Р Е Ш Е Н И Е № 41 София 28.05. 2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Тодорка Кьосева изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4330/2013г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касациона жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Т. А., срещу въззивно решение №10/12.02.2013г. по гр. дело № 57/2012г. на Бургаския апелативен съд. С определение № 362/05.11.2013г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС относно това, непредставянето на скица на недвижимия имот по кадастрална карта и непосочване на неговия идентификатор, съставлява ли нередовност на исковата молба. С определението по чл.288 ГПК е постановено съединяване за общо разглеждане гр.д.№4330/2013г., ВКС, ІІг.о. и ч.гр.д.№4329/2013г., ВКС, ІІг.о. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел дадените му с отменителното решение на ВКС указания, тъй като видно от представените пред въззивния съд доказателства, към настоящия момент няма влязла в сила заповед на СГКК-Б. за одобрено нанасяне на нов обект в КККР с идентификатор, отговарящ на третия етаж от сграда с идентификатор №07079.621.11.18. Ответникът по касация КТ”Ч.”-гр.Б. оспорва жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е обезсилено решение №22/18.10.2010г. по гр.д.№ 646/2008г. на Бургаския окръжен съд, прекратено е производството по делото и е върната исковата молба на [фирма]. Въззивният съд е приел, че с отменителното решение №55/2012г. по гр.д.№812/2011г. на ВКС,ІІ г.о. са дадени задължителни указания за индивидуализация на претендирания имот, в изпълнение на които на ищеца е даден достатъчно дълъг срок да извърши индивидуализация на имота по предявения ревандикационен иск, съобразно КККР на [населено място] и да представи скица на същия. Ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, поради което и са налице предпоставките на чл.129,ал.4 вр.ал.3 ГПК за връщането на последна, прекратяване на производството по делото и обезсилване на първоинстанционното решение. С решение № 55/2012г. по гр.д.№812/2011г. на ВКС, ІІ г.о. е отменено решение №27/2011г. по гр.д.№16/2011г. на Бургаския апелативен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. По реда на чл.290 ГПК ВКС е дал решение на въпроса дали е допустимо след като съдът се е произнесъл по отношение на даден обект на правото на собственост че се явява приращение към главната вещ по чл.92 ЗС, то в последващо производство между правоприемниците на страните да приеме обратното. ВКС е дал указания при новото разглеждане на делото съдът да отрази в решението и индивидуализацията на имотите по кадастралната карта, ако същите са отразени в нея, съгласно чл.49б ЗКИР и въз основа на одобрената КК на [населено място] като бъдат представени и съответните скици. Обект на иска по чл.108 ЗС, съгласно подадената искова молба, е площ от 671 кв.м., представляваща част от трети етаж на масивна сграда /бивша фабрика/ в [населено място], [улица], включваща асансьорна клетка, коридор, обслужващо помещение и десет офиса при посочени съседи. При новото разглеждане въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да извърши индивидуализация на имота съобразно КККР на [населено място] и да представи скица на същия. Ищецът е посочил в молба от 04.04.2012г., че е налице висящо административно производство по жалба на [фирма] срещу издадена в течение на процеса заповед на Началника на СГКК- Б. от 16.03.2012г. за нанасяне в КК на нов самостоятелен обект в описаната сграда с площ 1440 кв.м.,заемащ целия трети етаж като собственост на КТ”Ч.”. Въззивният съд е спрял производството по делото до приключване на административното дело пред Административен съд-Бургас. Определението за спиране е отменено с определение №683/2012г. по ч.гр.д.№573/2012г., на ВКС, ІVг.о. В молбата ищецът е посочил, че е собственик на 671 кв.м. ид.ч. от третия етаж на сградата, които реално са обособени в северозападната част на етажа и включват описаните по-горе асансьорна клетка и помещения. Въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната за него съдебна практика - определение №464/2010г. по ч.гр.д.№455/2010г.,ВКС ІІ г.о.,постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Според него кадастралната карта има информативно значение и от гледна точка дали и как даден имот е отразен в КК, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. Индивидуализацията на недвижим имот съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на исковата молба. Данните могат да бъдат събрани и в хода на процеса чрез представяне на скица, установяваща как имотът е заснет и нанесен в кадастралната карта, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението му да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи за собственост, така и по КК.Дори имотът да не е заснет в кадастралната карта, то с оглед нейното информативно значение, това не може да се отрази върху притежаването на вещни права и съдът дължи произнасяне налице ли са такива за ищеца съобразно представените от него доказателства. В разглеждания случай дадените с отменителното решение указания по реда на чл.294 ГПК са за отразяване в решението индивидуализацията на имотите по кадастралната карта, ако същите са отразени в нея. При положение, че претендираните имоти не са отразени самостоятелно в КК, въззивният съд неправилно и в противоречие на задължителната за него практика на ВКС е приел, че е налице нередовна искова молба. Предприетото от ищеца в изпълнение указанията на въззивната инстанция уточнение /изменение/ на иска неправилно е възприето от въззивния съд, в смисъл, че се касае за идеални части от имота, тъй като е недопустимо при повторното разглеждане на делото. Освен това ищецът отново е посочил, че става въпрос на конкретни офис-помещения от етажа, разположени на посочената квадратура. Същевременно следва да се има предвид, че е приложил скица №11185/2012г. на сграда от четири етажа с идентификатор 07079.621.11.18 съгласно Заповед РД-18-9/2009г. на Началника на АГКК, с отбелязване, че няма изменение в КККР. Уточнил е, че относно процесните помещения на третия етаж, не е налице нанасяне като самостоятелни в кадастъра, а е висящо и производство по оспорване Заповед на началника на СГКК -Б. от 16.03.2012г. за нанасяне в КК на нов самостоятелен обект в описаната сграда с площ 1440кв.м., заемащ целия трети етаж като собственост на КТ”Ч.”. Допуснатите от въззивния съд процесуални нарушения обосновават касиране на въззивното решение. Делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл.293,ал.3 ГПК за произнасяне по предявения от иск за правото на собственост на посочените помещения, находящи се на третия етаж в процесната сграда, както са индивидуализирани от ищеца и отразени в заключенията на техническата експертиза. По частната жалба на [фирма] вх.№3912/09.05.2013г. срещу определение №134/17.04.2013г. по гр.д.№57/2012г. на Бургаския апелативен съд. С обжалваното определение въззивният съд е изменил своето решение №10/12.02.2013г. по гр.д.№57/2012г. в частта за разноските като по молба на КТ”Ч.” е осъдил [фирма] да и заплати допълнително 8 459,35 лева - разноски по делото. Въпросът за разноските във въззивната инстанция е обусловен от изхода на производството по касационната жалба срещу решението, поради което следва да бъде отменено и определение № 134/17.04.2013г. по гр.д.№57/12.02.2013г. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по искането за разноски с оглед изхода на производството, в т.ч. и за направените пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №10/12.02.2013г. по гр. дело № 57/2012г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №134/17.04.2013г. по гр.д.№57/2012г. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: