Р Е Ш Е Н И Е № 102 София, 27.05.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА с участието на секретаря Албена Рибарска, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1203 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. М. И., чрез процесуален представител адв. Р. С. срещу решение от 25.06.2012 г. по гр.д.№ 5371/ 2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-д въззивен състав. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на извода, че касаторката не се ползва със закрила по чл.333 ал.3 КТ,тъй като към момента на уволнението й е заемала поста секретар на СО на С. при НДД /С към С Н/, а работодателят не е доказал оспорването в тази насока. Касаторката намира, че колективният трудов договор/К./, който съдържа клауза, изискваща само становището на синдикалната организация, не дерогира законовата закрила.Съдът не е съобразил ,че тези закрили са различни. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като предявените от нея искове бъдат уважени и да й бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба Н. /НДД/ чрез процесуалния му представител адв. Я. Я. я оспорва. Претендира разноски. С определение № 1496/ 27.12.2012 г. обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите длъжен ли е работодателят преди да издаде заповед по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ да изследва дали уволняваният служител се ползва със закрила като синдикален деец и длъжен ли е да установи , в случай че са налице няколко лица ,заемащи еднаква лидерска позиция, кой е ползващият се със закрила синдикален деец, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като по тях липсва съдебна практика. С определение № 73/ 27.03.2013 г. производството по делото е било спряно въз основа на чл.229 ал.1 т.4 ГПК , до постановяването на ТР по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГК, като обуславящо за настоящия спор.След приемането на ТР № 4 по посоченото тълк.д. същото е възобновено. По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.,намира следното: Като автор на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с работника, работодателят е длъжен да спази всички законови изисквания за издаването й. За целта той трябва да извърши проверка дали са налице необходимите предпоставки за това - при спазването на какви конкретни условия тя може да бъде издадена. В частност той е длъжен да провери дали уволняваният работник се ползва със закрила като синдикален деец. В случай, че към момента на издаване на заповедта и шест месеца преди това ,той е заемал позиция на член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, е необходимо предварителното съгласие на синдикалния орган, определен с решение на централното ръководство,съгласно чл.333 ал.3 КТ. Само когато е получил съгласието му, работодателят може да издаде заповед за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ. В §1 т.6 ДР на КТ е дадено легално определение за синдикално ръководство .Това са председателят и секретарят на съответната синдикална организация.Когато синдикалната организация е избрала синдикално ръководство, в което председателят и секретарят са повече от един, работодателят е длъжен да изследва кои от тях се ползват със закрила по чл.333 ал.3 КТ. По делото касационният съд установи следното: Касаторката е работила по трудово правоотношение с ответника като е заемала длъжността „касиер-приходи”.Същото е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ. Тя е оспорила уволнението с твърдението, че е била съкратена без работодателят да съобрази императивната закрила по чл.333 ал.3 КТ спрямо нея, тъй като била член на синдикален комитет. При първоначалното гледане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 344 ал.1 т.1-т.3 КТ , а въззивният съд ги уважил. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по въпроса налице ли е разлика между предварително съгласие и становище на синдикалния орган по смисъла на чл.333 ал.4 КТ . С решение по чл. 290 ГПК № 102/08.03.2012 г. по гр.д.№747/2011 г. ВКС, ІV г.о. е прието, че за да бъде нарушена разпоредбата на чл.333 ал.4 КТ, в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1, т.т.2, 3 ,5 и 11 КТ, работодателят трябва да не е получил съгласие от синдикалния орган, когато в К. е предвидено такова изискване.Когато е предвидено да се вземе становището на синдикалния орган, не е налице предварителна закрила. Съдебният акт на въззивния съд е отменен и делото му е върнато за ново разглеждане . С постановеното при новото разглеждане въззивно решение, предмет на настоящото производство, е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Аргументите за това са, че не е налице закрила по чл.333 ал.4 КТ, тъй като в К. е предвидено изискване само за становище от синдикалната организация и такова е поискано.Прието е ,че по отношение на касаторката не е налице закрила и по чл.333 ал.3 КТ, тъй като четири лица, сред които и тя, заемат длъжността секретар на синдикалната организация, а от нея може да се ползва само един секретар. По делото са представени неоспорени писмени доказателства, въз основа на които се установяват следните факти: -К. от 30.06.2008 г. /л.45 от гр.д.№36933/2010 г. на СРС/ в т.10.5 от който е посочено, че трудови правоотношения с работници и служители-членове на синдикатите-страна по договора, се прекратяват по чл.328 ал.1 т.2 и 3 КТ след предварително становище на синдикалната организация; -протокол от 21.05.2009 г. на СО към С. при НДД /л.68/, съдържащ поименно състава на избрания Синдикален комитет, в който е посочено че касаторката и още две лица са секретари , а едно лице е секретар-касиер. Посочени са също така лицата избрани съответно за председател на СО, за членове на контролно-ревизионната комисия и на стачния комитет. -писмо изх.№ 72/ 13.05.2010 г. от директора на НДД до СО към С. при НДД,/л.3/ с което е поискано писмено становище на основание т.8 и т.10.5 от К. за съкращаване на служители, посочени поименно, сред които и касаторката; -писмо-отговор на същото от 18.05.2010 г.,/л.4/ подписано от председателя и членовете на синдикалния комитет на СО към С. при НДД, в т.3 от което е посочено,че синдикалният комитет не дава съгласие по смисъла на чл.333 ал.3 и 4 КТ за съкращаване на секретаря на СО, в лицето на касаторката . С оглед отговорите на така поставените въпроси и установените факти по делото, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно. Действително касаторката не се е ползвала със закрила по чл.333 ал.4 КТ и чл.10.5 от К., който е изисквал вземане на становище преди издаване заповедта за уволнение , но не и на съгласие от страна на синдикалната организация. В това отношение решението е съобразено с разрешенията в ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. ОСГК. Неправилни са обаче изводите на въззивния съд относно закрилата, с която се ползва касаторката по чл.333 ал.3 КТ. Видно от съдържанието на посоченото по-горе писмо, работодателят не е поискал от синдикалния орган съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на касаторката като член на синдикално ръководство,каквото изисква законовата разпоредба, а становище, като служител, който няма такова качество. В писмото –отговор синдикалният комитет е посочил, че не дава съгласие касаторката да бъде съкратена в хипотезите на чл.333 ал.3 и 4 КТ, макар във втората хипотеза да не е имал такава възможност.Изрично е указана заеманата от нея позиция- секретар на СО. Действително повече от едно лице са избрани на длъжността секретар в синдикалното ръководство. Но в случая не е търсено съгласие за уволнението на касаторката, като синдикален деец, нито е направено искане да се посочи кое именно от лицата избрани за секретари се ползва със закрила. Поради това уволнението е незаконосъобразно и заповедта, с която е прекратено трудовото й правоотношение следва да бъде отменена и да бъде възстановена на заеманата преди длъжност.Следва да й бъде присъдено обезщетение в размер на 1060 лв. по чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 22.07.2010 г. за периода 01.06.2010 г.-29.09.2010 г. –датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция при 267,33 лв. последно месечно брутно трудово възнаграждение, получено от касаторката, както и направените разноски в размер на сумата 900 лв., установени с договор за правна защита и съдействие № 0131510/27.09.2010 г./л.64/, в който е отразено заплащането им в брой. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 25.06.2012 г. по гр.д.№ 5371/ 2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-д въззивен състав , с което е потвърдено решение от 29.09.2010 г. по гр.д.№ 36933/ 2010 г. на Софийски районен съд, 62 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С. М. И. и ОТМЕНЯ заповед № 57/25.05.2010 г. на директора на Н., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 пр.2 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА С. М. И. на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-приходи” в Н.. ОСЪЖДА Национален дворец на децата да заплати на С. М. И. на основание чл.225 ал.1 КТ сумата 1060/хиляда и шестдесет/ лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в периода 01.06.2010 г.- 29.09.2010 г.,ведно със законната лихва от 22.07.2010 г., както и сумата 900 /деветстотин/ лв. направени разноски по делото . ОСЪЖДА Н. да заплати сумата 132 /сто тридесет и два/ лв. държавна такса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: