Ключови фрази
Родителски права след развода * упражняване на родителски права * лични отношения между родители и деца * свидетелски показания * доказателства * нови факти и доказателства * родител с местожителство или местопребиваване в чужбина

kfmdfkdk

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

452

 

гр.София, 03.06.2010 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание

на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

 

при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 101/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

С определение № 192/ 10.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 101/ 2010 г. е допуснато до касационно обжалване решение на Софийски градски съд № 214/ 13.07.2009 г. по гр.д. № 669/ 2008 г. в частта, в която съдът се е произнесъл по режима на лични отношения между В. Х. Б. и детето А. М. В. Б. Оставяйки в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 3819/ 2006 г., въззивният съд е дал право на В. Х. Б. да вижда и взема детето А. – М. всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 до 18,00 часа, както и 10 дни през лятото, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката М. К. , на основание чл.106 ал.1 от СК от 1985 г. (отм.).

Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос за значението на местожителството на родителя при определяне на мерките на лични отношения с детето, спрямо което не са му предоставени за упражняване родителските права. По този въпрос е налице задължително тълкуване - ППВС № 1 от 1974 - според което поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да става в неговото местожителство или местопребиваване. Въпросът обаче се нуждае от изясняване, тъй като в случая се разглежда хипотеза, при която единият родител не само има обичайно местожителство извън населеното място, в което живее детето с другия родител, но то е и извън Република България. Бащата е дипломат, с местожителство в Г. , но пребивава на дипломатически постове извън страната. В тази връзка стои въпросът как да осъществява контакти с детето, като неминуемо следва да бъдат съобразени трудностите, възникващи от голямата териториална отдалеченост. Независимо от тези затруднения, настоящият съдебен състав приема тълкуването в ППВС № 1 от 1974 г. за валидно и в случаите, когато неупражняващият родителските права родител има местожителство или местопребиваване на територията на държава – членка на Е. съюз. Държавите – членки не са загубили своята самостоятелност, но са станали част от общност с общовалидна регулация и общоприложими защитни механизми. Всеки от родителите, независимо гражданин на коя държава е и къде е местожителството му, се ползва се еднакви правни възможности да защити правата си и тези на децата (Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003 г. на С. и Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца). Поради това няма разумни основания тълкуването в ППВС № 1 от 1974 г. да се отнася за български граждани, с постоянни местожителства на 600 километра разстояние в рамките на държавните граници на България, но да не се прилага за лица, които живеят на по-малко разстояние, макар на територията на друга държава – членка на ЕС. Ето защо принципът е, че отношенията между детето от прекратения брак и родителят, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се осъществява по местожителството на последния и когато това местожителство е извън България, но е на територията на друга държава – членка на ЕС.

След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбите на двете страни следното:

Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на правилата на материалния и процесуалния закон.

В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че не е допустимо осъществяването на контактите на лични отношения между бащата В. Б. и детето А. М. Б. извън територията на страната. Ако това не противоречи на интересите на детето, именно в местожителството на бащата той следва да осъществява срещите си с детето. В противен случай то се лишава от контактите не само с бащата, но и с останалите си роднини по бащина линия. Не е възможно да се мисли такива контакти да могат да се осъществяват пълноценно на място, което е чуждо и непознато за бащата и роднините му. Поради това ако не са налице някакви изключителни обстоятелства (каквито в мотивите на въззивното решение не са изложени), на бащата следва да се осигури възможност да води детето в своето местожителство или местопребиваване.

Налице е и процесуално нарушение, поддържано от ищцата М, тъй като пред въззивния съд тя е обжалвала актът на СРС в частта за мерките на лични отношения, като е поддържала, че срещите между бащата и детето водят до стрес и напрежение у детето и поради това в интерес на последното е тези срещи да се правят в нейно присъствие. За установяване на тези си твърдения ищцата е поискала свидетели, като съдът е уважил искането и е допуснал един свидетел. За изслушване на показанията му делото е отложено от 10.03.2009 г. за 08.06.2009 г., когато пълномощникът на М. К. е водел допуснатия му свидетел и е заявил, че държи на разпита му. Без да отмени предходното си определение за допускане на гласни доказателства, въззивният съд е счел фактическата обстановка за изяснена и е дал ход по същество, отказвайки да разпита доведения свидетел. Определението е немотивирано, тъй като не става ясно какви нови обстоятелства са настъпили, за да промени съдът изводът си за необходимост от събиране на нови гласни доказателства. Нарушението е съществено, тъй като накърнява правото на защита и е основание за касиране на решението, съгласно чл.281 т.3 пр.2 от ГПК. Тъй като се налага извършването на разпита на допуснатите свидетели, делото не може да бъде решено от настоящата инстанция, а следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на спора въззивният съд трябва да събере данни за това, как биха се отразили на детето контактите с бащата, включително чрез служебно назначаване на психологическа експертиза. Режимът на контакти трябва да се определи в съответствие с интересите на детето, но във всеки случай ограничаването на мерките (включително изискване за присъствие на трети лица при срещите на бащата с детето) може да бъде постановено само до изтичане на разумен период, в който детето да се адаптира към отношенията с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Режимът следва да бъде съобразен и с обстоятелството, че бащата работи и живее на отдалечено разстояние – в такива хипотези не са подходящи мерки за ежеседмични контакти или дори такива през седмица. Контактите следва да са по – редки, но по-продължителни, като трябва да включват възможност бащата да вземе детето и да го отведе в нормална семейна средата, сред роднините му по бащина линия.

При този изход на спора за разноските по касационното производство следва да се произнесе въззивният съд след новото разглеждане на спора – чл.294 ал.2 от ГПК.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 214/ 13.07.2009 г. по гр.д. № 669/ 2008 г. в частта, в която е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 3819/ 2006 г. относно определянето мерките на лични отношения, даващо право на В. Х. Б. да вижда и взема детето А. – М. всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 до 18,00 часа, както и 10 дни през лятото, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката М. К.

ВРЪЩА делото в тази част на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: