1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 589 С., 18.07.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И. Е. В. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Л. И. ч. т. дело № 733/2009 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от ЧСИ Катилин Д. П. от [населено място], срещу определение № 429 от 26.08.2009 г. на Добрички окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 724/2009 г.. Със същото се потвърждава определение № 130 от 03.08.2009 г. на съдия по вписванията при Д., в което е обективиран отказ на последния да впише възбрана по искане на ЧСИ върху недвижим имот в [населено място] – собственост на длъжника на П. В. П. от [населено място], при режим на собственост с трети лица по изп. дело № 20098520400261 по описа на посочения ЧСИ. Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В подкрепа на твърденията си е представил определение от 09.06.2009 г. на Добрички окръжен съд. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, както и потвърдения с него отказ на съдията по вписвания и същият да бъде задължен да впише исканата възбрана. Ответникът по частната касационна жалба П. В. П. от [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В определение № 130 от 03.08.2010 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания при Д. да впише възбрана по искане на ЧСИ Катилин П. върху недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ „кафе – аператив”, собственост на длъжника П. В. П., при режим на собственост с трети лица по изп. дело № 20098520400261 по описа на посочения ЧСИ. Изложени са съображения, че ЧСИ в нарушение на чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗКИР не е представил скица (схема) на имота по кадастралната карта, издадена от Служба по кадастъра, която следва да е изготвена съгласно изискванията на чл. 31-33 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастрална карта и кадастралните регистри. С обжалваното в настоящото производството определение, въззивният съд е потвърдил отказа на съдията по вписвания, споделяйки доводите му за това. Жалбоподателят счита, че материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е: приложението на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията и чл. 77, ал. 2, т. 1 от Закон за кадастъра и имотния регистър по отношение на вписване на възбрани върху недвижими имоти. Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Добричкият окръжен съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото – приложението на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията и чл. 77, ал. 2, т. 1 от Закон за кадастъра и имотния регистър по отношение на вписване на възбрани върху недвижими имоти. С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като даденият в обжалваното определение отговор е решаван противоречиво от съдилищата, видно от представеното от жалбоподателя определение от 09.06.2009 г. на Добрички окръжен съд. Частната касационна жалба е неоснователна. По своята същност възбраната представлява разпореждане на съдия изпълнителя, с което определена недвижима вещ на длъжника се предназначава да принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. Същата цели да обезпечи успешния изход на изпълнението на парични притезания върху недвижим имот, като запази фактическата цялост и принадлежността на възбранената вещ към имуществото на длъжника. С Правилника за вписванията законодателят е регламентирал реда и начина на вписване на актовете, на които следва да се даде гласност. По силата на препращата норма на чл. 24 от същия възбрана се вписва, като се представи заповедта за налагането й. Тя трябва да съдържа и описание, съгласно чл. 6, ал. 1, б. „а” и „в” ПВ. С ал. 3 от посочената разпоредба е предвидено, че когато недвижимия имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията следва да се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Видно от данните по делото, жалбоподателят е поискал вписване на възбрана върху недвижим имот – „кафе аперитив”, находящ се в [населено място], който е район с одобрена кадастрална карта. Съгласно чл. 77, ал. 2, т. 1 ЗКИР към молбата за вписване се прилагат: 1. скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти, а за самостоятелен обект в сграда - и схема; когато подлежащият на вписване акт предполага формиране на нови имоти, се прилага и скица-копие от изменените по реда на чл. 54, ал. 1 кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти; 2. писменото доказателство, удостоверяващо вписвания юридически факт; 3. пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник. ЧСИ е представил скица (схема), но същата не съответства на чл. 33 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тъй като се касае за самостоятелен обект „кафе – аперитив”, намиращ се в двуетажна жилищна сграда, чийто партерен етаж е преустроен, необходимо е да се представи скица на недвижимия имот, а за процесния самостоятелен обект и схема (с оглед идентификацията му), каквато не е представена. Неоснователни са доводите са жалбоподателя, че при вписване на възбрани разпоредбата на чл. 77, ал. 2, т. 1 ЗКИР не намира приложение, тъй като същата е относима към ал. 1 на посочената норма и е свързана с вписвания в имотния регистър, касаещи откриване и закриване на имотни партиди, каквото не е постановлението за налагане на възбрани. За да поради действие спрямо длъжника и трети лица възбраната следва да бъде вписана в имотния регистър. В цитираните нормативни актове законодателят изрично е посочил реда и документите, който следва да бъдат представени, за да бъде вписана исканата възбрана. И тъй като се касае до вписвания в имотния регистър, на които следва да се даде гласност, за да бъдат защитени правата на длъжника или трети лица, същият не прави разлика между вписванията на възбрани и актове, с който се признават, учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права. Посочените фактически данни налагат извода, че съдията по вписвания при Д. се е съобразил с посочените разпоредби, с оглед на което е отказал вписване на исканата от жалбоподателя възбрана. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че определението на Добричкия окръжен съд следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 429 от 26.08.2009 г. на Добрички окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 724/2009 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: