Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 05.04.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА..........…..……. и с участието на прокурора.......……….………………..............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1617 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Образувано е по искова молба с вх. № 6303/14.VІ.2016 г. на едноличния търговец Л. А. Л. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Ч.-Л. Л.”, с предмет отмяната на арбитражно решение (без номер) от 18.ХІ.2015 г. на Арбитражен съд-София /АСС/ при Сдружение „Правна помощ и медиация”, постановено по арб. дело № 73232/2015 г., с което той е бил осъден – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД- да заплати на благоевградското [фирма] сума в размер на 86 775.43 лв. (осемдесет и шест хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща равностойността на доставени, но незаплатени от ЕТ стоки – авточасти по договор за доставка на стоки от 15.ІХ.2014 г. за периода от тази дата и до 13.V.2015 г., ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на арб. дело /17.VІ.2015 г./ и до окончателното й изплащане. Като поддържа чрез процесуалния си представител по пълномощие от САК, че е узнал за постановеното срещу него осъдително арбитражно решение едва на датата 15.ІІІ.2016 г. – по повод получено в канцеларията на О.-негов работодател запорно съобщение, издадено по изп. дело № 20168840400483 на ЧСИ С. Я. /с рег. № 884/, взискател по което е [фирма]-гр. Б., ищецът Л. Л. претендира отмяната на това арб. решение – едновременно на всяко от основанията по т. 2 и по т. 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА. В тази връзка той се позовава както на липсата на обвързващо го „валидно сключено” арбитражно споразумение, така и на ненадлежното му уведомяване за назначаването на арбитри и за образуване на арбитражното производство, в което - поради независещи от него причини, той не е могъл да вземе участие. По реда на чл. 131 ГПК ответното по иска с правно основание по чл. 47, ал.1, т.т. 2 и 4 ЗМТА благоевградско търговско д-во писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по неговата допустимост, така и по основателността му /и на двете релевирани от ЕТ-ищец основания за това/, претендирайки за отхвърляне на кумулативно съединените претенции и за присъждане на разноски в размер на 1 900 лв. Като основно писмено доказателство по делото е изискано и приложено в цялост арб. дело № 73232/2015 г. по описа на Арбитражен съд-София /АСС/ при С. „П.”. Приет е като писмено доказателства в настоящето исково пр-во по чл. 47, ал. 1 ЗМТА още и „Договор за доставка” от 15.ІХ.2014 г., клаузата по чл. 23 от който дословно гласи: „Всички спорове, отнасящи се до настоящия договор, ще бъдат решавани от Арбитражен съд София при С. „П.” /”Правна помощ и медиация” - бел. на ВКС/ съобразно неговия правилник”. В откритото съдебно заседание пред ВКС ищецът Л. Л. изразява чрез своя процесуален представител по пълномощие от САС становището, че поддържа иска си за отмяна на постановеното от АСС арбитражно решение на двете релевирани в неговата искова молба основания /по т.т. 2 и 4 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА/. Изслушано и прието е по делото – като обективно и компетентно - заключение от назначената съдебно-графическа експертиза, изготвено от вещо лице в Списъка на НИКК при МВР, което е в смисъл, че подписът, положен след израза „за купувача” в процесния оригинален „Договор за доставка” от 15.ІХ.2014 г. не принадлежи на физическото Л. А. Л.. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-графическата експертиза Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложеното в оригинал арб. дело № 73232/2012 г. по описа на Арбитражен съд-София /АСС/, е че страни по разрешения с него търговски спор са били благоевградското [фирма] и ответникът Л. А. Л. от София, същият и като ЕТ, действащ с фирмата „Ч.-Л. Л.”. Благоевградският търговец ищец в арбитражното пр-во се е легитимирал по отношение претендираното към ЕТ Л. Л. вземане в размер на 86 775.43 лв. като страна-доставчик по сключен с него на 15.ІХ.2014 г. писмен „Договор за доставка” на стоки /”артикули от номенклатурата на доставчика”/. Установено е по несъмнен начин, че този договор не е подписван от Л. А. Л., което обстоятелство е различно от това дали такава търговска сделка реално е била изпълнявана. Достатъчно в процесния случай е, че ищецът в настоящето производство не е сключвал с ответното благоевградско търговско д-во арбитражно споразумение, чието съдържание е било обективирано в клаузата на чл. 23 от същия писмен договор. Следователно налице е основанието по т. 2, предл. 1-во на чл. 47, ал. 1 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение (без номер) на АСС при Сдружение „П.”, постановено на 18.ХІ.2015 г. по арб. дело № 73232/2015 г. При този решаващ извод, като безпредметна, не подлежи на разглеждане по същество кумулативно съединената претенция на ЕТ Л. Л. срещу благоевградския търговец за отмяна на същото арбитражно решение на АСС и на основанието по т. 4 на чл. 47,ал. 1 ЗМТА. В заключение, като подадена в тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ГПК, считано от реалното получаване на арбитражното решение, чиято отмяна се претендира, извършено едновременно с връчването на поканата да доброволно изпълнение на същото от ЧСИ с рег. № 884, исковата молба на ЕТ Л. Л. се явява процесуално допустима и затова бе разгледана по същество. При този изход на делото и предвид изрично направеното от ищеца Л. искане по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното по иска му [фирма]-Б. ще следва да бъде осъдено да му заплати претендираните разноски по водене на делото в настоящето исково пр-во пред ВКС в размер общо на 7 346.81 лв. (седем хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), съгласно приложен Списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие и банкови бордера за такси и депозит за възнаграждение на вещо лице. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗМТА ОТМЕНЯ арбитражно решение (без номер) от 18.ХІ.2015 г. на Арбитражен съд-София /АСС/ при Сдружение „П.” /”Правна помощ и медиация”, постановено по арб. дело № 73232/2015 г. О С Ъ Ж Д А ответното [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в Б., [улица], ет. VІІ, офис # 6 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК – да заплати на ищеца ЕТ Л. А. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], в качеството му и на едноличен търговец, действащ с фирмата „Ч.-Л. Л.”, СУМА в размер на 7 346.81 лв. (седем хиляди триста четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки), представляваща сбор от всички направени от него деловодни разноски: внесена по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 3 764.22 лв., банкова такса към Банка Д. в размер на 22.59 лв., държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лв. (пет лева), внесен депозит за съдебно-графическа експертиза в размер на 200 лв., както и изплатен, с извършено доплащане, хонорар за един негов адвокат от САК в размер на 3355 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2