга дата, съдържащото се в диспозитива на решението указание, че то подлежи на обжалване от обявяването му на страната и изпращане на съобщение на жалбоподателката, което има същност на обявление на решението, следва да се приеме, че в случая, следва да се приложи чл. 259, ал. 1 ГПК и двуседмичният срок за въззивно обжалване е започнал да тече от връчването на съобщението на К. на 22. 10. 2009 год.. В чл. 62 ал. 3 ГПК е предвидено, че когато съдът определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното действие в рамките на срока, определен от съда, не се смята за просрочено. Двуседмичният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за подаване на въззивна жалба от К. е изтекъл на 5. 11. 2009 год. и преди това, на 4. 11. 2009 г. нейната жалба е постъпила в съда с вх. № 2* При това положение първоинстанционният съд и въззивният съд неправилно са счели жалбата за просрочена и недопустима. Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:   ДОПУСКА обжалване пред ВКС по частната жалба на М. Г. К. от гр. С. срещу определение на Софийския окръжен съд по ч. гр. д. № 1071/2009 год. ОТМЕНЯ определението на Софийския окръжен съд от 19. 11. 2009 г. по ч. гр. д. № 1071/2009 г. и разпореждането от 5. 11. 2009 г. по гр. д. № 693/2008 г. на Самоковския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за администриране на въззивната жалба на М. К. по реда на чл. 262, 263 ГПК.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: