5 Р Е Ш Е Н И Е № 526 София, 07 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Цветинка ПАШКУНОВА при участието на секретаря Ив.ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора Ант.ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Елияна Карагьозова дело № 561/2010 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Ж. О. Т. и касационна жалба на гражданските ищци и частни обвинители М. В. М. и Г. И. М. срещу въззивно решение № 146 от 29 юни 2010г. по внохд № 208/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се релевира оплакване за нарушение по чл.348,ал.1 т.3 НПК в частта,в която е отказано приложението на чл.66,ал.1 НК,и нарушение в гражданско осъдителната част,касателно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Прави се искане за изменяване на решението,като по отношение на наказанието лишаване от свобода да се приложи института на условното осъждане,а размера на гражданските искове да бъде намален,съобразно принципите на справедливостта. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се атакува само гражданско отхвърлителната част на решението.Иска се решението да се измени като се увеличат присъдените суми в предявените им размери. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на подадените жалби. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 61/17.03.2010г. по нохд № 189/2009г. Хасковският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Ж. О. Т. за ВИНОВЕН в това,че на 28.06.2006г. в землището на гр.Харманли,по пътя между с.Тънково и с.Върбово,в посока гр.Харманли,при управление на МПС-лек автомобил „Ф. Ф.” С ДК № Х 5936 АХ,нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20,ал.2,чл.21,ал.1 ЗДвП,в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си 1.36 на хиляда,по непредпазливост е причинил смъртта на И. М. М. и средна телесна повреда на И. Я. Георгиев,изразяваща се в трайно затруднение движението на десен горен крайник,поради което и на основание чл.343,ал.4 вр.с ал.3,б.Б пр.1 вр.с ал.1 б.В вр.с чл.342,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. Съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. С присъдата съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М. и Г. И. М. сумата от по 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е предявеният до пълния му размер граждански иск. С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в гражданско отхвърлителната й част,като е УВЕЛИЧИЛ обезщетението за неимуществени вреди на гражданските ищци М. В. М. и Г. И. М. от по 50 000 лева на по 90 000 лева за всеки от тях. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По жалбата на подсъдимия: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за явна несправедливост на наказанието е поддържан и пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е изложил съображения защо не го приема. Мотивите на съда изцяло се споделят от настоящия касационен състав. За да е налице явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.2 вр.с ал.1 т.3 НПК,следва неправилно съдът да е отказал приложението на чл.66,ал.1 НК. От решението на въззивния съд и материалите по делото,не може да се направи извод за допуснато нарушение. За извършеното деяние законодателят е предвидил в правната норма на чл.343,ал.4 вр.с ал.3 б.Б пр.1 вр.с ал.1 б.В НК наказание от три до десет години лишаване от свобода. Съдът е определил на подсъдимия наказание под предвидения минимален размер ,от две години лишаване от свобода при условието на чл.55,ал.1 т.1 НК,което предвид тежестта на извършените нарушения –употреба на алкохол,нарушения по чл.20,чл.21 от ЗДвП, не е явно несправедливо. Възражението,че съдът е надценил значението на генералната превенция пред личната и така е определил несправедливо наказание,е неоснователно. Въззивният съд в мотивите си е отчел липсата на минали осъждания на подсъдимия,но е взел предвид и обстоятелствата свързани с настъпилия тежък инцидент.Преценката,че целите на наказанието визирани в чл.36 НК могат да се изпълнят именно чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание,е правилна.Установено е по делото,че подсъдимият е управлявал лекия автомобил собственост на бащата на пострадалия И. М. със скорост около 106 км/ч. при разрешена за района от 90 км/ч.Освен това управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 1.36 промили. Нарушенията по чл.20,ал.2 и чл.21,ал.1 от ЗДвП са в причинна връзка с настъпилата смърт на Ив.М. и причинената средна телесна повреда на И. Я. Георгиев.Независимо,че деянието е извършено по непредпазливост,допуснатите нарушения и тежкия резултат са обстоятелства,които не могат да бъдат подценени при извода за степента на обществена опасност на деянието и необходимостта от наказание, съответно на извършеното деяние.В този смисъл при решаване въпроса за начина на изтърпяване на наказанието,съдът не може да изключи генералната превенция,тъй като последната наред с личната такава е също цел на наказанието съгласно чл.36 НК. За приложението на чл.66,ал.1 НК не е достатъчно да са налице изискуемите предпоставки-наказание до три години лишаване от свобода и чисто съдебно минало на лицето.Следва задължителната преценка на съда,че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Управляването на автомобил в пияно състояние и с превишена скорост са по начало тежки нарушения ,а когато от това са последвали смърт и телесни увреждания, обуславящи наказателна съставомерност,от значение е не само личната характеристика на подсъдимия,но и конкретната обществена опасност на деянието.Като е взел предвид изложеното и е потвърдил ефективното изтърпяване на наказанието,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост.Касационният състав споделя мотивите на съда и също намира,че за постигане целите на наказанието по чл.36 НК е наложително и обществено оправдано да бъде изтърпяно реално. Доводът за противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата е получил отговор по реда на чл.339,ал.2 НПК от въззивния съд.Правилно е прието,че противоречие не е налице,тъй като наказанието на подсъдимия е определено по правната норма на повдигнатото обвинение и при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК,а не по чл.343,ал.4 вр.с чл.343,ал.3 б.Б пр.2 НК,за която се изисква квалифициращ признак-особено тежък случай,както и санкция от 5 до 15 години лишаване от свобода. По изложените съображения потвърждавайки присъдата в частта за ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от подсъдимия Ткачев,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.5 т.2 вр.с ал.1 т.3 НПК. Доводът за нарушение допуснато при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди също е неоснователно. Като е увеличил размера на сумите присъдени на родителите на загиналия И. М.,въззивният съд не е нарушил материалния закон.Съдът е взел предвид съпричиняването от страна на пострадалия и след като е приел,че следва да се обезщетят със сумата от по 110 000 лева е намалил на това основание същата на по 90 000 лева поотделно за двамата граждански ищци.Основание за намаляване на тази сума предвид загубата на техния син,при изложените по-горе обстоятелства и понесените от тях морални вреди,които ще ги съпътстват през целия им живот ,не е налице. По жалбата на гражданските ищци: В същата се претендира увеличаване на присъдената сума до предявеният й общ размер от 450 000 лева. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При определяне размера на неимуществените вреди,са взети предвид общите принципи за справедливо обезщетяване визирани в чл.52 ЗЗД.Отчетено е и съпричиняването от страна на пострадалия, изразяващо се в предоставяне управлението на автомобила на лице употребило алкохол,както и обстоятелството,че не е обезопасил пътуването си чрез поставяне на предпазен колен.На л.52 от мотивите въззивният съд е изложил съображения в тази насока.Приел е също така,че присъдената на родителите на пострадалия И. М. сума не е определена в достатъчно справедлив размер,поради което е завишил същата в размер на 110 000 лева за всеки от тях.Отчитайки обаче приноса му в настъпилия тежък резултат,съдът при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД е намалил тази сума на 90 000 лева за всеки от двамата родители. Касационният състав намира,че с допуснатото увеличение на присъденото обезщетение на гражданските ищци в общ размер от 180 000 лева, въззивният съд е постигнал справедливо възмездяване за претърпените от тях морални вреди. Основание за изменяване на решението и увеличаване на така посочената сума,не е налице. Тъй като при постановяване на обжалваното решение,въззивният съд не е допуснал визираните в жалбите на подсъдимия и на гражданските ищци нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 ,3 НПК,решението следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 146 от 29 юни 2010г. по внохд № 208/2010г. по описа на Пловдивския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: