7 Р Е Ш Е Н И Е № 254 гр. София, 30 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Румен Петров при участието на секретар Мира Недева и на прокурора Искра Чобанова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 506 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Е. Г., чрез защитника му адвокат П. В. от АК – [населено място], срещу решение № 27 от 19 февруари 2015 година на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 6 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 69 от 08 декември 2014 година на Плевенския окръжен съд, постановена по нохд № 662 / 2014 година по описа на този съд. В изготвената от защитника на подсъдимия касационна жалба са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, със съответни доводи в тяхна подкрепа. Оспорено е като цяло осъждането на Г. по повдигнатите му обвинения, като се твърди, че по делото липсва надлежна доказателствена основа за фактическите изводи на съда и това е довело до неправилно приложение на закона и до постановяване на една несправедлива присъда. Основното, оправено до ВКС искане, е за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, а алтернативното – за изменяването му в частта относно наложените наказания и определеното общо наказание, с прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК, за което, според защита, по делото са налице основания. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим В. Е. Г. не участва лично, редовно призован. Не участва и защитникът му адвокат В., също редовно призован. Представил е писмени бележки по съществото на делото с идентично съдържание на това на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата на първоинстанционния съд е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия В. Е. Г. както следва: - за това, че през периода 01. 09. 2013 година – 20. 09. с. г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, на три пъти, е отнел от владението на И. М. В., чужди движими вещи на обща стойност 224 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода и - за това, че на 03. 10. 2013 година, в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ – ръчна количка на стойност 150 лева, от владението на И. М. В., с намерение противозаконно да я присвои, като за запазване на владението върху отнетата вещ е употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 3 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на шест години лишаване от свобода, като е оправдан да е отнел и мъжка чанта на стойност 10 лева и сумата от 350 лева; - за двете престъпления на подсъдимия Г. е определено общо наказание от шест години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим; - присъдени са направените по делото разноски, в полза на съда и на МВР, като са възложени в тежест на подсъдимия Г.. ВКС намира жалбата на подсъдимия Г. за допустима, като подадена от лице, което има право на това, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол и в предвидения за това срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Направените с нея възражения могат да бъдат обобщени така: - решението на въззивния съд не отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, защото не съдържа собствен на този съд доказателствен анализ, а отговорите на поставените въпроси са формални; - игнорирани са показанията на свидетели-очевидци на отнеманията на вещите, както и обясненията на подсъдимия Г.; - превратно и не по действителното им съдържание са оценени показанията на пострадалия В., поради което неправилно са кредитирани за достоверност; - наложеното наказание е явно несправедливо. Може да се каже, че заявените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК всъщност се подкрепят с доводи, относими към обосноваността на фактическите констатации на предходните съдебни инстанции, която е извън предмета на касационния контрол. Жалбата съдържа недоволството на подсъдимия Г. от оценката на доказателствените източници, най-вече на показанията на свид. В., поради което пледира за недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 303 от НПК. Проверката, извършена по делото от третата инстанция констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. На първо място, не намира опора в данните по делото твърдението за липса на аналитичност и пълнота в дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и проверка на изводите на първоинстанционния съд по фактите. Известно е, че мотивите на съдебния акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Когато мотивите на присъдата са аналитични и убедителни, какъвто е настоящият случай, въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото. Въпреки това, в случая въззивният съд е извършил и собствен доказателствен анализ, извън който не са останали обясненията на подсъдимия и на свидетели-очевидци, както неоснователно се твърди в касационната жалба (вж. с. 4 – с. 8 от решението). На следващо място, доказателственият анализ не носи белезите на игнориране или превратност. Показанията на всички свидетели, в т. ч. очевидци на действията на подсъдимия Г. по отнемане на вещи от дома на пострадалия, са оценени по действителното им съдържание, в тяхната взаимосвързаност и съобразно останалите доказателства – това са показанията на свидетелите П., Г. и К. (съседи на пострадалия), които са наблюдавали във времето изнасянето на вещи от подсъдимия и са информирали за това пострадалия. Напълно кореспондират с тях и показанията на свид. К. (полицейски инспектор) и Ч. (познат на пострадалия), към които В. се е обърнал непосредствено след последния случай на извършен грабеж на ръчната количка и които свидетели са добили непосредствени впечатления от състоянието на В. и от съобщеното от него за инцидента. Напълно съответни на показанията на свидетелите за автора на кражбите от дома на пострадалия са и резултатите от извършените на досъдебното производство разпознавания на лице (протоколи на л. 20, л. 23 и л. 26 от ДП). Не са останали вън от вниманието на съда и показанията на посочените от подсъдимия и разпитани от съда като свидетели Й. и К. ( л. 84 от нох дело). Заявеното от тях подробно е обсъдено от съда (с. 7 – 8 от решението), като са изложени и конкретни причини за отказа да бъдат кредитирани за достоверност – поради вътрешната им и с останалите доказателства по делото противоречивост и заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото поради близките им отношения с подсъдимия. На следващо място, ВКС намира за необходимо да отбележи във връзка с оценката на показанията на пострадалия В., че поначало не е невъзможно показанията на свидетел да бъдат кредитирани за достоверност само в една тяхна част, стига да са налице убедителни съображения за това. Оценката за достоверност се извършва на общо основание по вътрешно убеждение и зависи от всички установени по делото конкретни факти и обстоятелства, от наличието на логика и последователност в показанията и тяхната връзка с другите данни по делото. Като е кредитирал показанията на свид. В. в една тяхна част и е оценил като неподкрепени от други доказателства по делото тези показания в друга част, съдът не е опорочил изводите си за фактите и не е нарушил закона. В отговор на идентични възражения и пред въззивната инстанция, съдът е изложил изключително подробни съображения за оценката си на показанията на този свидетел като ключови за изводите по фактите, най-вече относно авторството и относно предмета на отнемането (с. 4 – с. 6 от решението). Настоящият състав намира, че няма причини да не сподели тези съображения като основани на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и пълнота, вкл. при отчитане на спецификите именно на качеството на свидетеля като пострадал от престъпленията. От обстоятелството, че твърдението на пострадалия за отнемане от подсъдимия и на парична сума, освен другите движими вещи, е преценено от съда като неподкрепено от други доказателства, не може да се правят изводи за цялостна недобросъвестност на свидетеля и за недостоверност на неговите показания, както правилно е оценил това съдът (с. 5 от решението). С оглед изложеното, настоящият състав намира за лишено от фактическа и законова опора твърдението на подсъдимия Г. и неговата защита за липса на надлежна доказателствена основа на изводите по фактите на предходните съдебни инстанции. По делото са събрани всички възможни и необходими за установяване на обективната истина доказателства и те са обсъдени задълбочено, всестранно, обективно и точно от съда, който е изложил конкретни съображения за кредитирането им, като така е обосновал изводите си по основните спорни въпроси по делото – тези за авторството на деянието и за предмета на грабежа. Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение и поради това недопустимо се иска от жалбоподателя то да бъде ревизирано от ВКС. В рамките на надлежно установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. При индивидуализацията на наложените на подсъдимия Г. наказания, са съобразени всички обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Наказанията за всяко от двете престъпления са определени незначително над предвидения в закона минимум за всяко от тях. Отчетени са от въззивния съд смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като социалното му положение, процесуалното поведение, направените самопризнания относно извършената кражба, сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението. Правилно е преценено, че констатираният превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства обаче не може да обоснове приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК. Правилата на тази законова разпоредба се прилагат по изключение, тогава когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. Така определено, наложеното на подсъдимия Г. общо наказание не разкрива характеристиките на явна несправедливост по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. При касационната проверка не бяха установени нарушения, за които е допустима служебна намеса, каквито са абсолютните нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 2 – т. 4 от НПК и нарушенията на закона, накърняващи съществено интересите на подсъдимия. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 19 февруари 2015 година на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 6 / 2015 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 69 от 08 декември 2014 година на Плевенския окръжен съд, постановена по нохд № 662 / 2014 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.