Р Е Ш Е Н И Е № 98 София , 28.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Петя Шишкова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 186 /2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от подсъдимия П. П. Е. против решение № 461 от 23.11.2018 г. по внохд № 866/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, а наложената санкция е явно несправедлива. Жалбоподателят твърди, че предходните инстанции са се доверили на вътрешно противоречиви и ненадеждни доказателства в подкрепа на обвинението и са игнорирали противостоящите им данни. Подробно се мотивира тезата, че подсъдимият е попаднал в престъпна схема, разработена от друго лице – Б. М., без да има представа за характера на дейността ѝ . На базата на тези разсъждения се обобщава, че не са налице субективните и обективни елементи на инкриминирания престъпен състав. Наложената санкция се оспорва от позиции за нейната незаконосъобразност и неадекватност на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. In fine се отправят, при условията на алтернативност, две искания – да се отмени обжалваното решение и да се оправдае подсъдимия или то да се измени, като се намалят наложените наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя касационни основания за неговото отменяване или изменяване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд, наказателно отделение, шестнадесети състав, с присъда № 309 от 14.12.2017 г. по нохд №5354/2016 г. признал подсъдимия П. П. Е. за виновен в това, че на 18.10.2011 г. в [населено място], в сградата на Държавен фонд „Земеделие”, като лице, което управлява и представлява юридическо лице - едноличен собственик на „З. 2” Е., представил неверни сведения – данъчна фактура №[ЕИК]/29.09.2011 г., в която било посочено, че · на 29.09.2011 г. е възникнало данъчното събитие - оран на парцели винени лоза на обща стойност 13 633, 16 лева с ДДС, с получател на облагаемата услуга „З. 2” Е. и доставчик – „З.” Е. с управител Б. П. Г. и · данъчната фактура е подписана от Б. П. Г. в качеството на управител на „З.” Е. за да удостовери, че е започнала инвестиция, докато в действителност данъчното събитие по фактурата не е било настъпило – доставчикът не е извършил описаната услуга, за да получи юридическото лице „З. 2” Е. средства от фонд, принадлежащ на Европейския съюз – Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер на 1 476 149,79 лева, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, пр. 1 във вр. с ал. 2, пр. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лева. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд, наказателно отделение, осми въззивен състав, с решение № 461 от 23.11.2018 г. по внохд №866/2018 г. изменил първоинстанционната присъда, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от пет години. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Преди да пристъпи към разглеждане на оплакванията на касатора настоящият съдебен състав е принуден да изрази позиция по процесуално допустимите предели на извършваната на този етап от делото проверка. В жалбата от защитника на подсъдимия са наведени доводи за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните доказателства. Това налага да се припомни, че необосноваността, когато не е резултат на отклонения от наказателната процедура, е извън лимитираните от чл. 348, ал. 1 от НПК касационни основания. Касационната инстанция може да контролира единствено правилното приложение на материалните и процесуалноправните норми, но не и да подменя вътрешното убеждение на съставите по същество. Ето защо твърденията на жалбоподателя в тази насока не представляват обект, годен за процесуално обсъждане и следва да се оставят без коментар. В обхвата на касационния контрол попадат останалите възражения на касатора, но те са несподелими. При разглеждане и решаване на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1 , т. 2 от НПК. Основен акцент в касационната жалба е поставен върху доказателствения анализ на събраните доказателствени средства, като се твърди, че са пренебрегнати данните относно упълномощителни сделки със свидетелите Я. и Ч. и не са обсъдени противоречия в показанията на служителите от Държавен фонд земеделие. Касационната проверка установи обратното. Предходната инстанция е споделила детайлните разсъждения на първостепенния съд относно кредибилността на информацията, събрана чрез посочените в жалбата доказателствени източници. В същото време тя е посветила сериозна част от мотивите си (стр.5 - стр.10) на самостоятелен сравнителен анализ на доказателствената съвкупност, поради което напълно несъстоятелен е отправения от защитника упрек за безкритично доверяване на „ дискредитирани” и съмнителни доказателства. Жалбоподателят не е конкретизирал оплакването си за противоречия в показанията на служителите от Държавен фонд земеделие, останали без коментар от страна на въззивния съд като инстанция по фактите. От проверяваното решение е видно, че между страните не е имало спор пред двете инстанции относно административната процедура пред фонда, в различни моменти от която са се включвали свидетелите К., П., И., Ц. и Л.. Чрез техните показания и приложените по делото документи подробно и еднозначно е изяснено личното участие на подсъдимия П. Е. в поредица от действия , предшестващи превода на неследващ се аванс от 1 476 149,79 лева . Апелативният съдебен състав правилно не е съзрял и основания от логическо и процесуално естество, разколебаващи оценката на първата инстанция относно показанията на свидетеля Б. Г.. В подкрепа на извода, че свидетелят не е подписал инкриминираната фактура №[ЕИК]/29.09.2011 г, макар пред първостепенният съд да е изразил колебание, допускайки обратното, са изложени убедителни разсъждения. Те не са резултат на произволни предположения, тъй като са подкрепени както от заключение на графическата експертиза, изключващо автентичност на положения за доставчик подпис, така и от показанията на Г. от досъдебното производство. Въззивният съд е задълбочил проверката за обективност по стандарта на чл. 107, ал.5 от НПК и на останалите данни, събрани чрез неговия разпит, сравнявайки ги с информацията от обясненията на подсъдимия и писмените доказателствени средства по делото. Оспорваното от защитата обобщаващо становище на предходните инстанции, че подсъдимият е знаел какви сведения представя на оторизираните административни органи, е постигнато при точно спазване на принципните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Версията на касатора за пълно неведение е опровергана с позоваване на неоспорени данни относно действията на П. Е., насочени към получаване по неправомерен начин на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Тук е мястото да се изтъкне, че те са се развили в няколко етапа, първият от които е придобиването на „З. 2” Е.. Според обясненията на подсъдимия той не е имал отношение към обработка и стопанисване на лозови насаждения, но бил мотивиран да поеме управлението на дружеството от починалия М., за да се довърши проект за субсидии. Всички последващи действия на подсъдимия били подчинени на тази цел. П. Е. лично подал заявление, с което претендирал авансово заплащане на сумата 1 476 149,79 лева, а след това приложил данъчна фактура и преводно нареждане за заплащане на извършена оран от „З.” Е., представлявано от свидетеля Б. Г.. Твърдението на подсъдимия, че не бил информиран за фиктивността както на услугата, така и на заплащането й, е отхвърлено с подробни мотиви, базирани на доказателствения материал, оценен през призмата на формалната логика и здравия разум. Съдът правилно е отказал да се съгласи със защитата , че подсъдимият, образована личност със социален и професионален опит, в състояние на несъмнена вменяемост, е проявил крайна доверчивост и незаинтересованост, оперирайки със сума от 1 476 149,79 лева, без без да се съмнява в правомерността на своите действия и легитимността на представяните документи. От данните по делото е видно, че подсъдимият е лицето, свързало свидетеля Г. с Б. М. по повод регистрацията на „З.” Е. и след това е поддържал връзка и с двамата. Според Г. трансферът на сумата по инкриминираната фактура е извършен в присъствие на М. и на Е. и последният е станал свидетел на преминаването на парите през сметките на „З. 2 „Е. и „З.” Е. и връщането им обратно на М.. Най-сетне подсъдимият се е разпоредил с превеждането на получения аванс по сметка на „Ф.” Е. при неясни обстоятелства и ангажименти и без контакт с негов представител. При тези данни повече от логично е заключението на съда, че касаторът съзнателно е представил неверни сведения за започнало изпълнение на финансирания проект, поради което е неприемливо и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 348 , ал. 1, т. 1 от НПК. Умисълът на дееца е обективиран в описаните действия, сочещи на съзнание за общественоопасния им характер и противоправни последици, както и на воля за тяхното настъпване. Законосъобразно е отхвърлена хипотезата на защитата за посредствено извършителство, в която на П. Е. е отредена ролята на „оръдие” за постигане на целения от други лица престъпен резултат. Както бе отбелязано по-горе, в хода на съдебното производство по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е имал съзнателна представа за фактическия и общественоопасен характер на извършеното, поради което не е действал в състояние на заблуда. Не е налице и несъответствие между наказанията, наложени на подсъдимия, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства от друга. При индивидуализация на санкцията въззивният съд е подложил на внимателна преценка относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема наказателна принуда. Той е съобразил обстоятелството, че П. Е. е бил въвлечен в престъпна схема, изградена от другиго, и лично не се е облагодетелствал от неправомерно отпуснатия аванс. В решението е отбелязано, че подсъдимият е с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Ето защо е възприет изтъквания от жалбоподателя превес на смекчаващите обстоятелства, който е предпоставил наказание лишаване от свобода близо до законовия минимум. Смекчаващите обстоятелства с установените от предходната инстанция характеристики по вид и тежест обаче не са многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Освен това не е установена и по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, която да прави и най-лекото, предвидено от закона наказание несъразмерно тежко. Съдът не е могъл да пренебрегне и мащаба на престъпното посегателство, тъй като е била претендирана значителна неследваща се сума. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. Така той е смекчил тежестта на наказателната репресия и е дал възможност на подсъдимия да остане в обичайната си среда без да търпи ограниченията на пенитенциарно заведение. Кумулативно предвиденото от закона наказание глоба в съчетание с размера и начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е съобразено с разпоредбата на чл. 57, ал.2 от НК. Общата санкция е адекватна на търсения поправителен и превъзпитателен по отношение на подсъдимия и предупредителен върху другите членове на обществото ефект. Касационната инстанция не споделя оплакването на защитата,че размерът на глобата ( 10 000 лева), е непосилен за подсъдимия, тъй като, по данни от делото, той е в работоспособна възраст, с висока степен на образование и е в състояние да реализира доходи, позволяващи изпълнение на наказанието без екзистенциални рискове за личността му. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че искането на касатора за оправдаване от настоящата инстанция е лишено от процесуално основание, доколкото се свързва с фактическа обстановка, различна от изложената от предходната инстанция. Както е добре известно третата инстанция по наказателни дела не установява нови факти (извън неприложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 354, ал. 5, изречение второ от НПК), поради което не може да отмени въззивния съдебен акт, отричайки фактологичната му обосновка. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 461 от 23.11.2018 г. по внохд № 866/2018 г.по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.