Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
София,29.12.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1792 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 779 от 16.06.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 17599 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 9256/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав, с което са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД и чл. 31, ал.1 ЗЗД, предявени от С. Б. А. - К. и С. Р. К. от [населено място] против Ж. К. К. и Т. К. К., двамата от [населено място], С.
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивната инстанция при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право и по материалноправния въпрос за правната квалификация на иска при твърдение, че извършилия разпоредителното действие не е могъл да волеобразува поради помраченост на съзнанието от силни болки.
Съгласно установената задължителна съдебна практика по приложението на чл. 269 ГПК, чл. 146 ГПК и чл. 5 ГПК, при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на иска, въззивният съд следва да приложи точно материалноправната норма, регулираща спорното правоотношение и без да е сезиран с оплакване във въззивната жалба. В случаите, когато вследствие дадената от първоинстанционния съд неправилна квалификация на спорното право, на страните не са били дадени точни указания за подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва служебно сам да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, за да обезпечи точното приложение на закона – т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. ОСГТК ВКС.
По материалноправния въпрос по приложението на чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД и чл. 31 ЗЗД, съдебната практика приема, че сделка, сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, е унищожаема /чл. 31 ЗЗД/, за разлика от нищожната сделка, сключена при съзнателна липса на съгласие /чл. 26, ал. 2 ЗЗД/. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД е налице, когато изявлението е направено несериозно, без намерение за обвързване, за разлика от несъзнавано даденото съгласие /чл. 31, ал.1 ЗЗД/, изразено от лице, което макар и формално дееспособно не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Искът за унищожаване на сделката поради това, че към момента на сключването и лицето не е могло да разбира или да ръководи действията си е с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, в която следва да е поискано поставяне на лицето под запрещение, е приложима само, когато искът за оспорване на договора се предявява от наследниците след смъртта на увредения и само ако неспособността да се разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие. Когато неспособността на лицето да разбира или ръководи действията си се е дължала на друга причина като въздействие на упойващи вещества, интоксикация, състояния, съпътствани от продължителна силна болка и др. подобни, искане за поставяне под запрещение не е необходимо - дори да е поискано поставяне под запрещение в подобен случай, искът би бил отхвърлен като неоснователен. В този смисъл решение № 113 от 31.05. 2012 г. по гр.д. № 1677/2010 г. 4 г.о.; решение № 309 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1890/2010 г.; решение № 813 от 07.09.2011 г. по гр.д. № 256/2010 г. 4 г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че с договор по нот. акт № от г. ответницата Т. К. К. и съпругът и К. Ц. К. са дарили на синът си Ж. К. (вторият ответник по делото) поземлен имот в [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Със същия договор дарителите са учредили на сина си Р. К. безмъзмездно и безсрочно право на ползване на втория етаж от жилищната сграда. Д. К. К. е починал на 06.10.2004 г., а синът му Р. К. на 11.03.2008 г. и е оставил за наследници по закон ищците по делото – негови съпруга и син. Прието е за установено, че подписът на дарител върху нотариалния акт, обективиращ извършените разпоредителни действия е положен лично от К. Ц. К., който извод е формиран въз основа на заключение на изслушана по делото графологическа експертиза и показанията на свидетел, изповядал сделката в качеството на нотариус, поради което искът за прогласяване нищожност на дарението поради липса на съгласие е отхвърлен като неоснователен. Прието е за установено, че дарителят К. е починал от „карцином на стомаха” около месец след извършване на процесната сделка, без обаче да е установено, че към момента на разпоредителното действие дарителят не е могъл да разбира това което върши и да ръководи постъпките си. Предявеният иск за прогласяване на недействителност на сделката поради това, че дарителят не е разбирал свойството и значението на извършеното, квалифициран с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и поради това, че искът е предявен след смъртта на лицето, без преживе да е поискано поставянето му под запрещение и без недееспособността да произлиза от същия договор. В хода на въззивното производство, на 14.01.2014 г. е починала ответницата Т. К. К., оставила за наследници страните по делото Ж. К. К. и С. Р. К..
