6 Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. С. , 17,08,2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари , две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря К. А. , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 972 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. И. Т. против решение № 639/12.12.2013 год. по т.д.№ 1141/2013 год. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав, с което е отменено позитивно за ищеца – касатор решение № 309/04.07.2013 год. по т.д.№ 908/2011 год. на Пловдивски окръжен съд и вместо това е постановено отхвърляне на предявените в обективно кумулативно съединение искове на И. И. Т. против [фирма] , за сумата от 136 131,64 лева,претендирана на основание чл.59 ЗЗД и за сумата от 45 941,12 лева – обезщетение за забава в издължаването на предходната сума,на основание чл.86 ал.1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.59 ЗЗД и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Страната намира необоснован извода на въззивния съд - за неоснователност на субсидиарния иск за неоснователно обогатяване,предвид наличието на законово основание за осъществилото се разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника – влязло в сила постановление на частен съдебен изпълнител, за възлагане собствените на ищеца налични поименни акции от капитала на същото дружество, в погасяване на задължение в размер на 81 947,16 лева - на ответното дружество,като кредитор и взискател в изпълнителното производство, вместо плащане, на основание чл.398 ал.3 б.”а” пр. 2 ГПК отм. / текст идентичен с чл.515 ал.3 т.1 пр.второ ГПК в сила от 01.03.2008 год./. Оспорва правилността на извода за релевантност на факта на последващо възлагането вместо плащане разпореждане от ответното дружество с тези акции и преценката за наличие на обогатяване съобразно реализираната при тази продажба цена / в случая приета за незначително надвишаваща дълга, макар значително по-ниска от определената в изпълнителното производство пазарна цена от 201 700 лева. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба като намира въззивното решение законосъобразно и обосновано. С определение № 825 /31.10.2014 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Може ли да се претендира неоснователно обогатяване,съизмеримо с разликата между пазарната стойност на акциите и размера на погасеното с прехвърлянето им задължение, в хипотеза на принудително изпълнение насочено върху акции на длъжника,възложени вместо плащане в полза на взискателя, чийто акционер е длъжника, и последващо извършено от взискателя разпореждане със същите в полза на трети лица ? Въпросът е допуснат в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното решение с влязлото в сила,по предходно заведения между същите страни, на същото основание и за част от същото вземане частичен иск - решение по гр.д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд. Върховен касационен съд, първо търговско отделение ,в съответствие с правомощията си съгласно чл. 290 ГПК , доводите и възраженията на страните, намира следното : Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове , за осъждане ответника,на основание чл.59 ЗЗД, да му заплати разликата между пазарната оценка от 201 700 лева на притежавани от него налични поименни акции от капитала на ответното дружество , към 23.12.2006 год. / датата на влизане в сила постановление за възлагане вместо плащане на ЧСИ В. А.,рег.№ 827, по изп.дело №19/2006 год.,образувано за събиране вземане на ответното дружество към ищеца / и размера на задължението му към ответника - 81 947,16 лв. .Претендира и обезщетение за забава върху същата сума,за периода 30.11.2008 год. – 30.11.2011 година.Твърди,че неправилно акциите са възложени вместо плащане на ответника по номинална, а не пазарна стойност. Постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 23.12.2006 година. Ответникът се е защитавал с довода,че влязлото в сила Постановление за възлагане вместо плащане съставлява законно основание за придобиването на акциите от дружеството. В тази връзка счита, че ищецът е можел единствено в производството по обжалването му / по реда на ГПК отм. / да противопоставя довода за недопустимо възлагане на целия пакет притежавани акции от капитала на ответното дружество, вместо на част от тях, кореспондираща по пазарна стойност на дълга му към взискателя.Противопоставил е и довод ,че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като в изпълнение задължението си / в качеството им на „ собствени акции „ / да се разпореди със същите , съгласно чл.187а ал.4 вр. с ал.1 т.6 ТЗ, дружеството е реализирало сума в размер на 82 076,80 лева,незначително по-ниска спрямо размера на задължението на ищеца.При това,между страните е постановено предходно, влязло в сила, решение по гр.д.№ 300/2011 год. на Пловдивски окръжен съд,V състав,с което частичен иск за сума от 10 000 лева,на същото основание и между същите страни,за част от тук претендираното като остатък вземане,е уважен по съображения конфронтиращи със съображенията на въззивната инстанция. Противоречието между решенията, обусловило допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се свежда до следното : В тук атакуваното въззивно решение съдът е приел, че постановлението за възлагане вместо плащане е законно основание за разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника,достатъчно за отхвърлянето на иска.Недоказана е и предпоставката обогатяване за ответника, тъй като последващото разпореждане на същия с акциите, в полза на трети за спора лица, е релевантно обстоятелство и при същото е реализирана незначително по-висока продажна цена. Досежно останалите, алтернативно обосноваващи неоснователност мотиви на решението, не е налице противопоставимост с мотиви на решение по гр.д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд. Решението по гр.д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд не възприема постановлението за възлагане вместо плащане,влязло в сила, като законово основание за разместване на имуществени блага от патримониума на ищеца в този на ответника, за разликата между размера на дълга и пазарната стойност на акциите и ирелевира последващото разпореждане на взискателя с акциите, в полза на трети лица . Преди даване отговор на поставения правен въпрос следва да се съобрази : Всяко от противопоставените решения изхожда от погрешна преценка за законосъобразността и правните последици на приложения способ за принудително изпълнение – възлагане вместо плащане. Редакциите на чл.398 ГПК отм. и чл.515 ГПК са идентични, поради което съображенията са приложими при действието на всеки от процесуалните закони. Съгласно чл.398 ал.3 ГПК отм. / чл.515 ал.3 ГПК в сила от 01.03.2008 год. / когато принудителното изпълнение за вземане на длъжника се насочва върху налични акции - негово притежание от капитала на дружеството – кредитор / вр. с чл.187а ал.1 т.6 ТЗ /, способите за принудително изпълнение са в зависимост от това дали изпълнението се насочва върху вземания от акциите / дивидент , право на ликвидационен дял / или върху самите акции, като запорът върху същите ползва всички имуществени права които акцията предоставя / чл.515 ал.2 ГПК /. Само когато принудителното изпълнение се насочва върху вземания от акции, законосъобразният изпълнителен способ е възлагане за събиране или вместо плащане. С възлагането вместо плащане взискателят става носител на вземането от акция , с което именно може да се разпорежда.Когато принудителното изпълнение се насочва върху самите акции,законосъобразният изпълнителен способ е публичната продан / чл. 398 ал.3 т.4 вр. с ал.4 ГПК отм. ; чл. 515 ал.3 т.4 вр. с ал.4 ГПК нов /. Разпоредбата на чл.187а ал.1 т.6 ТЗ не предпоставя различен изпълнителен способ,а допуска придобиването на собствени акции от дружеството и в случай на принудително изпълнение на задължение на акционер към дружеството, т.е. визира материалното право, а реда за придобиването му е специалната процесуална норма – на чл.515 ГПК, респ. чл. 516 ГПК за безналичните акции . Следователно,в настоящата хипотеза кредиторът е поискал , а съдебният изпълнител приложил незаконосъобразен изпълнителен способ, необжалван на това конкретно основание. Влизането му в сила ,обаче, не е от естество да породи транслативен ефект досежно собствеността върху акциите в полза на дружеството – взискател,нито такъв транслативен ефект настъпва по силата на последващото им отчуждаване в полза на трети лица.Взискателят се е разпоредил с чужда вещ,за която оригинерния способ за придобиване по чл.78 ал.1 ЗС не важи.Длъжникът би могъл да евинцира акциите си,но доколкото същите материализират и право на членство в дружеството – продавач, ще следва да води исковете си спрямо същото,вкл.за установяване на непрекратени членствени права,респ.срещу приобретателя / аналогични съображения в опр.№ 745 от 25.11.2014 год. по ч.т.д.№ 3121 / 2014 год. на ІІ т.