Решение по т.д. №217/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд. 4 Р Е Ш Е Н И Е №184 гр. София, 08.11.2011 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: К. Е. Б. Б. и при участието на секретаря И. В. като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №217/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение № 878 от 17. 11.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №516/2010 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение и е отхвърлен искът на касатора срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 100 000 лева до пълнопредявения размер от 400 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне н конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди: претърпени от ищцата болки и страдания . Съдът не се е съобразил с техния интензитет и продължителност и прогнозирани бъдещи усложнения. В обжалвания акт липсват мотиви относно определения конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и за критериите при определяне на този размер. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че при произнасяне на обжалваното решение , съдът се е съобразил с ППВС № 4 /1968 .т.8 . С определение №426 от 28.06. 2011 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД, както и за критериите при определяне на този размер, който въпрос е решен в противоречие с отговора в ППВС № 4 /1968 .т11. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е намалил размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 400 000 лева на 100 000 лева , въззивният съд е приел, че на ищцата е причинена тежка телесна повреда от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило на 11.09.2006 г. по вина на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. [рег.номер на МПС] , който е бил валидно застрахован в ответното дружество срещу риск „Гражданска отговорност”. Отчел е настъпилата трайна нетрудоспособност в степен 95 на сто с чужда помощ, както и изключително неблагоприятните прогнози за подобрение на здравословното състояние. При определяне размера на обезщетението за претърпените като следствие от ПТП болки и страдания на ищцата, решаващият въззивен състав се е позовал на лимитите по пар.27 ал.2, т.1 от ПЗР на КЗ. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. По делото е установено че на ищцата е причинена тежка телесна повреда от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило на 11.09.2006 г. по вина на водача на л.а. Фолксваген Голф с рег. [рег.номер на МПС] , който е бил валидно застрахован в ответното дружество срещу риск „Гражданска отговорност”/ полица № 60156508/31.12.2005 г. . Деянието е настъпило при „самокатастрофа”, т.е. без участието на други МПС, поради което и вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД.Като следствие от това ПТП на ищцата-пътник в автомобила е причинена тежка гръбначно-мозъчна травма придружена със силни по интензитет болки и страдания за период от 5-6 месеца. Травматичните увреждания са трайни и не се очаква подобрение. Появили са се усложнения: хипотония и хипотрофия на мускулатурата на подбедрениците, мъчителни болки с парещ характер по хода на периферните нерви , изпускане по малка нужда. Ищцата е освидетелствана от ТЕЛК с изгубена работоспособност от 95 % . Не се доказва съпричиняване под каквато и да е било форма от нейна страна на вредоносния резултат. От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата: Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. За да обоснове конкретно присъдения размер от 100 000 лева и да отхвърли за остатъка до 400 000 лева, въззивният съд се е позовал преимуществено на лимитите за размерите на застрахователните обезщетения,съгласно параграф 27 ПЗР на КЗ, без да обоснове конкретната връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити, които във всички случаи са значително по-високи от търсеното обезщетение. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293 ал.2 от и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС е длъжен да се произнесе по същество на спора като така предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 300 000 лева, на базата на изложените по- горе конкретни обстоятелства, които обосновават изключително тежък случай на болки и страдания от тежка гръбначно-мозъчна травма с неблагоприятни прогнози за в бъдеще и трайно намалена работоспособност, както и с оглед младата възраст на пострадалата ищца-родена през 1978 г..Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането-11.09.2006 г., съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска „ГО” е във функционална зависимост от отговорността на деликвента. По отношение на разноските : Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска от ВКС в размер на осем хиляди лева, както 4 450 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П. на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по Наредба №1 от 2004 г. на ВАС Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 878 от 17. 11.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №516/2010 г., В ЧАСТТА, с която е отменено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът на С. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ срещу ЗК [фирма] за присъждане на застрахователно обезщетение в на основание чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от 100 000 лева до 300 000-триста хиляди лева, както и в съответната част за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗК [фирма] –гр. С. да заплати С. Й. Д. ЕГН: [ЕГН] сумата от 200 000 лева-двеста хиляди лева- застрахователно обезщетение в на основание чл.226 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва считано от 11.09.2006 г. до окончателното плащане, както и разноските, съобразно уважената част от иска в размер на 125 лева. ОСЪЖДА ЗК [фирма] –гр. С. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8 000-осем хиляди, съобразно уважената част от иска в настоящото производство, както и 4 450 лева-адв. хонорар на адвокат Л. Г. Г. от АК-П..на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. , определен по размер, съгласно Наредба №1 от 2004 г. на ВАС ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.