Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 26 ноември 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1339/2015 година. Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител К. Ц. Г. срещу решение № 268 от 29.07.2015год. на Софийския апелативен съд/АС/, постановено по внохд № 469/2015г., с което е потвърдена присъда № 12 от 25.03.2015год. на Окръжен съд /ОС/-Враца, по нохд 85/2015г. В касационната жалба, се релевира оплакване за явна несправедливост при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимата А. Ц. Ф.. Излага се довода, че наказанието е занижено и по размер и по определения на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпитателен срок, поради което с него няма да се постигнат целите на специалната и генерална превенции. Д. за липсата на произнасяне от съдилищата по приложението на чл. 67, ал. 3 от НК макар и развито като оплакване за явна несправедливост, по същество изпълва основанието за касационна проверка и отмяна по чл. 348, ал. 2 от НПК поради липсата на мотиви в обжалвания съдебен акт. Предлага се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на АС-София с указания за обсъждане възможността по чл. 67, ал. 3 от НК на подсъдимата да бъде определена поне една от пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т.1-4 от НК, което като ограничение ще я доведе до преосмисляне на бъдещото си поведение като водач на МПС и ще въздейства предупредително към останалите членове на обществото. В съдебно заседание пред ВКС, явилата се лично К. Г. и повереникът й поддържат касационната жалба по изложените в нея основание и доводи, като Г. пледира за утежняване наказателноправното положение на подсъдимата с отмяната на чл. 66, ал. 1 от НК. Защитникът на подсъдимата А. Ф. оспорва основателността на жалбата на частния обвинител и като счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и справедлив моли да бъде оставен в сила. В последната си дума подсъдимата изразява съжаление за случилото се. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение , че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 12 от 25.03.2015г., обявена по нохд № 85/2015г., Врачанския ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е признал А. Ц. Ф. 02.09.2014год. към 9.40часа в [населено място], при управление на собствения си л.а.м. „Мерцедес“ Е 320, с рег. [рег.номер на МПС] , по [улица], в посока центъра, срещу дом № 97, е нарушила чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на 84-годишната П. Н. Г. от [населено място], поради което и на основание чл.343,, ал. 1,б.“в“, във вр. чл. 342, ал.1 и чл. 54, във вр. чл.58а, ал.1 от НК я осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, с приложение на института на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и на лишаване от правоуправление за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на конституираният частен обвинител К. Г., Софийският апелативен съд е извършил въззивна проверка и с обжалваното решение първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери касационната жалба за неоснователна Диференцираното производство е проведено при условията на чл.371, т.2 от НПК и е приключило със съдебен акт, с който при спазване изискванията на чл.373, ал.3 от НПК съдът се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от това за подсъдимата Ф. санкции. Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371, т.2 от НПК, е предпоставило реализация на претендираната наказателна отговорност на посочената подсъдима за инкриминираното престъпно деяние, очертано от прокурора и поддържано от частния обвинител чрез фактическото обвинение. Установеното поведение на А. Ф., като водач на МП,С сочи за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, предписващи упражняване на непрекъснат контрол над управляваното превозно средство, с което тя не се е съобразила, в резултат на което се е лишила от възможността да възприеме пресичащата уличното платно пешеходка като опасност за движението и да предприеме мерки за намаляване на скоростта на движение или да спре, което е довело до настъпването на вредоносния резултат. Първоинстанционният, а и въззивният съд са оценили задълбочено обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл.343, ал. 1, б.“в“, във вр.чл.342, ал.1 от НК и са отдали необходимото внимание на фактическите данни, свързани с личната обществена опасност подсъдимата, безупречното процесуално поведение и оказаното съдействие на надлежните органи при разкриване на обективната истина в наказателния процес; изразените искрено съжаление и дълбоко разкаяние за случилото се, както и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която в нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП е пресичала уличното платно не на обозначената за целта пешеходна пътека, а на разстояние около шест метра встрани от нея. Очертаните обстоятелства, релевантни при индивидуализация на наказателната отговорност, анализирани в аспекта на посочените в чл. 36 от НК цели на специалната и генерална превенции, обосновават съразмерност на определените, при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК санкции-една година и четири месеца лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане и срок за отлагане изпълнение на наказанието от три години и лишаване от правоуправление за срок от две години, и не налагат увеличаването им, по реда на чл. 354, ал. 3,т. 1, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, или отмяна на чл. 66, ал. 1 от НК. Вярно е, че и в двата съдебни акта инстанциите по фактите изрично не са посочили обстоятелствата, обуславящи необходимостта/ или липсата на такава/ от приложение спрямо подсъдимата на съпътстващата мярка за възпитателно въздействие по чл. 67, ал. 3 от НК. Независимо от констатирания пропуск за анализ на фактите в обсъжданата насока, не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на незаконосъобразен и явно несправедлив съдебен акт, което да предопределя основателността на жалбата по този довод и уважаване й чрез отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Разпоредбата на тази норма е с диспозитивен характер, като макар и изрично да не са изложили съображения по нея, в контекста на целите на чл. 36 от НК при индивидуализиране на наказанието, са отчетени данните за спецификата на извършеното престъпление, личността на Ф., характеристичните данни, липсата на предходни противообществени прояви, трудова заетост и всички други обстоятелства, от значение за конкретната обществената опасност на деянието и дееца, при които съдилищата не са открили необходимост от приложението й, каквато не съзира и касационнионният състав. Ето защо, не се налице релевираните в жалбата на касатора основания за отмяна, поради което постановеното по внохд № 469/2015год. на Софийски апелативен съд решение, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №268 от 29.07.2015г., постановено по внохд № 469/2015г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: