решение по гр.д. № 1289/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 81 С., 05. април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1289 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд от 06.07.2009 г. по гр.д. № 392/2009, с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд от 03.04.2009 г. по гр.д. № 1393/2008. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за допустимостта на решението в частта по вината и ползването на семейното жилище при наличието на постигнато споразумение по чл. 99, ал. 3 СК и на материалноправния въпрос за правното значението на възможността за разпределяне на ползването на семейното жилище. По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че при действието на СК от 1985 г. е недопустимо съдът да се произнася по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите след прекратяването на брака, ако е постигнато споразумение по личните и имуществените отношения във връзка със съществуването и прекратяването на брака, което не противоречи на закона и добрите нрави. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, е недопустимо e съдът да се произнася по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, упражняването на родителските права, личните отношения между родители и деца, издръжката им, ползването на семейното жилище и фамилното име на съпрузите след прекратяването на брака, ако е постигнато споразумение по личните и имуществените отношения във връзка със съществуването и прекратяването на брака, което не противоречи на закона и добрите нрави и споразумението по упражняването на родителските права, личните отношения между родители и деца, издръжката им и ползването на семейното жилище съответства на интереса на децата. Споразумението между съпрузите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца е договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, при сключването на който страните разполагат със свободата да уредят отношенията си, както искат. Договорната им свобода е ограничена единствено от повелителните норми на закона и добрите нрави съгласно чл. 9 ЗЗД и съдът е длъжен да одобри всяко тяхно споразумение в тези рамки. Законът ограничава договорната свобода на страните, когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца. Споразумението по въпросите, които касаят децата трябва да отговаря и на техния интерес, за който съдът следи служебно, затова съдът може да потвърди споразумението, само ако този интерес е надлежно защитен. По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че и при действието на СК от 1985 г. и при действието на СК от 2009 г. ползването на семейното жилище може да бъде предоставено на единия от съпрузите само ако то не може да бъде разпределено за отделно ползване от двамата. Без да е изследвана и изключена възможността ползването да бъде разпределено между двамата съпрузи, то не може да бъде предоставено на един от тях. Когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване без помещения за общо ползване, търпимостта в отношенията между съпрузите е правно ирелевантна, а когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване при общо ползване на едно или повече помещения, отношенията между съпрузите трябва да са търпими в степен, която отговаря на вида на помещенията за общо ползване (напр. кухня, тоалетна и антре или само входно антре). Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че постигнатото споразумение не може да бъде одобрено, тъй като предвижда придобитото имущество да остане в съсобственост, поради което е прекратил брака по вина на съпруга и е предоставил на съпругата ползването на семейното жилище, тъй като не е доказано двата етажа на сградата да са самостоятелно обособени. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че не може да бъде одобрено споразумение придобитото по време на брака имущество да остане в обикновена съсобственост на съпрузите и без вещите, включени в това имущество да бъдат посочени и индивидуализирани. Такова споразумение не противоречи нито на императивни разпоредби на закона, нито на добрите нрави. Обратното, това споразумение урежда имуществените отношение в съответствие със закона и добрите нрави, тъй като законът урежда имуществените отношения по този начин при липса на споразумение за друго. Не е необходимо всички придобити по време на брака вещи да бъдат посочени и индивидуализирани в споразумението. Необходимо е да бъдат посочени и индивидуализирани само имотите, съсобствеността върху които се прекратява или дяловете в съсобствеността стават неравни, тъй като по отношение на тях се установява отклонение от презумираните имуществени отношения между съпрузите или отклонение от уредените в брачния договор имуществени отношения между съпрузите при действието на СК от 2009 г. Имотите, които остават съсобственост при равни дялове не е необходимо да бъдат посочени и индивидуализирани, тъй като същите правни последици биха настъпили и ако е пропуснато да бъдат включени в споразумението. По отношение на тези имоти се прилагат презумпциите за принос и за равенство на приноса, те не може да бъдат оборвани в последствие и е изключено да се претендира трансформация на лично имущество и отмяна на дарения. Същото се отнася и до движимите вещи, за които страните са се спогодили, те да останат съсобствени или са заявили, че са разпределени извънсъдебно и всеки държи своя дял. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че ползването на семейното жилище не може да бъде разпределено, без да посочи, кои помещения трябва да останат за общо ползване и без да прецени търпимостта в отношенията с оглед вида на помещенията за общо ползване. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, освен в частта за прекратяването на брака и фамилното име, в които части то не е обжалвано и е влязло в сила. По валидността на постигнатото споразумение следва да се произнесе касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че от брака няма родени деца и страните са постигнали споразумение след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име В., придобитото по време на брака имущество да остане в съсобственост, семейното жилище да се ползва от съпруга, съпрузите не си дължат взаимно издръжка и разноските по делото и държавната такса се поемат по равно. Страните са заявили в съдебното заседание на 19.01.2009 г. пред първоинстанционния съд, че поддържат споразумението и то следва да бъде потвърдено от съда, тъй като не противоречи на закона и добрите нрави. Окончателната такса за прекратяването на брака в размер на 25 лева се дължи по равно от двамата съпрузи, те дължат и такса върху имуществения интерес по споразумението, с което не се прехвърлят, а единствено се установяват права, поради което таксата следва да бъде определена в размер на 53,50 лева - 2% върху данъчната оценка на недвижимия имот, за който страните са заявили, че се отнася споразумението, макар да не е посочен и индивидуализиран в него. Разноски по делото не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решението на Врачанския окръжен съд от 06.07.2009 г. по гр.д. № 392/2009 в частта извън прекратяването на брака и фамилното име на съпругата. ПОТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение, както следва: ПРЕДОСТАВЯ на съпруга Р. М. Д. ползването на семейното жилище, находящо се на първия и втория етаж в двуетажната жилищна сграда със застроена площ 70 кв.м. в[населено място], [община], ул. Г. Д. № 76. ПРИДОБИТОТО по време на брака движимо и недвижимо имущество остава в съсобственост на страните. След прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжка един другиму. ОСЪЖДА Р. М. Д. и М. М. В. да заплатят окончателна такса за прекратяването на брака в размер на 25,00 лева и такса върху споразумението в размер на 53,50 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.