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, постъпила от С. Б. А. – К. и С. Р. К. се поддържа, че съдът е определил направилна квалификация на иска по чл. 31, ал.1 ЗЗД, прилагайки последиците на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, тъй като предявения от ищците иск е за липса на валидно формирана воля поради помрачено съзнание, вследствие на силни болки от раково заболяване последен стадий; че в нарушение на съдопроизводствените правила е отказал събиране на относими към спорното право доказателства /поставяне на въпроси на ответника по реда на чл. 176 ГПК, съдебно медицинска експертиза от вещо лице онколог и тройна почеркова експертиза/; не е изложил мотиви защо възприема заключенията на експертите психиатър и графолог и не е обсъдил всички въведени от ищците доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба Ж. К. К. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски.
По въведените от касатора доводи за неправилност на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Правилно и в съответствие с въведените от ищеца твърдения за порок на волята, изразяващ се в невъзможност за волеобразуване поради силни болки от онкологично заболяване в последен стадии, въззивният съд е определил правна квалификация на иска по чл. 31 ЗЗД.
Неправилно обаче е приложил чл. 31, ал. 2 ЗЗД, който текст касае порок при волеобразуването вследствие слабоумие или душевна болест, каквито твърдения по делото не са въведени. Независимо от това, дори и дадената квалификация по чл. 31, ал. 2 ГПК да отговаряше на въведените от ищеца твърдения, то въззивният съд би могъл да я приложи едва след като даде указания до ищеца да представи доказателства поискано ли е поставянето под запрещение на общия на страните наследодател.
Допуснатите нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила обаче не са се отразили на правилността на решението с оглед формирания краен извод за неоснователност на иска за унищожаване на атакуваната сделка поради недоказаност на твърдението, че към момента на разпоредителното действие дарителят не е могъл да разбира действията си и да ръководи постъпките си. Въпреки дадените с доклада на първоинстанционния съд указания, ищците не са провели пълно и главно доказване на твърдените от тях обстоятелства – че прехвърлителят се е намирал в състояние на помрачено съзнание поради силни болки от онкологично заболяване. Съгласно заключението на експерта психиатър, фактът, че прехвърлителят е починал от карцином на стомаха не е достатъчен, за да се направи преценка дали е бил в състояние да разбира това, което върши и да ръководи постъпките си, нито дали е бил в състояние да се противопоставя на трети лица за сключване на сделката. От показанията на свидетеля З. Т., изповядал сделката в качеството си на нотариус е установено, че прехвърлителят е разбирал характера и последиците на сключения договор; че е положил пред него подписа си върху нотариалния акт и че единствения видим белег на заболяване е било треперенето на ръцете му - обстоятелство, обясняващо заключението на първоначалната почеркова експертиза, съгласно която при полагане на подписа на прехвърлителя се констатира силно смутена функция на писмено двигателния апарат. Липсата на доказателства, установяващи по безсъмнен начин, че към момента на сключване на сделката прехвърлителят е бил с помрачено съзнание, изключващо валидно волеобразуване, обуславя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, който верен извод е формиран в обжалвания съдебен акт.
Касационното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ да се събират относими към спорното право доказателства е неоснователно. Първоинстанционният съд е допуснал всички доказателства, поискани от ищеца с исковата молба и в първото по делото заседание, след доклада и указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК. Поисканите с въззивната жалба доказателства /поставяне на въпроси на ответника по реда на чл. 176 ГПК, съдебно медицинска експертиза от вещо лице онколог и тройна почеркова експертиза/ са след преклузивния срок за събирането им, поради което съдът е отказал да ги допусне в съответствие с чл. 266, ал.1 ГПК.
Неоснователни са и касационните оплаквания, че въззивният съд не е изложил мотиви защо възприема заключенията на експертите психиатър и графолог и не е обсъдил всички въведени от ищците доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Съдът е изложил мотиви, изясняващи отсъствието на категоричност в заключението на експерта психиатър с липсата на достатъчно данни, съдържащи обективна информация за преценка на състоянието на прехвърлителя; изложил е мотиви /препращайки по реда на чл. 272 ГПК към тези на първоинстанционното решение/ и защо възприема заключението на експерта графолог, прието на 15.06.2011 г. – заключение, изготвено въз основа на пет оригинала на процесния договор и ръкописен текст, изготвен от дарителя, произнасяйки се по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу решението на първостепенния съд.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 293, ал.1 ГПК. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва се присъдят направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 1300 лева, съставляващи възнаграждение по договор за правна помощ от 09.03.2015 г. с адвокат А. Ж. от С. адвокатска колегия, воден от което, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17599 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 9256/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Б. А. - К. с ЕГН [ЕГН] и С. Р. К. с ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място] да заплатят на Ж. К. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1300 /хиляда и триста/ лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|