8 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 2579/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 200 гр.София, 29.12.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 2579/2014 година Производството е по реда на чл.290 ГПК. Обжалвано е решение № 65 от 23.01.2014 год., постановено по в.гр.дело № 938/2013 год. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 448 от 20.05.2013 год. по гр.дело № 7792/2011 год. на Пернишкия районен съд в частта за отхвърляне като неоснователен иска, предявен от [община], с адрес: [населено място], пл.”Св.И. Р.” 1, представлявана от Кмета-Р. Я., срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление: [населено място], район „И.”, [улица], представлявано заедно от В. М. и М. А. Й.-П., с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот-трафопост „ТП-3”, находящ се в [населено място],[жк]и представляващ съвкупност от сграда на един етаж с идентификатор 55871.507.306.7 със застроена площ от 72 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.507.306 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК. Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Община-П., представлявана от кмета Р. Я., която чрез адвокат М. Х. го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.154, ал.1 и чл.182 ГП:К и е постановено в противоречие с материалния закон - § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания по чл.281, т.3 ГПК и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният трафопост обслужва крайни потребители /физически лица/ и от там е направен извод, че се обслужват обекти, собственост на трети лица, а не самата община, не се касае за обект от техническата инфраструктура с оглед чл.2, ал.2 във връзка с чл.4, ал.1 и § 3 от ЗЕл./отм./, при което не са налице предпоставките на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА с оглед и предвиждането на чл.12 ЗЕл./отм./. Отчетено е, че макар разпоредбата на § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА да е приета по-късно – тя е функционално свързана с ал.1 и поражда действие едновременно с нея тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество както е в случая. С определение № 383, постановено на 11.06.2014 год. по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1, т.7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? 2. Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала? По първия въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване касационната инстанция приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от действащия към момента на влизане в сила на ЗМСМА Закон за електростопанството от 1975 год./отм./, всички електрически централи, електрически уредби и мрежи, независимо от ведомственото им подчинение, както и електрическите инсталации на потребителите в цялата страна се свързват в единна електроенергийна система. В тази система следователно попадат и вътрешните електрически инсталации в жилища и други сгради на гражданите и обществените организации, които съгласно чл.1, ал.3 от закона са собственост на лицата, които притежават жилищата, респ. сградите, в които инсталациите са изградени. Поради това следва да се приеме, че обстоятелството дали съответният обект от техническата инфраструктура на енергийната система представлява и елемент от националната електроразпределителна мрежа, е ирелевантно по отношение принадлежността на правото на собственост по смисъла на Закона за електростопанството от 1975 год. Освен това подобно ограничение липсва и в разпоредбата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА. По смисъла на тази разпоредба в собственост на общините преминават онези обекти /мрежи и съоръжения/ на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община и към момента на влизане на ЗМСМА в сила са били държавна собственост. От съществено значение следователно е предназначението на съответния обект, а именно дали същият е бил изграден с цел обслужване нуждите на населението на територията на съответната община, независимо дали този обект представлява и част от националната електроразпределителна мрежа. С разпоредбите на чл.6 ЗС/в редакцията според § 6 ПЗР ЗМСМА и § 7 ПЗР ЗМСМА/ е извършено отделянето на общинската собственост от държавната, като са посочени и обектите, по отношение на които настъпва тази трансформация. Изрично е предвидено, че към момента на влизане на тези разпоредби в сила мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват само територията на съответната община, стават общинска собственост, освен ако не са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. Предвидено е следователно, че настъпва отделяне на общинската собственост от държавната и по отношение на електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическата енергия по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за електроразпределението от 1975 год./отм./, доколкото съгласно разпоредбата на § 3 ДР на този закон под „електрически мрежи” се разбира съвкупност от електропроводни линии, подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си. По отношение на мрежите и съоръженията от техническата инфраструктура на енергийната система е предвидено отделянето да се извърши с оглед предназначението на обектите, като в собственост на общините преминат онези обекти, които обслужват територията на съответната община, което с оглед действащите към момента на влизане на ЗМСМА в сила нормативни актове, до голяма степен е обуславяло и предоставянето на управлението и стопанисването им. По втория въпрос, с оглед на който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема, че Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, не дава основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик, респ. е била предоставена за управление и стопанисване на предприятие с държавно имущество, преобразувано в търговско дружество по реда на чл.61-63 ТЗ. Съображенията за това са следните: Действащият към момента на влизане на ЗМСМА в сила Закон за електростопанството от 1975 год./отм./ не съдържа разпоредба, която да предвижда стопанисването и управлението на всички обекти на енергийната система да се извършва само и единствено от енергийните предприятия. По отношение на част от тези обекти, а именно електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места в чл.8, ал.3 от закона е предвидено, че се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда на З.. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./ трансформаторните постове в сградите, както и в районите на жилищни комплекси, се изграждат и съоръжават с машини, апаратури и други уреди от народните съвети и за тяхна сметка, докато трансформаторните постове във ведомствени жилища и други сгради на учреждения, стопански и обществени организации и в свободните пространства се изграждат и съоръжават с машини, апаратура и други уредби от съответните инвеститори и за тяхна сметка, а трансформаторните постове, които са необходими за разширяване и подобряване на наличното електроснабдяване се изграждат и съоръжават от електроснабдителните предприятия и за тяхна сметка. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.1 от ПМС № 72/10.05.1962 год. за изграждане на трансформаторни постове в жилищните части на населените места. Изрично и в Закона за самооблагането /чл.3, ал.2/ е предвидена възможност за участие на населението със средства и труд при електрификацията на съответното населено място. Анализът на тези разпоредби, както и редакцията на чл.2, ал.2 от Закона за съставяне и изпълнение на държавния бюджет след изменението, обн.ДВ, бр.36/1979 год., съгласно който всеки окръжен и общински /районен/ народен съвет има отделен бюджет, който осигурява необходимите средства за финансиране на стопанското и културно строителство и на други мероприятия, възложени за осъществяване на местните органи на държавна власт и на държавното управление, сочи, че трансформаторните постове са били изграждани и поддържани, а оттам и стопанисвани не само от електроразпределителните предприятия, но и от други правни субекти, вкл. и от народните съвети. В този смисъл следва да се има предвид и разпоредбата на чл.48, ал.2 З./отм./, съгласно която народните съвети и техните стопански предприятия експлоатират и поддържат изградените обекти по ал.1 /за благоустрояване на населените места, вкл. и чрез електрификация/, общи мрежи, проводи и съоръжения от тази инфраструктура, т.е. осъществяват управление и стопанисване на такива обекти. По волята на собственика на обектите /държавата/ и при действието на Закона за електростопанството от 1975 год./отм./ управлението и стопанисването им се е осъществявало от различни правни субекти, притежаващи юридическа самостоятелност, включително и от общините. Именно поради тази причина законодателят е предвидил изрично, че онези обекти, които са включени в капитала, уставния фонд или се водят по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество, не преминават в собственост на общините. Така е прието и в решения № 202/01.12.2014 год. по гр.дело № 1384/2014 год. и № 234/01.12.2014 год. по гр.дело № 1737/2014 год. на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не е нарушен материалния закон, не са допуснати нарушения и на съществени съдопроизводствени правила – отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. С изменението на чл.95 НДИ, обнародвано в ДВ, бр.29 от 10.04.1990 год., в сила от 10.01.1990 год., е предвидена възможност общините да притежават право на собственост, а по отношение на държавата в чл.17 от КНРБ/1971 год. е предвидено, че осъществява правото си на собственост като образува стопански или други организации и участва в смесени предприятия, на които предоставя имоти за стопанисване и управление. От този момент общините могат занапред да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи. Такава възможност е предвидена и в чл.140 от сега действащата Конституция на Република България, обн.ДВ, бр.56/13.07.1991 год., в сила от 13.07.1991 год., като по силата на закона /първоначално с чл.6 ЗС/ в редакцията според § 6 ПЗР ЗМСМА и § 7 ПЗР ЗМСМА/, а впоследствие и с разпоредбите на Закона за общинската собственост/ част от обектите на общонародната /държавна/ собственост преминават в собственост на общините. Отделянето на общинската собственост се извършва по установените в § 7 ПЗР ЗМСМА/обн.ДВ бр.77/17.09.1991 год./ критерии едновременно с извършваното въз основа на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество /обн.ДВ, бр.55 от 12.07.1991 год., в сила от 01.07.1991 год./ преобразуване на държавните предприятия в еднолични дружества с ограничена отговорност или еднолични акционерни дружества с цел разграничаване на правомощията на държавата и общините при управлението и разпореждането с правото на собственост върху конкретни обекти, включително в процеса на образуване на търговски дружества и при предстоящата приватизация, с оглед най-пълноценното им използване при отчитане на обществения интерес. /В този смисъл са и обсъжданията на Законопроекта за местното самоуправление и местната администрация от Великото народно събрание/. С оглед на това следва да се приеме, че от съществено значение при разрешаване на спорове за принадлежността на правото на собственост между общината и правоприемниците на държавните предприятия е дали определен обект, попадащ в приложното поле на § 7, ал.1, т.7 ПЗР ЗМСМА, се е водел по баланса на предприятие с държавно имущество към момента на влизане на ЗМСМА в сила и бил ли е включен впоследствие в уставния фонд на търговско дружество с държавно имущество, независимо че същият обслужва само обекти на територията на съответната община-общината придобива по силата на закона право на собственост само върху онези мрежи и съоръжения на енергийната система, които обслужват нейната територия и не са били включени в баланса на предприятие с държавно имущество, тъй като държавата запазва правото на собственост върху мрежите и съоръженията на енергийната система, включени в баланса на държавните предприятия, дори същите да обслужват обекти само на територията на определена община. В случая от заключенията на изслушаните по делото експертизи не може да се направи извод в баланса на кое от електроразпределителните дружества се е водел процесния трафопост, тъй като към баланса на предприятие „Електроснабдяване”-П. към 31.12.1991 год. няма оборотна ведомост /оборотните ведомости и други счетоводни документи не се съхраняват поради изтичане срока за съхранението им/ и само от стойността на посочените активи не може да се направи извод дали в тях са включени трафопостовете, кои от тях и по-конкретно процесното енергийно съоръжение. Поради това преценката дали правото на собственост е преминало в патримониума на общината с влизане на ЗМСМА в сила следва да бъде извършена с оглед на обстоятелствата по какъв ред е извършено изграждането на съответния обект, с какви средства е било финансирано, кой правен субект е осъществявал действията по поддържането на обекта, а оттам и действията по управление и стопанисване. По делото не е установено [община] да е осъществявала по отношение на процесния трафопост такива действия, които да обосноват извод, че е упражнявала право на управление и стопанисване, посредством които констатациите в съставения на 22.02.1995 год. Акт за държавна собственост № 12386 биха могли да бъдат опровергани. Не е установено построеният през 1982 год. трафопост „Т.-3” да е записан в счетоводните книги на общината, респ. нейно предприятие да е осъществявало дейност по поддържането му съгласно чл.8, ал.3 от Закона за електростопанството от 1975 год./отм./ и чл.2, ал.2 от Закона за съставянето и изпълнението на държавния бюджет /в редакцията след изменението, обн.ДВ бр.36/1979 год./ като обект, изграден по реда на чл.174, ал.3 ППЗТСУ/отм./. Поради това следва да се приеме за правилен крайният извод на въззивния съд в обжалваното решение, че [община] не е доказала да е собственик на процесния трафопост като в случая е без правно значение с оглед естеството на предявения иск, дали ответникът е доказал, че към настоящия момент той е собственик на имота. С оглед на така изложените съображения по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 65/23.01.2014 год., постановено по в.гр.дело № 938/2013 год. по описа на Пернишкия окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