София,09 ноември 2009 година                        РЕШЕНИЕ № 401     В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                        ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 460/2009 година   Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия А. М. О. против постановената от въззивния съд нова присъда № 9 от 18.06.21009г. по в.н.ч.х.д. № 94/2009г. на Кърджалийския окръжен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост-касационни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Иска се отмяна на въззивната присъда и признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по обвинението по чл.144, ал.1 НК. Частният тъжител и граждански ищец намира жалбата за неоснователна и иска въззивният съдебен акт да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Кърджалийският окръжен съд с присъда № 9 от 18.06.2009г. по в.н.ч.х.д. № 94/2009г. е отменил присъда № 65 от 22.04.2009г. постановена по н.ч.х.д. № 221/2008г. на Момчилградския районен съд , като признал подсъдимия А. М. О. за виновен в това, че на 07.08.2008г. в с. Д., общ. Кирково се заканил на Н. С. Б. от с.с. с престъпление против неговата личност и тази закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.144, ал.1 във вр. чл.54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено на основание чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 400лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Със същата присъда за виновна по чл.144, ал.1 НК е призната и подсъдимата Е. Б. О. , но на основание чл.78а,ал.1 НПК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че въззивният съд е основал приетите за установени факти не на базата на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателствени материали, а на част от тях, поради което е стигнал и до неправилния извод, че обвинението е доказано. Възражението е неоснователно. По своята същност то макар и определено като съществено нарушение на процесуалните правила, касае обосноваността на съдебния акт, а необосноваността не е касационно основание. Право на въззивния съд, който е и последна инстанция по изясняване и установяване на фактите по делото, е да извърши собствена проверка и преценка на доказателствената маса, за посочи какви факти приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, а при наличието на противоречиви -да изложи съображения защо приема едни, а отхвърля други. В конкретния случай съдът е изпълнил тези си задължения, при преценката на доказателствата не са допуснати никакви нарушения, които да доведат до порок при формиране на вътрешното му убеждение, поради което и настоящият състав намира, че не допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, които да позволяват отмяна на атакувания съдебен акт. При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен. Налице са както обективните, така и субективни признаци на престъплението по чл/1441 ал.1 НК, като въззивният съд е изложил подробни съображения, свързани с приложението на закона. Всички възражения направени пред настоящата инстанция в т.нар. „допълнителни мотиви към касационната жалба" са били предмет на обсъждане от решаващия съд, който е дал и правилни отговори. Приложените към допълнението решения на отделни състави на ВКС не могат да променят извода, че е извършено престъпление по чл.144, ал.1 НК, тъй като са неотносими към установените факти по настоящото дело. По несъмнен начин е установено, че подсъдимият е отправил закана към пострадалия и тази закана не само, че е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, каквото изискване е достатъчно за съставомерността на деянието, но и обективно е възбудила страх. По отношение на този факт са налице безспорни доказателства. Неоснователно е и възражението за несправедливост на наказанието. При определянето му съдът е преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията и правилно е наложил минимално възможното по закон-три месеца лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 НК. По отношение на подсъдимия е прилагана разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК, поради което и правилно е прието, че не са налице предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, така както е постъпено по отношение на втората подсъдима. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения въззивната нова присъда следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение. РЕШИ:   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9 от 18.06.2009г.постановена по в.н.ч.х.д.94/2009г. на Кърджалийския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: