Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 24 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Божидар ДЖАМБАЗОВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 175/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС, на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК, е образувано по искане на пълномощника на осъдения Й. Г. Г.. В искането, в което се сочат всички касационни основания, се атакува първоинстанционната присъда по НОХД № 915/2012г. по описа на Районен съд – Благоевград, потвърдена с решение на Окръжен съд – Благоевград по ВНОХД № 247/2014г., с която Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК. Изтъкват се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила предвид едностранчивата оценка на доказателствата по делото от въззивния съд, който е дал приоритет само на тези, подкрепящи обвинението. В тази връзка, съдът се е позовал предимно на „показанията на свидетелите, посочени от обвинението – държавно и частно в тяхната „видима” част, без да изследва смисловата страна на показанията им”, както и без да „анализира взаимоотношенията между тези свидетели и пострадалия, и тяхната служебна ангажираност към него”. В искането, по отношение на основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК е посочено, и че във въззивното решение липсва отговор на доводите, изложени във въззивната жалба. Нарушението на материалния закон се аргументира с несъставомерност на деянието. Изложено е, че липсват елементи от обективната страна на състава – в сигнала на осъдения до Окръжна прокуратура – Благоевград не се съдържат конкретни факти, а абстрактни данни относно действия на пострадалия А., които данни са тълкувани от прокурора с цел конкретизиране на определен състав от НК. По-нататък в искането, това основание за възобновяване се обосновава от защитника на осъдения с това, че сигналът на осъдения пресъздава единствено неговите съмнения за неправомерното поведение на неговия началник А.. Това "споделяне" е укоримо морално, но не е престъпление. Освен това, "сигнали" за неправомерно поведение на А. се съдържат в представените от защитата извадки от публикации в интернет от различни лица и организации, които са останали необсъдени от предходните инстанции. Посочва се, и че сигналът на Г. се основава на сигнала на св. Б. до Районна прокуратура - Г. Д., както и на св. Й. - началник отдел "Служебен контрол" в дирекция "Оперативен контрол и управление на риска" при Агенция „Пътна инфраструктура”. Според искателя, неправилно е изведена и субективната страна на деянието - липсва вина в действията на осъдения Г. при изпращане на сигнала до ОП - Благоевград. Налице е пресъздаване, преповтаряне на фактите, отразени в сигнала на осъдения от други източници, което изключва вината в неговите действия. Подаденият сигнал не указва на престъпно поведение от страна на осъдения, а е израз на правото му на сигнал и мнение съгласно чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По отношение наличието на основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК вр. чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК не са изложени съображения. Претендира се възобновяване на производството по делото и отмяна на първоинстанционната присъда. Пред ВКС защитата на осъдения поддържа искането за възобновяване, като поставя акцент върху правните изводи на въззивната инстанция досежно субективната страна на деянието. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно. В мотивите на решението на ОС - Благоевград е даден отговор на всички въпроси, свързани с деянието по чл. 286 от НК и е направен подробен анализ, включително и относно субективния елемент защо съдът приема, че се касае за набедяване. Счита наказанието за справедливо и определено в най-ниските граници, с приложение и на разпоредбата на чл. 66 НК. Предлага искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния и първоинстанционен съдебни актове, намери следното: С присъда № 3796 от 14.05.2013г. по НОХД № 915/2012г. РС - Благоевград е признал подсъдимия Й. Г. Г. за виновен в това, че на 04.02.2009г. в [населено място], пред надлежен орган на властта - прокурор от ОП - Благоевград, чрез писмено изложение в сигнал е набедил Х. А. - директор на Областно пътно управление - Благоевград в извършване на престъпления по служба, общи стопански престъпления и длъжностно присвояване, поради което и на основание чл. 286 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 от НК му е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. С присъдата Г. е бил признат за невинен и оправдан за част от предмета на обвинението – а именно да е набедил А. в извършване на престъпление по чл. 283 от НК. Подсъдимият тогава Г. е осъден да заплати на гражданския ищец А. сумата от 1 000 лева /ведно със законната лихва/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер. С въззивна присъда № 4759 от 22.11.2013г., постановена по ВНОХД № 322/2013 г. от ОС - Благоевград, съдебният акт на първоинстанционния съд е отменен в наказателната част, като подсъдимият е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, и изменен в гражданската част, като размерът на присъденото обезщетение на Х. А. е увеличен от 1000 на 2000 лева. По касационен протест на прокурор от ОП - Благоевград е образувано н.д. № 513/2014г. по описа на ВКС - I н.о., като с решение № 298 от 07.07.2014г. въззивната присъда е отменена, а делото - върнато на ОС - Благоевград за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Новото въззивно производство е било проведено по ВНОХД № 247/2014г. по описа на ОС - Благоевград, като с решение № 4867 от 19.11.2014г. първоинстанционната присъда е изменена в частта относно уважаването на предявения от Х. А. срещу Й. Г. гражданския иск за неимуществени вреди от престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, като в тази част производството по делото е прекратено. В останалата й част присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване на осъдения Г. е процесуално допустимо, тъй като е подадено в предвидения в чл. 421 ал. 3 от НПК шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Касационната инстанция намира за необходимо по отношение на посочения в искането недостатък на въззивното решение, а именно че според искателя то е немотивирано, по естеството си е довод за неговата необоснованост. Последната не е нито касационно основание по чл. 348 от НПК, нито основание за възобновяване на производството по чл. 422 от процесуалния закон. Поради това този довод не може да бъде разглеждан в настоящото производство. С оглед, обаче, на обсъждане на направените доводи за липса на пълен и точен анализ на доказателствената съвкупност в обсега на основанието по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, осъденият Г. ще получи отговор и на това свое възражение. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на контролираните инстанции - липса на пълно, обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и неправилна оценка на събраните доказателства, които като цяло са довели до неправилно приложение на закона с осъждане на Г. по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни. Първоинстанционният и въззивният съд са подложили на задълбочено аргументирано проучване съдържанието на доказателствената съвкупност, приобщена чрез свидетелските показания на Х. А., Д. Б., М. Д., Б. Й., А. М., В. Й., Г. Ц., К. З., Н. Т., А. Б., Н. Д., В. А. и С. Б., обясненията на подсъдимия тогава Г., както и приложените писмени материали, които по категоричен начин обосновават отговорността на Г. за инкриминираното посегателство против правосъдието. Доказателствените източници са анализирани не само поотделно, но и в съвкупност, като за некредитирането на тезата на подсъдимия са изложени подробни и обосновани с останалите доказателства аргументи. По същество, по делото са налице две групи гласни доказателствени източници - първата, състояща се от свидетелите - Х. А., Д. Б., М. Д., Б. Й., А. М., В. Й., Г. Ц., К. З., Н. Т., А. Б., Н. Д., обосноваваща обвинителната теза и втората - състояща се от осъдения и свидетелите В. А. и С. Б.. Задължение на съда е било да изложи съображения защо дава вяра на едната и не кредитира другата група свидетели. С тази задача по оценка и анализ на доказателствата въззивният съд се е справил съобразно изискванията на процесуалния норматив, съдържащ се в чл. 339 ал. 2 от НПК. Той не е длъжен да преповтаря съдържанието на свидетелските показания, а да посочи тези обстоятелства, при които са налице противоречия, като изложи съображения кои от тях приема и причините за това. Изключително подробно въззивната инстанция е аргументирала извода си за необходимост да кредитира показанията на първата група свидетели, измежду които не е открила противоречие. На л. 23 /гръб/ и л. 24 от въззивното решение е изложила своя анализ и в контекста на служебните взаимоотношения между част от тези свидетели и пострадалия А. и възможността те да бъдат повлияни по някакъв начин да предприемат действия в нарушения на законите и правилата в професията им, като е достигнала до отрицателни изводи за възможна тяхна зависимост от А.. Изводът на РС - Благоевград за недостоверността на обясненията на подсъдимия и свидетелите А. и Б. е защитен и от въззивния съд, които ВКС не намира за необходимо да преповтаря /л. 24 от въззивното решение/. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не извършва процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. Не е налице изопачаване на което и да е от доказателствата, послужили за направата на фактическите и правни изводи от двете съдебни инстанции, нито пък е игнорирано каквото и да е доказателство, което би могло да доведе до различен правен извод относно фактите на деянието и участието на Г. в него, както и за неговото виновно поведение. И двете съдебни инстанции по фактите са установили, че по повод на жалбата на Г. до ОП - Благоевград е възложена проверка на ОД на МВР - Благоевград, която е установила, че няма данни за извършване на нито едно престъпление от страна на А., с оглед на което и същата е приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство. Извършена е и втора, вътрешна, проверка - от Национална агенция "Пътна инфраструктура", която също е завършила с извод, че изложеното в сигнала не отговаря на истината. ВКС намира, че предходните съдебни инстанции не са допуснали нарушение на материалния закон при постановяването съдебните си актове. При вярно установени фактически положения съдилищата правилно са приложили нормата на чл. 286 ал. 1 от НК. Набедяването е престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но и лични интереси на неоснователно набеденото лице. По същество то се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. От субективна страна престъплението по чл. 286 от НК може да бъде осъществено само умишлено. Именно съзнанието на субекта на престъплението, че приписва престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от НК като тежко посегателство срещу правосъдието. При прекия умисъл, с който е действал осъденият по настоящото дело, субектът на престъплението трябва да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено или че то не е извършено от набедения, но съзнателно да прикрива този факт, твърдейки през надлежния орган точно обратното. Следователно, ще липсва умисъл за набедяване /а оттам ще е налице и несъставомерност на деянието по чл. 286 от НК/, когато деецът е добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна информация за определени факти. Израз на добросъвестността на дееца може да бъде демонстрираното от него възможно съмнение, несигурност, която чувства, но и я заявява пред компетентния орган на власт. Винаги, когато се установи, че деецът не е съзнавал, че твърдяните от него обстоятелства са неверни, не може да е налице престъпление набедяване. В противен случай всяко обръщане на гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка тези обстоятелства се окажат неистински. Това не може да бъде цел на нормите на НК, както и ще е в разрез със задължението на гражданите да сигнализират компетентните органи в случаите, в които станат свидетели на престъпление. Неправилно в искането се поддържа, че адресираният от Г. до надлежните органи сигнал е отразявал само негови съмнения за неправомерно поведение от страна на неговия бивш началник А., и който сигнал се основава на сигнали на свидетелите Б. и Й. и съдържа абстрактни данни. Тези доводи, както и посоченото относно интернет-публикации, подробно са обсъдени от въззивния съд на л. 24 - 25 от въззивния съдебен акт. Осъденият е съобщил обстоятелства, които обективно съдържат признаците на определени престъпления. Подаването на писмен сигнал пред надлежен орган с твърдение за извършено от пострадалия А. престъпление, за което осъденият е знаел, че не е извършено, сочи на пряк умисъл за осъществяване на престъпление по чл. 286 ал. 1 от НК. Въпреки липсата на доводи по отношение на заявеното касационно основание - явна несправедливост на наказанието, следва да се отбележи, че не е допуснато нарушение на правилата за индивидуализация на наказанието лишаване от свобода, тъй като липсват съществуващи и неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да обуславят налагането на по-нисък размер на това наказание. Наложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл. 66 ал. 1 НК за срок от три години, е определено при условията на чл. 55 ал. 1 НК. Съдът е бил в максимална степен обективен и снизходителен към дееца, поради което по-нататъшно намаляване на наказанието не би намерило опора в доказателствената съвкупност. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което искането на осъдения Й. Г. следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. Г. Г. за възобновяване на производството по НОХД № 915/2012г. по описа на Районен съд – Благоевград и ВНОХД № 247/2014г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.