3 Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 28 юни 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря……...….Даниела Околийска….......……и в присъствието на прокурора….....….....Искра ЧОБАНОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1849 по описа за 2012 г. Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. К., чрез защитника му адв. Т. С., срещу въззивна присъда № 232 от 05.07.2012 г., постановена по внохд № 5883/11г. на Софийски градски съд, НО – 4 въззивен състав. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила, като е поставил в основата на присъдата си негодно доказателствено средство – протокол за доброволно предаване, изготвен в разрез с правилата на НПК, както и че постановил осъдителна присъда само въз основа на показанията на св. У., прочетени в съдебното заседание на първостепенния съд. Като нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимия за престъпление по чл.316 от НК, въпреки липсата на умисъл за извършването му. Настоява се за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. С. със същите аргументи и искане. Съображения в същия смисъл се развиват в допълнително писмено изложение. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита твърдението, че личната карта не е ползвана, се опровергава от събраните по делото доказателства, а действията на подсъдимия обуславят наличието на пряк умисъл за извършване на деянието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 24.10.2011г. по нохд № 15726/10г. на Софийски районен съд, НО – 109 с-в, подсъдимият В. К. бил признат за невинен в извършването на престъпления по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 и по чл.279, ал.1 във във вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради което на основание чл.304 от НПК - оправдан по повдигнатите му обвинения. По протест на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу оправдателната част на присъдата касателно обвинението по чл.316 от НК било образувано внохд № 5883/11г. по описа на Софийски градски съд, НО – ІV въззивен с-в. С присъда № 232 от 05.07.2012г., първоинстанционната присъда била отменена в частта относно обвинението по чл.316 от НК и постановена нова, с която подсъдимият К. бил признат за виновен в това, че на 18.07.2009г., около 17.30 ч. в [населено място], пред Е. З. У. – полицай гранично - визов контрол, се ползвал от неистински документ за самоличност – румънска лична карта със серия IS № 254786, издадена на 19.03.2008г. на негово име и с негова снимка, поради което и на основание чл.316 във вр. с чл.309, ал.2 и чл.54 от НК му било наложено наказание от три месеца „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата влязла в законна сила. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на разноските по делото. Касационната инстанция констатира, че при разглеждането на делото в СГС е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Съдията – докладчик по въззивното дело, участвал при постановяването на въззивната присъда – И. Х., е бил докладчик по нчд И -2481/09г. по описа на Софийски районен съд, образувано по искане на районната прокуратура за вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия К. по реда на чл.64, ал.1 от НПК, като е постановил определение по делото, с което отказал вземането на мярка „задържане под стража”(л.43 от ДП). В чл.29, ал.1 т.1, б. ”г” от НПК се предвижда забрана за съдия, постановил определение в производство по чл.64 от НПК, да участва в състава на съда, решаващ делото по същество, тъй като в производството за вземане на мярка за неотклонение се извършва преценка на доказателствата относно обоснованото предположение за извършено престъпление. Това налага извода, че решението на въззивния съд е постановено от незаконен състав. Посоченото процесуално нарушение е от категорията на абсолютните, което не позволява проверка на атакувания съдебен акт по същество. Присъдата в осъдителната й част подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част. Независимо и наред с изложеното следва да се отбележи, че подсъдимият е бил признат за виновен по чл.316 във вр. с чл.309, ал.2 от НК, каквото обвинение никога не му е било повдигано. Предмет на обвинението е ползването на неистински официален документ за самоличност – лична карта, което съответно е намерило отражение в повдигнатото с обвинителния акт обвинение по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Осъждането по не предявено обвинение също представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което сочи и на друго самостоятелно основание за отмяна на постановения съдебен акт. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивна присъда № 232 от 05.07.2012г., постановена по внохд № 5883/11г. по описа на Софийски градски съд, НО – ІV въззивен с-в, в частта, с която подсъдимият В. К. е признат за виновен за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг въззивен състав на СГС от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: