Р Е Ш Е Н И Е №86 гр. София, 28 юни 2017 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 56/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при Софийска апелативна прокуратура и по жалба на повереника на частните обвинители А. К. А. и Т. К. А. срещу решение № 370 от 28.09.2016 г. по внохд № 723/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 127 от 14.05.2014 г. на Софийски градски съд, постановена по нохд № 4821/2013 г. по описа на същия съд. В протеста са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъкват се съображения че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като въззивният съд не е изпълнил в цялост дадените указания на ВКС в отменително решение № 235/03.08.2015г. по к.д. № 769/2015г. съдът не проявил активност по осигуряването за разпит на св. Ж. К., седморната авто-техническа експертиза съдържала противоречиви изводи, а заключението й почивало и на данни от разпита на подсъдимия Я. Д. от досъдебното производство в качеството му на свидетел. В допълнение към протеста се посочват възражения относно липсата на назначаване на цялостна повторна авто-техническа експертиза от въззивната инстанция, при необходимост от отстраняване на съществуващите противоречия в предходните експертизи. В тази връзка държавното обвинение поддържа становището си, че с изясняването на тези обстоятелства би се стигнало до извода, че подсъдимия Я. П. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно по чл. 25, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, явяващи се в непосредствена и пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. В заключение прокурорът изтъква, че поведението на подсъдимия, като водач на тежкотоварен автомобил е налагало той да се съобрази с изискванията на пътната обстановка и по – конкретно с участъка от булеварда, обособен като строителен обект. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В касационната жалба на частните обвинители се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Нарушенията на приложимия закон се обосновават с неправилният отказ на съда да съобрази нормата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, както и с изводите му че при извършване на маневрата не е нарушил общата разпоредба на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се защитава с доводи, че не са изпълнени в цялост указанията дадени от предходния касационен състав на основание чл. 355, ал.1, т. 2 и т. 3 от НПК, както и с неизпълнение на задължението за обсъждане на доказателствените източници всестранно и задълбочено. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за решаване от друг състав на въззивния съд. Във възражение от защитника на подсъдимия подробно са посочени съображения, на базата на които се иска протестът и жалбата на частните обвинители да бъдат оставени без уважение.Поддържа се възприетата от въззивния съд теза, че пострадалата, управлявайки велосипеда, се е движела с по – голяма скорост от тежкотоварния автомобил и зад него, успоредно на оградата на строителния обект, т.е. извън видимата зона на подсъдимия. Според защитата създалата се опасност не е била предвидима за подсъдимия Д. и неговото поведение не е било неправомерно, тъй като при извършената маневра надясно не е имал техническата възможност да забележи пострадалата. Акцентира се, че обвинението за нарушения по чл. 25, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от ЗдвП са несъставомерни, тъй като опасността е била непредвидима за подсъдимия Д.. В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът при ВКП поддържа касационния протест и моли да бъде уважен. Претендира се непълна и необективна оценка на доказателствата от въззивния съд, както и неизпълнение на задължителните указания на касационния съд, довели до неправилни изводи за несъставомерност на деянието. Пледира за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. Изразява се становище за основателност на жалбата на частните обвинители. Повереникът на частните обвинители А. А. и Т. А. поддържа жалбата и изтъкнатите в нея оплаквания. Защитникът на подсъдимия застъпва становище за неоснователност на протеста и жалбата на частните обвинители, като намира, че изтъкнатите в тях аргументи са били предмет на задълбочено обсъждане от инстанциите по същество. Поставя акцент на обстоятелството, че св. К. не е свидетел очевидец, поради което показанията й не биха се отразили съществено за изясняване на релевантната фактология, а оттам и на решаващите изводи на контролираните инстанции, че в конкретния случай се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Подсъдимият, в последната си дума, изразява своето искрено съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационният протест и жалбата на частните обвинители са неоснователни. С присъда № 222 от 12.07.2012 г. постановена по нохд № 2449/2011г. Софийски градски съд е признал подсъдимия Я. Петров Д. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства. В Софийски апелативен съд по въззивни жалби, депозирани от частните обвинители А. А. и Т. А., е било образувано внохд № 837/2012 г., по което с решение № 67 от 18.03.2013 г., първоинстанционната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане на прокурора. След изготвяне на нов обвинителен акт и внасянето му в Софийски градски съд,е било образувано нохд № 4821/2013 г. Първоинстанционното производство приключило с постановяване на присъда № 127 от 14.05.2014 г., с която подсъдимия Я. П. Д. е бил признат за невиновен в това, че на 07.09.2010 г. в [населено място], при управление на товарен автомобил марка „К.”, модел „”, с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, чл. 35, ал. 2, чл. 37, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Т. А., поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По протест на прокуратурата и въззивна жалба на частните обвинители е било образувано внохд № 885/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, който с решение № 15 от 22.01.2015 г. е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Цитираното решение е отменено изцяло с решение № 235 от 03.08.2015 г. на ВКС, III н.о. постановено по к.н.д. № 769/2015 г., а делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. При третото поред въззивно производство по внохд № 723/2015 г. приключило с атакуваното решение, първоинстанционната оправдателна присъда по постановена нохд № 4821/2013 г. на Софийски градски съд е била потвърдена. Настоящето касационно производство е второ поред. Релевираните в протеста и жалбите на частните обвинители позволяват общото им обсъждане. В най - концентриран вид те съдържат оплаквания относно неправилна процесуална дейност на въззивния съд по установяване на значимата фактология, в резултата на което се стигнало до неправилно приложение на закона. ВКС намира наведените доводи за основателни. Въззивният съд частично е изпълнил дадените в отменителното решение на ВКС (Решение № 235/03.08.2015г. по н.д. 769/2015г. на ВКС, ІІІ н.о.) указания във връзка с изясняване на обстоятелствата, значими за отговорността на подсъдимия- скоростта на автомобила преди и по време на произшествието, скоростта на движение на пострадалата велосипедистка, траекторията на движение на автомобила при подхода към портала на строителния обект, траекторията на движение на велосипедистката, видимостта на водача в десните огледала за наблюдение назад и обективната му възможност да възприеме пострадалата; обстоятелствата по предходно изпреварване на велосипедистката от превозното средство, както и данните относно спирането на автомобила в предходен момент преди входа на обекта, поради наличието на колона от автомобили, изчакващи на светофара. Назначил автотехническа експертиза за изясняване на обстоятелството каква е била скоростта на движение, както и самото движение на товарния автомобил, включително и по фактите относно неговото потегляне, спиране и пр. и е приканил подсъдимия към даване на обяснения. Подробно е изтъкнал съображения, с които е защитил извода си, че не се налага провеждането на личен разпит на св. К.. Преобладаващата част от тях са свързани с обстоятелството, че същата не е очевидец на произшествието, поради което разпитът се явява безпредметен, тъй като не би могъл да допринесе за разкриване на релевантната фактология, предвид рамките на повдигнатото срещу подс. Д. обвинение. Извън дадения коментар на исканията на частното обвинение във връзка с разпита на св. К., съдържащ недопустими оценки и квалификации, принципно ВКС споделя развитите от апелативният съд съдържателни аргументи, че с оглед процесуалното развитие на делото и липсата на възприятия у свидетелката относно механизма на произшествието, полагането на допълнителни усилия за осигуряването й за допълнителен разпит е безпредметно. Преценката за липса на необходимост от разпит на св. К. обаче се явява предпоставка за особено внимателен подход при анализа на депозираните по делото автотехнически заключения, включително и седморната комплексна експертиза, подписана с особено мнение от вещите лица Ч. и К.. Точно това не е сторил въззивният съд, който е отразил в мотивите си единствено съображения защо особените мнения не следва да бъдат приети с доверие и че „позоваването на показанията на подсъдимия, депозирани в качеството му на свидетел…..не е в такава степен, че да направи изводите на експертизата за незаконосъобразни и да се явят като основание за отхвърлянето й”. Според съда експертизите се основавали и на множество други обективни данни, безпротиворечиво установени по делото. Вярно е, че седморната експертиза се позовава на редица писмени доказателства, като основно те се отнасят до мястото на произшествието и причинените на пострадалата велосипедистка увреждания. Същевременно относно механизма на произшествието експертите преимуществено са черпили информация от гласни източници - показанията на св. К., показанията на подс. Д., дадени в качеството му на свидетел и показанията на единствения очевидец св. Ц. Ц., дадени на досъдебното производство на 10.09.2010г. Всъщност изводите относно протичането на произшествието/траектория на движение на автомобила при подхода към портала на строителния обект, траектория на движение на велосипедистката, видимостта на водача в десните огледала за наблюдение назад и обективната му възможност да възприеме пострадалата; спирането на автомобила в предходен момент преди входа на обекта, поради наличието на колона от автомобили, изчакващи на светофара/ са или основани на негодни доказателствени източници/ показанията на св. К., неприобщени по делото, поради отказ на защитата по чл. 281 ал.5 от НПК и показанията на подсъдимия в качеството му на свидетел/, или при несъобразяване на дадените от св. Ц. показания в хода на първоинстанционното съдебно следствие по нохд № 4821/13г. по описа на СГС, в които той е заявил, че не е имало колона с автомобили, които да са спирали заради светофара на [улица]и в които подробно е описал начинът на движение на камиона, велосипедистката, отстоянията между тях, стеснението на пътя и пр. Друг е въпросът, че едно от указанията в отменителното решение на ВКС е било свързано именно с необходимостта експертните изводи да бъдат съобразени с показанията на св. Ц., дадени по нохд № 4821/13г. по описа на СГС. При така изтъкнатото касационната инстанция счете, че е налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, изразило се в пороци в процесуалната дейност на съда във връзка с анализа и оценката на депозираните по делото експертни заключения, в частта им относно механизма на протичане на произшествието и обективната възможност на водача да възприеме движението на велосипедистката преди да предприеме маневрата завой надясно. Принципно е ясно, че за да се използва експертното заключение за нуждите на процеса е необходимо то да се основава на данни, произтичащи единствено от годни и допустими доказателствени източници. Като не е отчел, че експертните изводи са основани на негодна за ползване информация и непълна такава, съдът формално е заключил, че това не се отразява на правилността им и, всъщност, сам е влязъл в ролята на експерт, считайки че изводите не биха се променили. Посоченият подход обаче е недопустим, тъй като единствено експертите могат да дадат обоснован отговор доколко и как се отразява на заключението им изключването на определени доказателствени източници и включването на допълнителни такива. При новото разглеждане на делото съдът следва да проведе допълнителен разпит на експертите по седморната комплексна експертиза, чрез който еднозначно да се изясни при ползването единствено на годните доказателствени източници - показанията на св. Ц. настъпва ли промяна в експертните изводи относно механизма на произшествието, видимостта на водача и възможността му да предотврати удара. В зависимост от проведения разпит и с оглед евентуалната промяна в заключението по спорните въпроси да се прецени необходимостта от назначаване на повторна или допълнителна експертиза, която да даде компетентен, ясен и обоснован отговор по посочените по-горе въпроси. С оглед на изхода на настоящето производство, възраженията по правилното приложение на материалния закон, поддържани от страните следва да получат убедителен отговор при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и като констатира основателност на наведените в протеста и касационните жалби на частните обвинители доводи, на осн. 354, ал. 3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 370 от 28.09.2016г., постановено по внохд № 723/2015г. по описа на Софийски Апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: