О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 256 [населено място], 20.06.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като изслуша докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1078 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на „Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), подадена чрез двамата постоянни синдици, против определение № 587/28.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 143/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 15.11.2021 г. по т.д.№ 696/2020 г. на Софийски градски съд, за връщане на подадената от жалбоподателя против Р. М. Л. искова молба, поради недопустимост на предявените със същата евентуално съединени искове, с правни основания чл. 3 ал. 3 ЗБН, чл. 59 ал. 5 и чл. 59 ал. 3 ЗБН. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като не споделя решаващите мотиви на съда, че всеки от предявените искове е процесуално недопустим, като подаден след преклузивния срок по чл. 62 ал. 1 ЗБН.Последният е определен в съответствие с редакцията на разпоредбата преди измененията обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г., предвид обявената с Решение на Конституционния съд на Република България № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2018 г.. спрямо която норма е съобразено приложението на пар.3 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2018 г. /, в който е предвиден по-дълъг , от първоначалния двугодишен , срок за предявяване на исковете за попълване на масата на несъстоятелността. Поддържа тезата, че от значение е, че към датата на депозиране на исковата молба нормите на пар.7 вр. с пар.3 от ПЗР на ЗИДЗБН са били действащо право, тъй като решението на Конституционния съд е с действие занапред,а породените от противоконституционната норма правни последици се запазват / чл.151 ал.2 от Конституцията , чл.22 ал.2 от Закона за Конституционния съд / . Излага съображението, че чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН са процесуалноправни норми и за допустимостта на исковете е достатъчно, че правото на иск е упражнено към момент, спрямо който и съгласно действащата към този момент разпоредба, то се явява упражнено законосъобразно. Жалбоподателят сочи липса на мотиви досежно извода на съда, че исковете по чл. 3 ал. 3 от ЗБН също са засегнати от обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН. Ответната страна - Р. Л. – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид липсата на противоречива съдебна практика по спорните въпроси, относно приложимата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН , досежно преклузивния срок на исковете по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН. Намира част от въпросите извън обхвата на произнасянето на въззивния съд и необосновани както с общия , така и с допълнителния селективни критерии. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочен срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : С исковата молба синдиците на „КТБ„ АД са се позовали на противопоставено от ответника - в исково производство по чл. 422 ГПК за установяване вземане на банката срещу същия, на основание договор за кредит по картова сметка на физическо лице - възражение за прихващане на задължението му с вземания към банката от суми по влоговете му в същата, с оглед което установителният иск срещу него е отхвърлен . Твърдят , че така извършеното прихващане е атакуемо по реда на чл. 3 ал. 3 от ЗБН, в евентуалност по чл. 59 ал. 5 ЗБН, в евентуалност по чл. 59 ал. 3 ЗБН. Лицензията за банкова дейност на „КТБ„ АД е отнета с решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г. Производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение по т.д. № 7549/2014 на СГС, вписано в Търговския регистър към АВп. на 22.04.2015 г., с начална дата на неплатежоспособност / определена с решение по т.д. № 2216/2015г. на САС / - 20.06.2014 г.. Сочи се, че прихващането следва да се счита породило правни последици на 05.06.2018 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК, поради погасяване вземането на банката чрез прихващане с паричните суми, налични по банковите сметки на Р. Л. към 06.11.2014 г.. Обосноваването на чл. 3 ал. 3 ЗБН се основава на факта, че прихващането е извършено след отнемане лицензията за банкова дейност, като под „ имущество на банката „ в хипотезиса на нормата , според ищеца следва да се разбира „ правото й на изпълнение по сключените договори за кредит , като получи плащане по същите, чрез връщане на дадените в заем суми „. Обосноваването на евентуалния иск по чл.59 ал.5 ЗБН се основава на настъпване погасителния ефект на извършеното от длъжника Л. прихващане – на 06.11.2014 г. или на 05.06.2018 г. - след началната дата на неплатежоспособността, съвпадаща с датата на поставянето на банката под специален надзор. Обосноваването на евентуалния , спрямо предходния, иск по чл. 59 ал. 3 ЗБН се основава на твърдението, че вземането на ответника е придобито на 06.11.2014 г. / доколкото съдът се е позовал на прихващане с вземания от парични суми по банковите му сметки, налични към тази дата / - преди датата на решението за откриване производство по несъстоятелност , като се излагат и доводи за „ знанието му за неплатежоспособността на банката „ . За да потвърди връщането на исковата молба от първоинстанционния съд, въззивният съд е съобразил, че съгласно чл.62 ал.1 ЗБН, в редакцията до изменението обн. в ДВ бр.22/13.03.2018 г., срокът за предявяването на искове по чл. 59 ал. 3 и ал. 5 ЗБН е бил двугодишен от датата на откриване на производство по несъстоятелност на банката и е изтекъл на 24.04.2017 г. С изменението, цитирано по-горе - пар. 3 от ПЗР на ЗИДЗБН - е уреден петгодишен срок за предявяване на исковете по чл.59 ЗБН за попълване масата на несъстоятелността. Тази норма е приета и влязла в сила след изтичането на двугодишния срок, приложим за конкретния спор. С пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН / ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е изрично придадено обратно действие на нормата в новата редакция на чл.62 ал.1 ЗБН, т.е. петгодишният срок за предявяването на горните искове се прилага и за заварените правоотношения. Разпоредбата на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./ е обявена за противоконституционна с Решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на КС на РБ и не представлява част от действащото право, като не се прилага спрямо заварени висящи производства, независимо дали се касае за приключило между страните правоотношение - предмет на спора или не, за което са изложени обстойни съображения, основани на мотивите на самото решение на Конституционния съд и на чл.151 ал.2 пр. трето от Конституцията. След като първоначално уреденият двугодишен срок за предявяване на настоящите искове по чл.59 ал.3 и ал.5 ЗБН е изтекъл на 24.04.2017 г., а исковете са предявени на 15.04.2020 г., същите се явяват недопустими. Досежно поддържания иск по чл. 3 ал. 3 ЗБН действително немотивирано е заявено, че обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН засяга и неговата допустимост, но решаващият извод на съда, основан на приетото в решение по т.д.№ 986/2017 г. на І т.о. ВКС, е че заявените от ищеца обстоятелства и конкретно – обекта на исковете – извършено прихващане, като погасителен способ визирано в специалните, спрямо чл.3 ал.3 ЗБН , разпоредби на чл.59 ЗБН, не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 3 ал. 3 ЗБН . В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК към частната касационна жалба допускането на касационно обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси : 1/ Попада ли предявеният иск с правно основание чл. 3 ал. 3 вр. с ал. 2 от ЗБН , за обявяване нищожност на извършеното прихващане, под разпоредбата на обявения за противоконституционен пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр. 22/2018 г./ ? ; 2 / Ако разпоредбите на ЗИД на ЗБН , приети с пар.3 и пар.7 в редакцията обн. ДВ бр. 22/2018 г. са били действащи правни норми и исковата молба от синдиците на банката в несъстоятелност е подадена в предвидения от закона 5 – годишен преклузивен срок , като упражнено от синдиците процесуално право на иск, правилно ли е с обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН да се прекрати производството по вече образувано дело ? ; 3/ Според практиката на ВКС , с обявяването за противоконституционна на разпоредбата, приета с пар. 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, приложимата редакция на чл. 59 ал. 5 от ЗБН е тази действала при настъпването на юридическия факт прихващане , т.е. че последиците на прихващането не могат да бъдат преуредени с изменението на чл. 59 ал. 5 ЗБН, прието с пар. 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България / обн. ДВ бр. 98 от 2014 г. / ; 4/ По аналогия на формираната вече практика на съдилищата в Република България, можем ли да приемем , че с обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН приложимата редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН е тази обн. в ДВ бр. 22/2018 г., действаща към настъпване на юридическия факт - подаване на исковата молба в съда на 15.04.2020 г. ? Първият от въпросите – относим към твърдението за допустимо предявен иск по чл. 3 ал. 3 ЗБН – не удовлетворява изискването за правен, в съответствие с указанията в т.1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия не е от естество да промени правния резултат, доколкото решаващият извод на въззивния съд е, че липсва - с оглед въведените с исковата молба обстоятелства – предявен иск, подлежащ на разглеждане на основание чл. 3 ал. 3 ЗБН . Така приетото е в пълно съответствие с обосновката в цитираното решение по т.д.№ 986/2017 г. на І т.о. на ВКС . Всеки от следващите два въпроса – формулираният като трети е по същество довод към обосноваването на четвъртия - дири отговор за правилността на извода на съда относно приложимата към спора редакция на чл. 62 ал. 1 ЗБН, като възпроизвеждат основния довод на ищеца - за значимост на обстоятелството, че правото на иск е упражнено към момент, към който разпоредба, уреждаща 5-годишен преклузивен срок за предявяването на исковете – спазен с подаването на исковата молба на 15.04.2020 г. - е била част от действащото право. Макар да удовлетворяват общия селективен критерий, въпросите не са обосновани с допълнителен такъв в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена, нито е известна на настоящия състав противоречива съдебна практика на ВКС, в отговор на въпроса, съдържащ се изрично и в решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България – т.2 . По начало са неуместни сочените от страната „аналогии“ със съдебната практика по приложимата редакция на чл. 59 ЗБН / така решения по т.д.№ 1512/2020 г. и т.д.№ 2317/2020 г. на І т.о. ВКС /- с оглед момента на извършеното прихващане, тъй като подаването на исковата молба не е елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 587/28.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 143/2022 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: