6 Р Е Ш Е Н И Е № 90 София, 06 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 163/2018 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. М. М. срещу въззивно решение № 494/13.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 723/2017 г. от Софийски апелативен съд. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната първоинстанционна присъда, е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като изводите за авторството на деянието не са доказателствено подкрепени. Изтъква се, че съдът е ползвал „самопризнания” на подсъдимия, дадени в качеството му на свидетел, което е процесуално недопустимо, а показанията на свидетеля Л. са тълкувани превратно. Оспорва се подходът на съда при оценката на заключението по техническата експертиза. Навеждат се доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправените искания са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия М. по повдигнатото обвинение, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и намаляване на наказанието до минималния размер от три месеца. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 2278/24.04. 2017 г., постановена по НОХД № 39/2017 г. от Окръжен съд- Благоевград, подсъдимият М. е бил признат за виновен и осъден за извършено на 30.04.2016 г. престъпление по чл. 249, ал.1 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т. 1 от НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. С атакуваното сега въззивно решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата срещу така постановения съдебен акт е неоснователна. Въззивният съд не е допуснал посочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила. За да даде отговор на основното възражение във въззивната жалба, че доказателствата по делото не подкрепят изводите на първата инстанция за авторството на деянието, въззивният съд е подложил доказателствената съвкупност на самостоятелен анализ, в резултат но който е утвърдил изцяло установената фактическа обстановка. Показанията на свидетеля Л. са обсъдени по действителното им съдържание и кредитирането им е убедително защитено от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение. Съобщената от него информация логично е свързана със съдържащите се по делото писмени данни за извършените с дебитната карта транзакции. Свидетеля последователно и безпротиворечиво е изяснил фактите, отнасящи се до ситуацията, при която персоналния идентификационен номер (ПИН –код) за достъп до сметката е станал достояние на подсъдимия М., така и при какви обстоятелства притежаваната от него дебитната карта е изчезнала. Транзакцията (тегленето) от сметката на свидетеля посредством АТМ-устройство, извършено на 30.04.2016 г. в 13,45 ч., е непосредствено след раздялата му с подсъдимия М.. В подкрепа на изводите си за авторството съдът е обсъдил и показанията на свидетеля К., логично свързани с извършеното от подсъдимия възстановяване на сумата от 360 лева, върната на свидетеля Л., и повода за това. В жалбата се твърди, че съдът се е позовал на показания на подсъдимия, депозирани от него в хода на разследването като свидетел, които са процесуално негодни. Досъдебното производство е образувано на 04.07.2016 г. с постановление на прокурор. Подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем на 05.01.2017 г. (виж постановление, л. 35 от делото). При проведения разпит в това му качество той се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Несъмнено, както вече се посочи, в обхвата на доказателствената съвкупност предходните инстанции са включили и свидетелските показания на К., възпроизвеждащи направеното пред него признание на подсъдимия преди образуване на досъдебното производство. Показанията на свидетеля К. в тази им част следва да се третират не като доказателство, а като доказателствено средство, възпроизвело доказателствения факт на предпроцесното изявление на подсъдимия. Тези показания установяват производно доказателство (факта на признанието), чието включване в доказателствената съвкупност е за проверка на първичните доказателства. Отделен е въпросът, че в принципен план производните доказателства могат да заменят първични доказателства, ако последните се окажат недостъпни. „Недостъпни” в обсъждания смисъл са на общо основание и онези първични доказателства, които не могат да бъдат събрани поради отказа да се дадат обяснения или показания. В конкретния случай съдебното разглеждане е проведено в отсъствие на подсъдимия и без депозирани от него обяснения. Казано иначе, показанията на свидетеля К. са надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства са ценени наред с останалите доказателства. Оценката за тяхната достоверност, срещу която не се възразява в жалбата, е различна от тази за процесуалната им годност. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на принципа за обективност при оценката на техническата (видеотехническа) експертиза. Както е известно, оценката на заключението зависи от редица фактори, а съдът е длъжен да обоснове отговор дали следва да се приеме, че в действителност фактите са настъпили по начина, който експерта е посочил. Ето защо експертното заключение не следва да се оценява изолирано, а във връзка с всички събрани по делото доказателствени материали. В конкретния случай предходната инстанция е ценила заключението на експертизата в общата съвкупност на безспорно установените обстоятелства. Писмените данни по делото установяват, че от АТМ-устройство № 01062021, собственост на [фирма], на 30.04.2016 г. в 13, 45 ч. с дебитната карта на свидетеля Л. е изтеглена сумата от 360 лева, което съответства и на данните, изходящи от банката издател на картата – [фирма]. Приложената справка (разпечатка) от системата за наблюдение на терминали и транзакции отразява всички транзакции от посоченото устройство, извършени на 30.04.2016 г., между които и инкриминираната. Посочената информация, обсъдена в контекста на доказателствените факти, изводими от гласните доказателствени източници, са позволили на предходната инстанция да изгради логическа конструкция, удовлетворяваща въведения в чл. 303, ал.2 от НПК стандарт. Фактът, че върху предоставения за изследване диск няма заснети лице/лица, които да извършват транзакции/тегления от банкомата, не компрометира изводите за авторството на деянието, защото са налице достатъчно по обем доказателства в тази насока. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав не установи да са допуснати нарушения, попадащи в обсега на чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, поради което и претенцията за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд не може да бъде удовлетворена. По отношение на материалната незаконосъобразност на съдебният акт, която е самостоятелно касационно основание, не се излагат конкретни доводи в касационната жалба. В рамките на установените факти съдът е приложил правилно материалния закон, този по чл. 249, ал.1 от НК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също е неоснователно. Оценъчната дейност предходните инстанции при индивидуализация на наказанието е съобразена с всички обстоятелства. Санкцията лишаване от свобода, определена по реда на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, е ориентирана към законовия минимум, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 от НК. В жалбата не се сочат смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са пренебрегнати от съда, а наличните по делото са получили адекватна на тежестта им оценка. Няма основания за намеса при условията на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице касационните основания, обуславящи необходимост от упражняване на правомощията по отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, нито такива, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане, съответно за намаляване на санкцията. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 494/13.11.2017 г., постановено по ВНОХД № 723/2017 г. от Софийски апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.