5 Р Е Ш Е Н И Е № 196 С., 17,02,2016 година Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и петнадесета в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ При участието на секретаря: Н. Такева изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 3034/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С. А. Ч., П. Б. Ч. и А. Б. Ч., всичките от [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 1126 от 12.06.14г. по гр.д.1067/14г. на Пловдивски окръжен съд. Касаторите са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно са изложили разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за липса на противоречие между уговореното териториално действие на сключеният между работодателя на наследодателя на касаторите и ответното дружество договор за застраховка с разпоредбите на чл. 2, ал.1 НЗЗРСРТЗ, с основен довод, че предмета на дейност на застрахованите работници е осъществяване на международен транспорт, от което се извежда и нуждата от съответствие при задължителното застраховане на застрахователния риск.Развити са и подробни съображения за нищожност на клаузата за териториален обхват на застраховката, поради противоречието й с императивните разпоредби на чл.245, ал.1 КЗ и чл.2, ал.1 НЗЗРСРТЗ.Изложено е и разбирането, че поведението на страните по процесния договор за застраховка и възникващите от това поведение права и отговорности не могат да засягат интересите на третото застраховано лице, гарантирани от посочената императивна уредба. Ответникът по касация – З. [фирма], [населено място],чрез пълномощника си юрк. Л. е на становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 682 от 06.08.2015г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - Как следва да се тълкува при липса на общи условия и действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка „ Трудова злополука на работниците и служителите”, която поради несъответствие с дейността на застрахованите работници и служители, би изключила задълженията на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение при условие на призната от органите на НОИ трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 КСО”. С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е приел за правилно постановеното по първостепенния –Пловдивски районен съд решение, с което са били отхвърлени исковете на настоящите касатори против [фирма] - [населено място] за заплащане на дължимата застрахователна сума по застраховка „трудова злополука”, с оглед настъпилото застрахователно събитие – смъртта на техния наследодател при трудова злополука. За да постанови този резултат, решаващият състав е мотивирал, че след като трудовата злополука е настъпила в чужбина, то риска не се покрива от сключената от работодателя задължителна застраховка, която била с териториална валидност само за територията на Република България. С оглед оплакванията на въззивниците, ищци в производството, като наследници на пострадалия, за това, че клаузата установяваща териториална ограниченост на действието на сключения договор, противоречи на разпоредбите на чл.245, ал.1 КЗ и на чл.2, ал.1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска „ трудова злополука”/ НЗЗРСРТЗ/ и с оглед твърдяна поради това нищожност на тази клауза, съставът на ПОС е приел, че с текста на цитираните разпоредби не била регламентирана забрана за установяване на териториален обхват на действието на застраховката. Освен това,тъй като застраховката е групова и в полза на трето лице, то това трето лице не може да излага съображения за нищожност на клауза от договора и не може да вмени в отговорност на застрахователя неизпълнение на задълженията на работодателя да спази трудовото законодателство. Върховният касационен съд, с оглед така поставените въпроси приема следното: Чл.52,ал.1 ЗЗБУТ/ Закон за здравословни и безопасни условия на труд/ предписва задължителното сключване на застраховка „трудова злополука”, по отношение на лица, чиято работа е в риск. Този текст урежда административното задължение на работодателя да сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по него застрахователни премии. Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на работниците. Именно поради този предмет – застрахованото лично благо, изплатената от застрахователя сума се кумулира с обезщетението, което застраховащия работодател дължи, тъй като не е уредена като имуществена отговорност- не е застрахована имуществената отговорност на работодателя. Имуществената му отговорност при увреждане живота и здравето на работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл.200 КТ. Нормата установява предпоставките за възникване задължението на работодателя, като му възлага задължението да възмезди изцяло настъпилите вреди в резултат на трудова злополука, респ. професионална болест. Наред с това, както бе обосновано чл.52 ЗББУТ урежда административното задължение на работодателя да сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници, като поеме плащането на определените по него застрахователни премии. С настъпване на правопроизводящият юридически факт – трудова злополука или професионално заболяване- за застрахования се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя. Възможността за паралелното осъществяване на тези права се извежда от установеното с чл.200, ал.4 КТ определящ, че от дължимото от работодателя обезщетение, трябва да се приспаднат всички суми, получени от застраховката, поддържана от работодателя в полза на работника. От така очертаната възможност се извежда и интереса на работодателя от сключване на застрахователния договор, свързан с обезпечаване на определена сума, която да покрие част от дължимото при уврежданията, получени от работника при настъпване на застрахователното събитие, именно защото за вредите от трудова злополука или професионална болест неограничено отговаря работодателя – арг. чл.200, ал.1 КТ. Този регламент е в съответствие с правната уредба на застраховката „ злополука”- чл.231, ал.2. КЗ /отм./. Изводът се подкрепя и с оглед уреденото в чл.238, ал.2 КЗ/отм./ съотношение между застрахователната сума, която изплаща застрахователя и обезщетението за вреди, претърпени от застрахованото лице. От изложеното следва, че задължителната застраховка „трудова злополука„ не изключва отговорността на работодателя, а тъкмо обратното, подпомага го при обезщетяване на вредите по чл.200 КТ. Или задължението на застрахователя, с оглед уговореното в договора между него и работодателя се изчерпва с изплащане на застрахователната сума при настъпване на указания в договора трудов травматизъм на работниците или служителите на работодателя, съобразно чл.238 КЗ/отм./. Неговата отговорност, именно поради изложения характер на обсъжданата застраховка – без пряко обезщетително действие не може да бъде разширявана, поради това, че работодателя е въвел клаузи, които съответстват непълно на риска от осъществяваната от него трудова дейност и могат като правна последица при трудов травматизъм, да доведат до недължимост на договорената застрахователна сума, тъй като отговорността за възмездяване на вредите, както бе обосновано вече е изцяло на работодателя. Или той е този който следва да обезщетени пострадалия напълно, независимо от заплатената застрахователна сума, респективно ако същата не е заплатена, поради лошо договаряне. Именно той при неизплащане на застрахователна сума от застрахователя, поради клауза въвеждаща ограничения в действието на застраховката, ще дължи в по-голям размер обезщетение за вредоносния резултат, произтичащ от трудовата злополука.Сключеният застрахователен договор, следва да се изпълнява и в тази връзка досежно застрахователя и неговите задължения Наредбата в чл.17 очертава обема на отговорността – само по отношение на поетото със застрахователния договор задължение да заплати определената застрахователна сума при настъпване на риска и при условията, при които е поета застраховката. С оглед изложеното, настоящият състав по поставения въпрос приема, че клаузата в застрахователен договор за задължителна застраховка „ Трудова злополука на работниците и служителите”, уговорена при непълно съответствие с дейността на застрахованите работници и служители, не противоречи на императивната разпоредба на чл.2, ал.1 НЗЗРСРТЗ и чл.52 ЗЗБУТ, поради което не е нищожна. По касационната жалба: Касаторите са подали жалба срещу решението на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд за отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл.238 КЗ. Като основен касационен довод е направено оплакване в касационната жалба, свързано с недействителност на уговорката за териториално действие на задължителната застраховка, която работодателя на наследодателя на ищците е сключил с ответника и съответно за неправилност на изводите на въззивния съд в тази насока. С оглед отговора на поставения правен въпрос, въззивното решение, изключващо отговорността на застрахователя с оглед установения като задължителен елемент на договора териториален обхват на действие на застраховката, спрямо който е изчислена и заплатена застрахователната премия е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1126 от 12.06.14г. по гр.д.1067/14г. на Пловдивски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: