Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * съдебна спогодба * наследяване


5

Р Е Ш Е Н И Е

№122

С., 21.06.2013 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 930 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. И. Б., чрез пълномощника й адвокат П. С., против решение № 450 от 12.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 575 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 392/18.05.2012 г. по гр.д. № 5685/2011 г. на Районен съд-Враца в частта относно правата на съделителите в съсобствеността и е постановено друго, с което делбата е допусната при следните квоти: */* ид.ч. за Б. Г. И., */* ид.ч. общо за П. П. А. и А. Г. П.; */* ид.ч. за Е. К. З., */* ид.ч. за С. Б. К., */* ид.ч. за В. И. И., */* ид.ч. за К. Х. К., С. К. Х. и В. К. Х. и */* ид.ч. за Т. И. Б..
В касационните жалби са наведени доводи, свързани с основаниeто съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл.281, т.3 ГПК.
Е. К. З. счита, че въззивното решение е правилно, а Б. Г. И., П. П. А., А. Г. П., С. Б. К., В. И. И., К. Х. К., С. К. Х. и В. К. Х. не са подали отговор на касационната жалба.
С определение № 62 от 4.02.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с решение № 447/25.06.2012 г. по гр.д. № 4618/2008 г., ВКС, ІІІ г.о. по въпроса „за задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство”.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Т. И. Б. е основала иска на делба на твърденията, че имотите са придобити от наследодателя И. П. И., починал на 3.10.1963 г. с нотариален акт № */* г.; през 1969 г. част от тях са били поделени, а друга част от наследственото дворище останала в общ дял, от който тя притежава */* ид.ч. С. Е. К. З., Б. Г. И., П. П. А. и А. Г. П. са твърдели, че имота е придобит от наследодателя по време на брака му с първата му съпруга Й. П., починала на 22.04.1946 г., която Т. Б. не наследява, поради което правата на ищцата в съсобствеността са */* ид.ч. Първоинстанционният съд е отчел делбената спогодба от 6.05.1969 г. по гр.д. № 3/1969 г., според която неподелените имоти остават в общ дял на всички съделители при равни права и настъпилото след този момент наследствено правоприемство и е допуснал делбата при права: * ид.ч. за Б. И., П. А. и А. П., * ид.ч. за Е. З., * ид.ч. за В. И., С. К., К. К., С. Х. и В. Х. и * ид.ч. за Т. Б.. Въззивна жалба е подала Е. З. с довод, че следва да се отчете, че имота е придобит по време на брака между И. П. и първата му съпруга Й. П. и е бил съсобствен между двамата, при което правата на ищцата са */* ид.ч. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните са наследници на И. П. И., поч.3.10.1963 г., който е придобил имот с нотариален акт № */* г., част от който са делбените имоти и е определил правата в съсобствеността като е отчетел, че имотът е придобит от наследодателя по време на брака му с първата му съпруга Й. П., поч.22.04.1946 г. и е прието, че нейните наследници получават дял веднъж след нейната смърт и втори път след смъртта на преживелия й съпруг и общ наследодател, а съделителката Т. И. Б. наследява част, както от баща си И. И., така и частта на починалата след него своя майка и втора негова съпруга и правата й са 12/120 ид.ч.
В мотивите на въззивния съд липсват съображения относно значението на съдебната спогодба от 6.05.1969 г., в която е уговорено, че неподелените с нея наследствени от И. П. И. имоти остават в общ дял на наследниците при равни права, на която спогодба се е позовала ищцата Т. Б. в исковата молба и която не е била оспорена от останалите съделители. Следователно въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по ППВС № 7/73 г., т.8, както и на решение № 447/25.06.2012 г. по гр.д. № 4618/2008 г., ВКС, ІІІ г.о.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство е съществено и е довело до неправилно определяне на правата в съсобствеността по следните съображения:
Със спогодбата от 6.05.1969 г. /представена с исковата молба, приета като доказателство по делото и неоспорена от ответниците/ наследниците на И. П. И., поч.1963 г. – преживялата съпруга Ц. И. П. и децата му Б. и. И., Т. И. П., П. И. П. и Л. И. П. са поделили част от наследствените урегулирани имоти и са заявили, че останалите урегулирани имоти, както и отредените по плана на селото за детска градина и ясли, остават в общ дял на всички наследници при равни права. Спогодбата е договор, чрез който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки /чл.365, ал.1 ЗЗД/, а делбената спогодба има вещно прехвърлително действие досежно вещите, които са предмет на делбата /т.8, б.”б” от ППВС № 7/73 г./. След като ищцата се е позовала на наличието на делбена спогодба от 6.05.1969 г. и ответниците не са я оспорили, съдът е длъжен да зачете сключения между наследниците на И. П. И. договор, касаещ наследствените имоти. В случая споразумението между наследниците неподелените имоти да останат в техен общ дял при равни права изразява волята им да продължи съществуването на съсобствеността на тези имоти при правата, които са притежавали до момента на сключване на договора - имотът от * дка е закупен от И. П. И. през 1939 г., а бракът с първата му съпруга е прекратен със смъртта й през 1946 г. при действието на глава ІV от Наредбата-закон за брака, ДВ бр.108 от 12.05.1945 г., в сила от 28.05.1945 г. /отм./ и преди приемането на Семейния кодекс от 1968 г. /отм./, при която нормативна уредба не е съществувал режима на съпружеска имуществена общност и съпрузите са запазвали след сключване на брака имуществото си, управлението му и ползването от него и съответно вещно-транслативния ефект на договор за покупко-продажба е настъпвал само в лицето на съпруга-страна по договора. Следователно и след смъртта на Й. П. на 22.04.1946 г. собственик на имота, придобит през 1939 г. е продължил да бъде съпруга й И. П. И.. Съсобствеността е възникнала по наследяване след смъртта на И. П. И. на 3.10.1963 г., като на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН преживялата съпруга и децата са придобили равни права от по * ид.ч., които в спогодбата от 6.05.1969 г. са изразили воля да запазят за неподелените имоти.
Към настоящия момент правата в съсобствеността са както следва: */* ид.ч. за Т. И. Б. /като наследник на * ид.ч. от И. И. и на * ид.ч. на преживялата го съпруга Ц. И., поч.1982 г./; */* ид.ч. за Б. Г. И. /като наследник на дъщерята на И. И. - П. И., поч.2000 г./, по */* ид.ч. за П. П. А. и А. Г. П. /като наследници на И. Г., поч.1992 г., дъщеря на П. И. и внучка на И. И./, */* ид.ч. за Е. К. З. /като наследник на дъщерята на И. И. Л. К., поч.1980 г./, по */* ид.ч. за В. И. И. и С. Б. К. /като наследници на сина на И. И. - Б. И., поч.1997 г./ и по */* ид.ч. за С. К. Х., В. К. Х. и К. Х. К. /като наследници на Й. К., поч.2000 г., дъщеря на Б. И. и внучка на И. И./.
С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и вместо него да се постанови друго за определяне правата в съсобствеността на допуснатите с влязлото в сила като необжалвано в тази част решение № 392/18.05.2012 г. по гр.д. № 5685/2011 г. на Районен съд-Враца до делба имоти.
Т. И. Б. не претендира възстановяване на направените разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 450 от 12.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 575 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ правата в съсобствеността на допуснатите с влязлото в сила като необжалвано в тази част решение № 392/18.05.2012 г. по гр.д. № 5685/2011 г. на Районен съд-Враца до делба имоти, както следва:
*/* идеални части за Т. И. Б.,
*/* идеални части за Б. Г. И.,
*/* идеални части за П. П. А.,
*/* идеални части за А. Г. П.,
*/* идеални части за Е. К. З.,
*/* идеални части за В. И. И.,
*/* идеални части за С. Б. К.,
*/* идеални части за С. К. Х.,
*/* идеални части за В. К. Х. и
*/* идеални части за К. Х. К..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: