8 Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 17 декември 2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 610/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия В. К. Р., чрез защитника му - адвокат М. А., срещу въззивно решение № 47/03.02.2020 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1235/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. С нея са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, като се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване размера на наложените наказания до минималните такива, предвидени за престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК. В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК е постъпило и писмено допълнение към касационната жалба, изготвено от другия защитник на подсъдимия -адвокат П. К., с доводи подкрепящи първоначално заявените касационни основания. В съдебно заседание пред ВКС защитниците на подсъдимия поддържат жалбата и претендират за уважаването й по изложените в нея съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като пледира за оставянето й без уважение. Подсъдимият В. К. Р. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 179/30.07.2019 г., постановена по н. о. х. д. № 4430/2018 г., по описа на Софийски градски съд, подсъдимият В. К. Р. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително по ЗКНВП, в [населено място], на [улица] на 20. 07. 2017 г., около 18.35 часа, разпространил – продал за сумата от 30 лева, на М. И. С. два обекта, съдържащи високорисково наркотично вещество метамфетамин, с общо нето тегло 0, 25 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 75, 4 %, на стойност 6, 25 лева и на същата дата в[жк], в л. а. „Фиат“, с рег. [рег.номер на МПС] на 20. 07. 2017 г., около 23.37, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество метамфетамин, с нето тегло 0, 13 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 79, 3 %, на стойност 3, 25 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години и „глоба“ в размер на 6000 лева. С присъдата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – инкриминираните наркотични вещества, а на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноските, направени по делото. Подсъдимият останал недоволен от първоинстанционната присъда и я обжалвал пред Софийски апелативен съд с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост. С въззивно решение № 47/03.02.2020 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1235/2019 г., Софийският апелативен съд изменил присъдата на СГС, като преквалифицирал деянието от продължавано престъпление по чл. 26 от НК в едно престъпление по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1 от НК, като я потвърдил в останалата част. Касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, е допустима, тъй като е депозирана от лице, което има право на това, в законоустановения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Според изложеното в касационната жалба и допълнението към нея, съдилищата по фактите са кредитирали показанията на свидетелите С. и на полицейските служители въпреки тяхната вътрешна и взаимна противоречивост, като са игнорирали изложената информация от св. С., потвърждаваща обясненията на подсъдимия. В тази връзка предходните съдилища не направили необходимото за разкриване на обективната истина като не уважили искането на защитата за поставяне на свидетелите С. и С. в очна ставка помежду им. Неправилно не били взети предвид показанията на поемните лица – свидетелите С. Т. и Л. Т., според които те се намирали в задната част на претърсвания автомобил, в момента, в който един от полицейските служители намерил наркотичното вещество, поради което не могли да видят къде точно се е намирало то. В писменото допълнение се сочи, че неправилно съдилищата са кредитирали показанията, които поемните лица са депозирали на досъдебното производство, въпреки противоречието им със заявеното от тях в съдебното заседание, както и множеството разминавания помежду им относно важните за делото обстоятелства. Незаконосъобразно били кредитирани показанията на свидетелите Б. и И., въпреки че същите не давали сведения за възприета от тях размяна на вещества между подсъдимия и св. С.. Показанията на последния не можели да послужат за надеждна доказателствена основа, понеже не бил последователен в излагането на информация за случилото се, заявил, че „всичко му е като в мъгла“ и пред съда не могъл да посочи подсъдимия като лицето, от което е закупил наркотично вещество. Събраните по делото доказателства не били подложени на задълбочен анализ от въззивния съд, който приел изцяло мотивите на първостепенния съд, без да изложи собствените си аргументи относно доказателствената съвкупност. Последица от незадълбочената доказателствена дейност на контролирания съд било неправилното приложение на материалния закон, довело до осъждането на подсъдимия. Наложеното на последния наказание било несправедливо, тъй като е определено без да бъде отчетено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК. Доводите на защитата в подкрепа на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, макар и с претенцията, че предходният съд е нарушил правилата, регулиращи доказателствената дейност на съда, всъщност са аргументи, отнасящи се до обосноваността на обжалвания въззивен съдебен акт. Недоволството на касатора е от това, че съдилищата по фактите са кредитирали доказателства, обосноваващи обвинителната теза, като едновременно с това са игнорирали такива, които подкрепят защитната позиция. Изложените в касационната жалба подробни възражения не държат сметка за естеството на касационната проверка и за това, че обосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. Извън правомощията на ВКС е да прави собствена оценка на доказателствените материали, установявайки нови фактически положения, различни от приетите от контролирания съд и на тази основа да оправдае подсъдимия. В компетентността на касационния съд е да извърши проверка на осъществената доказателствена дейност, във връзка със спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд. В този аспект настоящият съдебен състав констатира, че не са налице пороци в осъществения от въззивната инстанция доказателствен анализ, които да пораждат съмнение в изводите й относно доказаността на приетите за установени факти. Контролираният съд изрично е изразил съгласието си с доказателствените изводи, направени от първостепенния съд, като е изложил и собствените си доводи относно кредитирането или отхвърлянето на даден доказателствен източник в контекста на направените от защитата възражения, посочвайки кои факти приема за установени по несъмнен начин и въз основа на кои доказателства. Този подход на контролирания съдебен състав е правилен и съобразен с разпоредбата на чл. 339 от НПК, указваща какви са задълженията на въззивната инстанция. След като е възприел доказателствения анализ на първоинстанционния съд, който е изключително подробен и пълен, не е било нужно отново да го повтаря, тъй като това би довело до излишно обременяване на въззивния съдебен акт. С оглед на изложеното не се приемат за основателни упреците на жалбоподателя за некачествено осъществена въззивна проверка, свързана с анализ на доказателствената съвкупност. Въззивната инстанция е изложила убедителни аргументи относно кредитирането на показанията на св. С., депозирани от същия на досъдебното производство. Те са приобщени в хода на първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради това че свидетелят не си е спомнял в детайли някои от обстоятелствата, за които е давал показания пред разследващия орган. Не отговарят на действителното положение твърденията, изложени в касационната жалба и допълнението към нея, че този свидетел не е могъл да посочи подсъдимия като лицето, от което е купувало наркотични вещество. От коректният прочит на съдебния протокол от заседанието, в което е проведен разпит на св. С. е видно, че свидетелят е познавал подсъдимия с неговия прякор – „Ш.“, като не е знаел истинските му имена, които научил едва в хода на дознанието. По никакъв начин св. С. не се е отрекъл от показанията си, че именно подсъдимият е лицето, от което е закупувал наркотични вещества в продължение на месеци, включително и на инкриминираната дата. Съдилищата по фактите правилно са възприели с доверие изложената от св. С. информация, тъй като тя е в корелация с показанията на свидетелите Б., Х. и И. /полицейските свидетели извършили наблюдение на движението на подсъдимия/, показанията на поемните лица- И. И. и К. З., / пред които св. С. е заявил, че намереният в него наркотик е закупил от „Ш.“/, отразеното в протокола за извършения му обиск, заключението на съдебно – техническата експертиза /относно проведените разговори и разменените текстови съобщения между подс. Р. и св. С. на инкриминираната дата/. За разлика от тях, показанията на св. С. за това, че св. С. се е срещнал на инкриминираната дата с подсъдимия, тъй като трябвало да му върне взети назаем пари, не се подкрепят от други доказателства, което е дало основание на съдилищата по фактите да ги игнорират. При това положение, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че отказът да бъдат поставени в очна ставка двамата свидетели компрометира правилността и законосъобразността на доказателствената дейност на предходните инстанции. Правилно съдилищата по фактите са възприели като достоверни и обективни показанията на свидетелите Б., Х. и И., като са отчели незначителните противоречия между тях, обясними както с характера на осъществяваната от тях служба, свързана с разследването на множество подобни случаи на наблюдение и задържане на наркоразпространители, така и с отдалечеността на инцидента във времето и естественото снижаване на индивидуалните възможности на свидетелите за възпроизвеждане на подробности за дадени събития. По основните и значими за предмета на делото факти, свързани с авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието, показанията на посочените свидетели кореспондират помежду си, поради което законосъобразно са кредитирани от предходните инстанции. Подробно и с необходимия професионализъм първостепенният съд е анализирал и показанията на поемните лица – свидетелите С. Т. и Л. Т., като решението му да кредитира тези от досъдебното производство/ приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК/, поради тяхната достоверност, обективност, информативност и корелация с отразеното в писмените доказателствени средства, е в съответствие с принципите на формалната и правната логика. Именно това е дало основание и на въззивния съд да използва за доказателствена основа посочените гласни доказателства. Законосъобразно е и заключението на съдилищата по фактите за това, че липсата на спомен и невъзможността на поемните лица да възпроизведат в пълнота отразеното в съответния протокол, не водят автоматично до изключване на показанията им от доказателствената съвкупност. Доводът на въззивния съд за това, че целта на присъствието на поемните лица при осъществяване на съответното процесуално действие е да обезпечи законосъобразното провеждане на същото, а не да дублира доказателственото средство – протокола, в който писмено е материализирано действието, е съобразен с духа и логиката на въведените от законодателя правила и изцяло се възприема и от настоящия съдебен състав. Изложеното налага извода, че при обсъждането и оценката на доказателствения материал не са допуснати нарушения на правилата, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и от НПК. Всички доказателства внимателно са анализирани, съпоставени са помежду им, без да бъдат игнорирани едни от тях за сметки на други, поради което претенцията на касатора за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК е неоснователна. Твърдението за нарушение на материалния закон в касационната жалба и допълнението към нея се обосновава с доводи, свързани отново с обосноваността на въззивното решение, като се изхожда от анализа на доказателствената съвкупност. При събраните и проверени по предвидения процесуален ред доказателства, от които се установява, че подсъдимият на посочените в обвинителния акт време и място е държал с цел разпространение и е разпространил високорискови наркотични от визирания вид, законосъобразно първоинстанционният съд е извел правния извод, че В. Р. е осъществил състава на чл. 354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 и пр. 5, алт. 1 от НК. Правните доводи на първостепенния съд са възприети от въззивната инстанция, която е изложила и своите съображения в тази насока, с което е изпълнен стандарта, визиран в чл. 339, ал.2 от НК. Изцяло в съответствие с принципите на наказателния закон и съдебната практика е и заключението на въззивната инстанция, че в случая е осъществено едно деяние, а не няколко обединени в конструкцията на продължавано престъпление по чл. 26 от НК. Аргументите на предходната инстанция изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав и доколкото същите не се оспорват от страните, не е необходимо да бъдат повтаряни. Неоснователно е искането на защитата да бъдат изменени санкциите, наложени на подсъдимия, като се отчете, че са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Оценката на съдилищата по фактите на съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, съответства на установените по делото данни за личността на подсъдимия, неговата съдимост и процесуалното му поведение. Като такива са отчетени и малкото количество и ниската стойност на инкриминираните вещества, които определят по - ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние. Едновременно с това, не следва да бъде пренебрегнато обстоятелството, че св. С. / видно от показанията му/ многократно в рамките на няколко месеца е закупувал наркотични вещества и то само от подсъдимия. Изложеното налага извода, че инкриминираната дейност не е инцидентна престъпна проява в живота на подсъдимия, което обуславя утежняване на отговорността му. Верни са констатациите на въззивната инстанция, че неправилно първостепенният съд е отчел в посока смекчаване на отговорността на подсъдимия лошото му здравословно състояние /при липсата на доказателства за такова/ и отсъствието на трудова ангажираност, въпреки че не е установено да са налице обективни пречки за упражняване на общественополезен труд. Анализираните по този начин обстоятелства, имащи отношение към отговорността на дееца, са обосновали законосъобразния извод на въззивната инстанция за това, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, а определените от първостепенния съд санкции са справедливи. Настоящият съдебен състав също не намира снования за корекция на въззивното решение в тази насока, поради което претенцията на касатора е неоснователна. В заключение следва да се посочи, че не са налице заявените касационни основания, поради което обжалваното въззивно решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 47/03.02.2020 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1235/2019 г., по описа на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.