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК /. Длъжникът ,обаче, би могъл да няма правен интерес от подобно атакуване,доколкото и чрез разпореждането на практика е удовлетворен взискателя и задължението му погасено. Последното,по мнение на настоящия състав, не изключва правният му интерес от субсидиарен иск за неоснователно обогатяване на взискателя, ако същият и от разпореждането, на което не е имал право , реализира сума,надвишаваща размера на дълга - аналогично на ситуацията при публична продан – ако би била платена по-висока от дълга цена, разликата би била изплатима на длъжника.В този смисъл са нелогични съображенията на въззивния съд,че да се приеме допустим иск за неоснователно обогатяване в настоящата хипотеза, означава да се направи атакуема всяка публична продан,при която имотът е реализиран на по-висока от размера на дълга цена. За подобен извод са налице предпоставките по чл.59 ЗЗД, съгласно задължителните указания на ППВС № 1/1979 год..Както обедняването на ищеца – длъжник в изпълнителното производство, така и обогатяването на ответника – взискател в същото / при условие, че при разпореждането с акциите е реализирана по-висока от дълга цена /, са в причинна връзка с един и същ общ факт – разпореждането , който обаче не е елемент на съществуващо помежду им правоотношение,нито обогатяването и обедняването са последица от реализираното принудително изпълнение, доколкото,макар и при влязло в сила постановление на частния съдебен изпълнител,възлагането вместо плащане не е прехвърлило в патримониума на взискателя правото на собственост върху акциите на длъжника.Дори при разпореждането да не би била реализирана по-висока от дълга цена, взискателят би отговарял пред длъжника – собственик на акциите, по правилата на непозволеното увреждане, ако би се установило че при законосъобразно проведена публична продан акциите биха реализирали по-висока от получената от взискателя цена. И. на неоснователното обогатяване, при това хипотезата на субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД / хипотези на чл. 55 ЗЗД са немислими поради липса на директно - между ищеца - длъжник и ответника - взискател предаване на имуществени блага / в конкретния случай е приложим. В съответствие с преждеизложеното ,отговорът на правния въпрос е : Изпълнителният способ „ възлагане вместо плащане „ по чл.398 ал.3 т.1 ГПК отм.,респ. по чл.515 ал.3 пр. първо ГПК в сила от 01.03.2008 год., е приложим само по отношение вземания от налични поименни акции на длъжника, но не спрямо обект – самите акции. По силата на такова възлагане вместо плащане взискателят не придобива правото на собственост върху акциите на длъжника.Последващото му разпореждане със същите е разпореждане с чужда вещ . Длъжникът / ако не би предявил правата си на собственик и акционер / има правен интерес да предяви иск за неоснователно обогатяване срещу взискателя,ако от разпореждането с акциите е реализирал цена по-висока от размера на удовлетворявания чрез принудителното изпълнение дълг , за разликата между същата и дълга.Дори да не би била реализирана такава разлика,взискателят отговаря по правилата на непозволеното увреждане / чл.45 и сл. ЗЗД / ако би се доказало, че при прилагане на законосъобразния изпълнителен способ „публична продан „ , съгласно чл.398 ал.4 ГПК отм., респ. чл.515 ал.4 ГПК в сила от 01.03.2008 год. , би била реализирана по-висока пазарна цена от получената при извършеното от взискателя разпореждане. Следователно,никое от решенията - тук атакуваното въззивно и решението по гр.д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд – не би могло да бъде споделено като правилност на мотивите. Преждепосоченото дава достатъчен отговор и по основателността на касационната жалба.Същата е неоснователна, тъй като въпреки напълно различните съображения по приложението на закона – чл. 59 ЗЗД и чл.398 ГПК отм., няма доказано обогатяване на ответника, като резултат от разпореждането с акциите на ищеца – същите са продадени на незначително по-висока от размера на дълга цена - 82 076,80 лева , която е възмездена с влязлото в сила решение по гр.д.№ 300 / 2011 год. на Пловдивски окръжен съд, обосновало хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване . Водим от горното,на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 639 / 12.12.2013 год. по т.д.№ 1141 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, първи търговски състав. ОСЪЖДА И. И. Т.,на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК да заплати на [фирма] понесените за настоящото производство разноски– 2500 лева,адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :