Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * съдебна спогодба * сила на пресъдено нещо * тълкуване на договор * индивидуализация на недвижим имот


Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6

София,18.02. 2014 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов

при участието на секретаря Анета Иванова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 5494 /2013 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. М. Д. – Д. срещу въззивно решение № 1230 от 10.06.2013 г. по възз. гр.д. № 1283 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение № 412 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 2902 /2011 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. Б. Апостоловска и К. Й. П., че О. М. Д. – Д. не е собственик на реална част с площ от 470 кв.м. от ПИ с кадастрален № 10135.2563.102 по к.к. на [населено място] с посочени граници на реалната част по заключение на СТЕ, подписана от съда; в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от реалната част с площ над 470 кв.м. до 580 кв.м. и вместо това е постановено друго, с което отрицателният установителен иск е уважен и за тази част от реалната част от ПИ с кадастрален № 10135.2563.102, индивидуализирана според заключение на СТЕ и в частта, с която О. М. Д. – Д. е осъдена за разноски.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 572 от 18.11.2013 г. по материалноправния въпрос, уточнен от настоящия състав по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : за правната природа на съдебната спогодба по делбеното дело, за обвързващата и сила за съделителите, които са я сключили и за тълкуването на волята на съделителите в спогодбата, когато неразделна част от нея е скица на процесния поземлен имот, чиято делба се извършва.

С определението за допускане на касационно обжалване е прието, че в частта за тълкуването от съда на волята на страните в договор, неразделна част от който е скица на поземлен имот, въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.

С определението за допускане на касационно обжалване е прието също, че разрешението на въззивния съд противоречи 1) на тази част от разрешението, прието с ППВС № 7 /1973 г., т.8, че съдебната спогодба по дело за делба има значение на двустранен договор за съделителите, които са я сключили (и техните правоприемници), срещу нея се търси защита като при договор и съдът следва да я третира (след като я тълкува) като договор, както и на 2) разрешението, прието с посоченото Решение № 412 /11.01.2013 г. по гр.д. № 15 /2012 г. І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, че в последващ съдебен процес между същите страни или между техни правоприемници делбеният протокол ще се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение и между посочените лица делбеният протокол (и скицата, като неразделна част от него) ще представлява доказателство за правото на собственост и че противоречието е основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Насрещните страни Б. Б. Апостоловска (неправилно посочена като Х. вместо Б. в определението за допускане на касационно обжалване) и К. Й. П. (неправилно посочена като П. вместо П. в определението за допускане на касационно обжалване) в писмен отговор са оспорили както основанията за допускане на касационно обжалване, така и основателността на касационната жалба.

По правния въпрос :

Той е свързан с приложението на правилото на чл.125,ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.), на което съответства чл.234,ал.3 ГПК, според което отразената в съдебен протокол по гражданско дело и одобрената от съда съдебна спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Със съдебната спогодба по дело за делба се разрешават въпросите по допускане на съдебната делба - между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител и въпросите по извършване на съдебната делба - какви вещи, имоти и парични суми за уравнение на дяловете ще получи всеки съделител.

По този въпрос настоящият състав споделя разрешението, прието в посоченото ППВС № 7 /1973 г., т.8, че съдебната спогодба по дело за делба има значение на двустранен договор за съделителите, които са я сключили и за техните правоприемници, срещу нея се търси защита като при договор.

Настоящият състав намира, че за да третира съдебна спогодба по дело за делба като договор, съдът следва да я тълкува съгласно правилото на чл.20 ЗЗД – да търси действителната воля на сраните при сключването и, като тълкува отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъл, който произтича от целия договор с оглед неговата цел.

По правния въпрос настоящият състав споделя и разрешението, прието в посоченото Решение № 412 /11.01.2013 г. по гр.д. № 15 /2012 г. І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, че в последващ съдебен процес между същите страни или между техни правоприемници делбеният протокол ще се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение и между посочените лица делбеният протокол ще представлява доказателство за правото на собственост.

Настоящият състав намира, че когато неразделна част от спогодба, с която е извършена делба на съсобствен имот, е скица на процесния поземлен имот, изготвена от назначено от съда по делото вещо лице и относно индивидуализацията на имотите страните препращат към нея, въпросът за отразената чрез препращането към скицата воля на страните е производен на въпроса за доказателственото значение на скицата.

Изготвената от вещо лице скица за делба на поземлен имот съдържа извлечение от действащ кадастрален или устройствен (регулационен) план или план на земеделски земи и може да съдържа очертания на нови поземлени имоти, представляващи реални части от поземлените имоти по действащия план (кадастрален, устройствен (регулационен) или на земеделски земи), които отговарят на установени в закона (нормативни) изисквания за лице и повърхностна имотите според вида на мястото (населено или земеделски земи).

Скицата е тази, която отразява най-точно поземлен имот, който е част от повърхността на земята, защото като извлечение от плана отразява границите на имота, а чрез тях и неговата повърхност и точното му местоположение, както и устройствения му статут. Предназначението на плановете и на скиците, като извлечения от плановете, е да отразяват най-точно определени части от земната повърхност, както и определените чрез устройството на териториите граници чрез чертежи и посредством мащаб (намаляване на графични изображения при запазване на съотношенията на дължините на изображенията), което позволява свеждането на действителността до умалено графично изображение и възприемането и (от хората, които могат да разчитат скици) посредством това изображение.

Същото се отнася и за части от имот, отразени (начертани) на скица от вещо лице при приложение на специалните му знания.

Словесните описания на един имот и части от имот в договор между страните, в съдебна спогодба, както и в съдебни решения, при наличието на действащ план са производни на съдържанието на този план и на скиците, които представляват извлечение от него.

Затова когато страните по гражданско дело, в което се извършва съдебна делба на поземлен имот, постигнат съгласие по отношение на имота, които са определени от вещо лице чрез изготвянето на скица въз основа на скица – извлечение от действащия кадастрален или устройствен (регулационен) план и в текста препращат към скицата, следва да се приеме, че волята им съответства на съдържанието на скицата, а когато има противоречие или разминаване между скицата и словесното отразяване на описанията на имота или части от него, следва да се приеме, че действителната воля е тази, отразена в скицата.

Да се приеме обратното, означава да се приеме, че при спор между страните за произтичащите от съдебната спогодба за делба на недвижими имоти права, съдът има право да замества уговорките между страните за границите на недвижимите имоти - да променя границите на недвижимите имоти, определени със спогодбата. Такива права съдът няма.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

В. съд е приел, че следва да установи действителните права на страните относно спорната реална част от поземлен имот, въз основа на съдебна спогодба от 12.07.1999 г. по делбено дело, по силата на която страните (първият ищец и праводателят на ответника) са придобили реални дялове от по-голям поземлен имот, който не е бил в регулация. Въз основа на анализ на съдебната спогодба и заключения на вещи лица въззивният съд е установил, че площта на дяловете, отразени в текстовата част на спогодбата, не съответства на площта на дяловете, отразени в скицата, която е неразделна част от спогодбата; (л.6, абз. посл.). Така въззивният съд е приел извода, че праводателят на ответника не е притежавала право на собственост върху по-голяма площ от отразената в текста на спогодбата (1 315 кв.м.), вкл. че не е притежавала право на собственост върху процесните 580 кв.м.. Въз основа на прието по делото заключение на съдебно-техническа експертиза (л.5,абзац 1-ви) въззивният съд е приел, че за да бъде изпълнена текстовата част на спогодбата, границата между двата дяла следва да се позиционира по различен начин от отразеното в скицата по спогодбата, така, че да навлезе в дяла на ответника с 580 кв.м.. Т.е. въззивният съд е зачел уговорките на страните в текста на одобрената съдебна спогодба за площта на дяловете им, не е зачел отразените в скицата, неразделна част от съдебната спогодба, очертания на дяловете на страните (границите на бъдещите имоти) и определената от тези очертания повърхност на дяловете, като противоречащи на уговорките в текста на спогодбата, и е приел, че по силата на спогодбата и по друг начин праводателят на ответника и ответникът не са придобили право на собственост върху процесните 580 кв.м., които са отразени в дяла на праводателя на ответника в скицата към спогодбата, но не са включени в уговорките в текста на спогодбата. Въз основа на назначено и прието по делото заключение на СТЕ на л.121 от делото на В. въззивният съд е приел за установена нова граница между дяловете, която навлиза с 580 кв.м. в дяла на ответника, който е определен в скицата към спогодбата и въззивният съд е признал за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на тази реална част от 580 кв.м.. (уважил е иска за тази реална част).

По доводите за неправилност на решението :

С оглед тълкуването, дадено с т.р. № 8 /2012 г. на ОСГК на ВКС настоящият състав намира за неоснователен довода за недопустимост на отрицателния установителен иск при съществуващия между страните по делото спор за собственост на процесните 580 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот, възникнал при кадастралното заснемане на съседните имоти, т.к. отричането на правото на собственост на ответника въз основа на съдебната спогодба между страните, чиито имоти са съседни, е равнозначно на признаване на правото на собственост на ищците въз основа на същата съдебна спогодба.

С оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме за основателен доводът на жалбоподателя, че границите на дяловете на страните, като реални части от неурегулиран поземлен имот, чиято съдебна делба е извършена, са определени със скицата, която е неразделна част от одобрената от съда спогодба по делбеното дело, а не въз основа на посочената в текста на спогодбата площ (повърхност) на дяловете, т.к. в текста на спогодбата дяловете и границите им са определени чрез препращане към очертанията в приложената скица (по заключението на вещото лице).

С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, настоящият състав следва да се произнесе по основателността на иска за съдебна делба.

По същество:

Страните не спорят, че са обвързани от представената по делото съдебна спогодба (л.10 и л.11), сключена и одобрена на 12.07.1999 г. по гражданско дело за съдебна делба, по силата на която първият ищец – Б. Б. Апостоловска, която е праводател на втория ищец, и праводателят на ответника Надежда Г. М. са придобили съответно дял пети (V) и дял четвърти (ІV) от вилно място с площ 9 850 кв.м., находящо се в [населено място], м. „Р.” с пл.н.2262-а по проектоплана на вилна зона – втори етап, 21-ви. ..., по приложената скица на в.л., съгласувана с [община], отдел „Кадастър” и „Регулация” (л.12).

В текста на спогодбата е написано, че дял четвърти се определя по заключението на вещото лице, очертан в посочената скица в жълто с площ 1 315 кв.м., което съставлява имот с пл.н. 2262-Г по плана и с посочени граници, между които от север – имот с пл.н. 2262 – А ((дял V).

В текста на спогодбата е написано, че дял пети се определя по заключението на вещото лице, очертан в посочената скица неоцветен с площ 3 735 кв.м., което съставлява имот с пл.н. 2262-Г по плана и с посочени граници, между които от юг – имот с пл.н. 2262 – Г (дял ІV).

При тълкуване на уговорките между страните в спогодбата и с оглед дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие да придобият дялове, които са отразени на скицата на вещото лице чрез очертаване на техните граници. От това следва, че и площта на дяловете се определя според очертанията на границите (тя е заключена между тях), при разлика между тази площ (действителната площ на очертаните дялове) и посочената в текста на спогодбата площ, следва да се приеме, че уговорката е постигната за тази площ, която е очертана между границите на дяловете.

Поради обвързващата страните, правоприемниците на страните и съда сила на спогодбата, съдът, който разглежда спора между страните, които се легитимират като собственици на основание постигнатата спогодба, няма право при тълкуване на спогодбата да определя различни граници на имотите, от тези, които са определени в скицата, неразделна част от спогодбата, към която текстът на спогодбата препраща.

От изложеното следва, че при различието между площта на дяловете, очертани в скицата към спогодбата и площта на дяловете, посочена в числа в текста на спогодбата, действителните уговорки на страните относно границите, а следователно и относно площта на дяловете са тези, отразени чрез графичните изображения на скицата.

От този извод следва изводът, че ответникът е собственик на процесната реална част от имота, т.к. тя попада в очертанията на дял четвърти от съдебната спогодба, който е предоставен в дял и собственост на нейния праводател Надежда Г. М., съответно - не попада в очертанията на дял пети от съдебната спогодба, който е предоставен в дял и собственост на Б. Б. Апостоловска. От това следва извод за неоснователност на отрицателния установителен иск за собственост.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен и за процесните 580 кв.м., за които е намерен за основателен от въззивния съд.

Жалбоподателят претендира разноски, с оглед изхода от спора искането и е основателно и следва да бъде уважено за сумата 654.72 лева – 30 лева и 124.72 лева държавни такси за касационното производство и 500 лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство, за които е представил списък за разноски и платежни документи, вкл. договор за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на сумата 500 лева. С оглед изхода от това производство насрещните страни нямат право на разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1230 от 10.06.2013 г. по възз. гр.д. № 1283 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено решение № 412 от 06.02.2013 г. по гр.д. № 2902 /2011 г. на Варненския районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на Б. Б. Апостоловска и К. Й. П., че О. М. Д. – Д. не е собственик на реална част с площ от 470 кв.м. от ПИ с кадастрален № 10135.2563.102 по к.к. на [населено място],[жк], с посочени граници на реалната част по заключение на СТЕ, подписана от първоинстанционния съд; в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от реалната част с площ над 470 кв.м. до 580 кв.м. и вместо това е постановено друго, с което отрицателният установителен иск е уважен и за тази част от реалната част от ПИ с кадастрален № 10135.2563.102, индивидуализирана според заключение на СТЕ, подписано от въззивния съд и в частта, с която О. М. Д. – Д. е осъдена за разноски. Вместо това постановява:

Отхвърля предявения от Б. Б. Апостоловска и К. Й. П. срещу О. М. Д. – Д. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че по силата на съдебна спогодба, сключена и одобрена на 12.07.1999 г.. по гр.д. № 1046 /1993 г. по описа на Варненския районен съд, ХІ с-в. и наследяване по закон на Надежда Г. М., О. М. Д. – Д. не е собственик на реална част с площ 580 (петстотин и осемдесет) кв.м. от имот с кадастрален № 10135.2563.102 по кадастралната карта на [населено място],[жк], при граници на частта: ПИ № 103, ПИ № 100, и останалата част от ПИ № 102, от която площ от 470 (четиристотин и седемдесет) кв.м., повдигната в жълт цвят на скицата на л.121 от гр.д. № 2902 /2011 г. на Варненския районен съд и площ от 110 (сто и десет) кв.м., оградена между точките А – Б – В – Г по скицата на тричленната СТЕ на л.156 от същото дело, които (двете скици), приподписани от първоинстанционния и от въззивния съд представляват неразделна част от настоящото решение и отхвърля искането на Б. Б. Апостоловска и К. Й. П. О. М. Д. – Д. да бъде осъдена да им заплати сумата 909.24 лева разноски за първата и втората инстанции.

Осъжда Б. Б. Апостоловска и К. Й. П. да заплатят на О. М. Д. – Д. сумата 654.72 (шестстотин петдесет и четири лева и 72 ст.) лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.