Р Е Ш Е Н И Е   № 148        София, 24.11.2009 год.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:                                                            Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА                                                       Членове:  НИКОЛА ХИТРОВ                                                                       ДАРИЯ ПРОДАНОВА   при участието на секретаря Кр. Атанасова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 167 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от З. ”Б” АД, гр. С. срещу въззивното решение № 403/22.10.2008 г. по гр. д. № 1921/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 11.11.2005 г. по гр. д. № 1631/2004 г. на Софийски районен за отхвърляне на предявения от касатора срещу З. ”Български имоти” АД, гр. С. иск по чл. 402 ТЗ /отм./, във вр. с чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 6 762,70 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди от пътно транспортно произшествие от 19.07.2001 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск. В касационната жалба се съдържа подробна аргументация срещу извода на въззивния съд за това, че виновното за пътно-транспортното произшествие лице не е от кръга на застрахованите лица по смисъла на чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./, както и че наличието на упълномощаване на виновния водач е следвало да бъде установено с нарочни доказателствата. Ответникът по касационната жалба З. ”Български имоти” АД, гр. С. в писмен отговор обосновава становище за неоснователност на жалбата. С определение № 320/30.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложено и обосновано в касационната жалба приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ и по-конкретно, досежно необходимостта в производството по чл. 402 ТЗ /отм./ да се установява наличието на упълномощаване на виновния за п.т.п. водач от страна на собственика, ползвателя или държателя на превозното средство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК приема следното: С решение от 11.11. 2005 година по гр. д. № 1631/2004 г. Софийски районен съд е отхвърлил предявения от З. “Б” АД, гр. С. срещу З. ”Б” АД, гр. С. иск с правно основание чл. 402, във вр. чл. 407 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 6 762,70 лв. - застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца по застрахователна полица № 0* ведно със законната лихва и по чл. 86, ал. 1 ЗЗ. за сумата 906,77 лв. за времето от 20.08.2001 г. до 29.07.2002 г. Според първоинстанционния съд, искът бил неоснователен, тъй като за ответника не съществувало законово задължение да възстанови на ищеца претендираната сума, изплатена като застрахователно обезщетение по договор между ищеца и увреденото трето лице. С решение от 19.02.2007 г. по в. гр. д. № 649/2006 г., Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното решение с мотива, че договорът за имуществена застраховка “А” е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗ. , тъй като страна по него била липсващ правен субект /починало физическо лице/. С решение № 419/19.05.2008 г. по т. д. № 60/2008 г. състав на ІІ т. о. на ВКС е приел, че въззивното решение е неправилно, тъй като е налице валидно застрахователно правоотношение, поради което преценявайки, че съдилищата не са обсъждали релевантните за спора факти, обстоятелства и доказателства относно встъпването на ищеца в правата на застрахования, и след констатирани съществени процесуални нарушения, е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото от състав на СГС, последният е постановил Решение № 403/22.10.2008 г. по гр. д. № 1921/2008 г., предмет на настоящото касационно обжалване. С решението си, СГС е оставил в сила първоинстанционното решение, като решаващият единствен мотив на въззивната инстанция е бил свързан с липсата на упълномощаване, предвид изискването на чл. 5 от действащата към датата на застрахователното събитие Наредба за задължителното застраховане /отм./ и по-конкретно, обстоятелството, че виновният за п. т. п. водач не бил от кръга на лицата по чл. 5, ал. 1, нито пък били ангажирани доказателства за изричното му упълномощаване от съответните лица. Решението е неправилно. О. е оплакването на жалбоподателя за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, визирайки чл. 5 от Наредбата, приложима към конкретния случай. Не може да бъде споделен изводът на СГС за необходимостта от ангажиране на изрични доказателства за упълномощаване на водача А. П. от собственика на моторното-превозно средство, тъй като този извод е в отклонение от трайно установената практика на ВКС в тази насока. В множество от цитираните решения по делото, съобразени при допускане на касационното обжалване, както и в други известни на настоящия съдебен състав решения, постановени по реда на отменения ГПК, а и в постановените до този момент 5 бр. съдебни решения по реда на чл. 290 ГПК от ВКС, Търговска колегия - Решение № 22/01.04.2009 г. по т. д. № 328/2008 г., ІІ т. о.; Решение № 113/ 01.10.2009 г. по т. д. № 227/2009 г., І т. о.; Решение № 139/07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009 г., ІІ т. о.; Решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г. на ІІ т. о.; и Решение № 137/03.11.2009 г. по т. д. № 350/2009 г., І т. о., последователно се приема, че не е необходимо винаги упълномощаването на водача за управление на автомобила да е изрично, както и че то може да бъде извършено с конклудентни действия, каквито представляват фактическото предоставяне на регистрационния талон и ключовете на автомобила, в това число и предоставянето на застрахователната полица по застраховка “Гражданска отговорност”. Отсъствието на законодателно уредена форма за действителност на упълномощаването обуславя извод, че то би могло да се осъществи както в писмена, така и в устна форма, изрично или с конклудентни действия. В конкретния случай, въззивният съд изобщо не е съобразил данните по делото, съдържащи се и в приложения в първоинстанционното производство, ведно с исковата молба Протокол за пътно-транспортно произшествие, чиято истинност не е била оспорена по реда на чл. 154 ГПК /отм./. Съдът въобще не е преценил значението на факта, че водачът е разполагал с ключовете за автомобила, а също така и с документите за регистрация и застраховката на същия. Тези факти, преценени и в светлината на отсъствието на данни за противозаконно отнемане на автомобила, налагат естествения и логичен извод, че е налице упълномощаване на водача, причинил п. т. п., което упълномощаване е извършено с конклудентни действия. По тези съображения, предвид съдържанието на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане /отм./ следва да се приеме, че е доказано наличието на упълномощаване. Като е стигнал, макар и твърде лаконично до извод, противоположен на изложеното по-горе, СГС е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Доколкото по делото е безспорно установено наличието на всички законови предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, включително и размера на претърпените имуществени вреди, то предявеният суброгационен иск за присъждане на сумата 6 762,70 лв., се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора, предвид изискването на чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички съдебни инстанции в размер на сумата 1 745,79 лв. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо отделение   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на въззивно решение № 403/22.10.2008 г. по гр. д. № 1921/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 11.11. 2005 г. по гр. д. № 1631/2004 г. на СРС, 25 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА З. “Български имоти” АД, гр. С., кв. ”И”, ул.”Б”, бл. 8 да заплати на З. ”Б” АД, гр. С., бул.”Д” № 87, на основание чл. 402, ал. 1, във вр. с чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ сумата 6 762,70 лв. /шест хиляди седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 29.07.2002 г. до окончателното й изплащане, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗ. сумата 906,77 лв. /деветстотин и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ - лихва за забава за времето от 20.08.2001 г. до 29.07.2002г. ОСЪЖДА З. ”Български имоти” АД да заплати на З. ”Б” АД разноски по делото в размер на 1 745,79 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и пет лв. и седемдесет и девет стотинки/. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: