О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60727 София, 08.11.2021 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1611 по описа за 2021 г. взе предвид следното Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. К. А., чрез адвокат Ж. Ч., срещу въззивно решение № 17/01.02.2021 г., постановено от Смолянски окръжен съд по въззивно гр.д. № 496/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички обстоятелства, както и необоснованост. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Смолянски окръжен съд, като е отменил частично решенето на първостепенния Девински районен съд, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. А. сумата от 1000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 31.05.2019 г. до окончателното издължаване. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че с постановление от 27.07.2016 г. по ДП № 349 зм 7/2015 г. на ОД на МВР [населено място] спрямо М. А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 22.01.2015 г. в [населено място], в съучастие с неустановено по разследването лице, като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго – неустановено по разследването лице, имотна облага, чрез разкриване на банкова сметка в “Банка ДСК“ АД, клон Девин, е спомогнал неустановеното по разследването лице, чрез използването на чужд електронен подпис – на МБАЛ "НИАМЕД" АД, да внесе пред банката неверни компютърни данни досежно самоличността и електронния подпис на наредителя в преводно нареждане, представено по електронен път, и с това причинил на МБАЛ "НИАМЕД" АД [населено място] имотна вреда в размер на 9 460 лева. На обвиняемия е взета мярка за неотклонение "подписка". С постановление от 31.05.2019 г. на Районна прокуратура гр. Стара Загора е прекратено наказателното производство по ДП № 349 зм 7/2015 г. на ОД на МВР [населено място] спрямо А. за посоченото по-горе престъпление поради недоказаност на деянието, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. Съдът посочил, че от представените пред районния съд писмени доказателства се установявало, че срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, имало е съдебно производство, по което е постановена осъдителна присъда, отменена от горната инстанция и впоследствие делото било върнато на РП – Стара Загора. Твърдения и доводи „в тази връзка“ не били правени в исковата молба, поради което тези доказателства съдът заявил, че не се обсъждат. Съдът, също така посочил, че налице били обективните предпоставки, визирани в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – подигнато обвинение за извършено престъпление, за което наказателното производство било прекратено, но в тежест на ищеца е да установи какви имуществени вреди (вероятно съдът има предвид неимуществени, защото само такива се търсят) е претърпял и в какво конкретно се изразяват, които да са и в пряка причинна връзка с привличането му като обвиняем. Съдът посочил още, че не се установявало ищецът заради повдигнатото му обвинение да е изпитвал тревоги, безпокойство, стрес, напрежение, нито пък да е изпитвал страх от неоснователно осъждане или страх от тежко наказание; не била затруднена дейността му. Изводите са на база показания на свидетели, които нямали много непосредствени и детайлни възприятия, не са имали чести и продължителни контакти, поради което и показанията им били фрагментарни, а и възпроизвеждали споделеното им от самия ищец. В същото време, съдът все пак присъдил обезщетение в размер на 1000 лв., но без да посочи за какви неимуществени вреди, различни от тези изброени по-горе като неустановени. Съдът обосновал размера на обезщетението с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД единствено с основанието, поради което е било прекратено наказателното производство. Посочил, че е различен интензитетът и формите на неимуществени вреди, търпени от лице, на което е било повдигнато обвинение за престъпление, извършено от друго лице, от неимуществените вреди, търпени от лице, което е извършило фактическите действия, довели до повдигането на обвинение спрямо него. В постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца било прието, че той е извършил действията по банковите операции, довели до щета, срещу възнаграждение, като е прието, че не се доказва от субективна страна да е действал с пряк умисъл и специална користна цел. Касаело се до две различни хипотези на прекратяване на наказателното производство, което според въззивният съд оказвало влияние при определяне размера на обезщетението по „чл. 3, ал. 1, т. 3 НПК“. Било прието в постановлението на прокуратурата, че обвинението срещу ищеца не е доказано по категоричен и безспорен начин, но обективен факт било, че от действията му е причинена щета за МБАЛ „Ниамед“ АД, [населено място]. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните правни въпроси: при обсъждане на обезщетението за причинени неимуществени вреди при незаконно обвинение следва ли да се обсъжда за молителя на какво основание е прекратено наказателното производство и влияе ли при присъждане на обезщетение; обсъждането на самото наказателно производство, какви съдебни актове са били постановявани, влияят ли при присъждане на обезщетението или е важно какъв е крайният резултат, влязъл в сила; при обсъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди влияе ли и допуска ли се евентуална вина на молителя и правят ли се предположения; влияе ли причинената щета на болницата върху присъденото обезщетение на молителя за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, т.е. третира се от закона като невиновен и привлечен незаконно като обвиняем и в същото време съдът да го третира като виновен за причинената щета на болницата и това влияе върху присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Счита, че поставените въпроси следва да бъдат разгледани от ВКС с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Съставът на Върховния касационен съд, намира, че всички въпроси, обобщени, се заключават до това: при преценката има ли причинени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ и какъв да бъде размера на обезщетението, съдът какво трябва да вземе предвид и кои обстоятелства да обсъди. Въпросът е от значение за постановения резултат, но разглеждането му не е необходимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Съществува многобройна и непротиворечива практика на състави на Върховния касационен съд, за която няма доводи, че се нуждае от осъвременяване или промяна, нито настоящият състав намира, че съществуват основания за това. Налице е обаче хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разрешението на въззивния съд, дадено в обжалваното решение противоречи на разясненията на състави на Върховния касационен съд по поставените правни въпроси. В заключение, касационно обжалване следва да се допусне. Касаторът е заплатил само 5 лв. държавна такса, вместо 30, каквато се дължи съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 ГПК, а по допуснатата за разглеждане касационна жалба следва да плати 5 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 ГПК. Като резултат, касаторът следва да представи доказателства за внесена държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 17/01.02.2021 г., постановено от Смолянски окръжен съд по въззивно гр.д. № 496/2020 г. УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната. Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: