2
Р Е Ш Е Н И Е № 1353
София, 29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря София Симеонова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1353/2020 година
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. И. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 30 от 05.03.2020 г. по в.гр.д. № 30/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 129/16.10.2019 г. по т.д. № 322/2018 г. на Окръжен съд – Добрич в частта за уважаване на предявения срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 48 000 лв., този иск е отхвърлен, а в неговата отхвърлителна част – за разликата над 48 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.
С определение № 143 от 23.03.2021 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на атакуваното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по материалноправни въпроси: относно предпоставките за намаляване на претендираното обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за начина за определяне степента на съпричиняване, и относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че независимо от отразените, в мотивите към решението, увреждания на ищцата, решаващият състав не е преценил в достатъчна степен произтичащите от тях продължителни и значителни по интензитет болки и страдания и настъпилите негативни последици за психиката на ищцата. Касационната жалбоподателка изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че е допринесла в равна степен с водачите на двете МПС, за настъпване на претендираните вреди, т.к. е пътувала без поставен предпазен колан. Счита, че възражението за съпричиняване е основателно до размер на 20%, както е прието от първоинстанционния съд. Изложените в жалбата фактически и правни съображения, са поддържани от процесуален пълномощник на жалбоподателката в проведеното на 09.06.2021 г. публично съдебно заседание, с искане за уважаване на иска в неговия пълен размер от 100 000 лева, или присъждане на още 90 000 лв., ведно със законната лихва и разноските по делото.
В постъпил по делото писмен отговор, както и в съдебно заседание на 09.06.2021 г., ответното застрахователно дружество, чрез процесуален пълномощник, възразява срещу основателността на касационната жалба, с искане за потвърждаване на въззивното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд - Варна, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства и обсъждане на приетото експертно становище на д-р Д., е приел, че в резултат на настъпилото на 29.09.2017 г. ПТП, ищцата е получила: контузия на корема с разкъсване и кървене на черния дроб, временно опасно за живота; излив на кръв в коремната кухина, контузия на гръдния кош и главата, контузия на лявото коляно и ожулвания в областта на лявото коляно и на гърба на носа, с предприета спешна оперативна интервенция – лапаротомия експлоратива, лаваж, дренаж и поставяне на дрен на малкия таз. Според вещото лице, обичайният срок за преодоляване на такива уврежданията е около един месец. В този смисъл са и показанията на св. Х. Х., зачетени от съда при спазване на разпоредбата на чл.172 ГПК. Въззивният състав е преценил установените от този свидетел, живеещ на съпружески начала с ищцата, обстоятелства относно: проведеното болничното и извънболнично лечение, силните болки от травмите в първите 20 дни, при невъзможност за приемане на болкоуспокояващи поради увреждането на черния дроб, нуждата от непрекъснати, ежедневни грижи за пострадалата, полагани от свидетеля, негативното отражение на инцидента върху психическото здраве на ищцата.
Като справедливо по см. на чл.52 ЗЗД е преценено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв. Тази сума е редуцирана с 50 на сто, поради съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице. В тази насока апелативният съд, след обсъждане на автотехническата и медицинска експертизи, е приел за безспорно установено, че ищцата, както и другите пътуващи в микробуса лица, не са ползвали обезопасителните колани, които биха намалили около 25 пъти отрицателното ускорение към момента на сблъсъка с лекия автомобил, но не могат да гарантират пълно предпазване от травматични увреждания. Според автотехническата експертиза, при рязък удар, обезопасителният колан става негоден, което предпоставя извод, че получените от ищцата травми, с изключение на удара в носа, не биха били напълно изключени и при поставен предпазен колан. В мотивите към решението е изтъкнато и противоречието в мнението на експертите, т.к. медицинската експертиза е заключила, че при поставен обезопасителен колан, ищцата не би получила травматични увреждания на глава, гръден кош, корем и долен крайник.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По материалноправния въпрос, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК, според която, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на задълбочен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост. В този смисъл са не само посочените от касационната жалбоподателка съдебни актове на ВКС, а и други решения, постановени по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди изменението й – ДВ бр.86/2017 г./ - така например, решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др.
С оглед на горното, обжалваното въззивно решение следва да се прецени като несъобразено със задължителна практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Независимо от подробно отразените конкретни обстоятелства, релевантни към предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди от пострадалата ищца /сега касационна жалбоподателка/, въззивният състав е подценил значението им при определяне на адекватния размер на обезщетението. Апелативният съд не е отчел в нужната степен множеството телесни увреди, получени от ищцата в резултат на процесното произшествие, сред които и най-тежката и временно опасна за живота травма - контузия на корема, с разкъсване и кървене на черния дроб, лекувана оперативно. Не са зачетени в пълнота констатациите на медицинската експертиза и показанията на св. Х., установяващи интензивните болки и страдания, понасяни от ищцата за общ период от около месец /или за около 20 дни след болничното лечение/, както и невъзможността за прием на болкоуспокояващи медикаменти поради увредата на черния дроб. Последното допълнително е усложнило преодоляването на посоченото тежко увреждане. От съществено значение са и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането на ищцата. За доказана следва да се счете тежката психическа травма на ищцата както непосредствено след произшествието, така и за изключително дълъг период след приключилото лечение на телесните увреди. В този смисъл са показанията на св. Н. С., които не са преценени в този аспект, и показанията на св. Х..
С оглед изложеното следва да се приеме, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лв. е занижено и несъответващо на законоустановения принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС счита, че предявения срещу застрахователното дружество пряк иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ е основателен за сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г.
По въпроса, свързан с предпоставките за редуциране на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, е налице задължителна за съдилищата в Република България практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, обективирана в ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/2014 г. на ОСТК, чиито принципни постановки са следвани в постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни актове, на част от които се позовава жалбоподателката – решение по т.д. № 146/2019 г., II т.о. и решение по т.д. № 3871/2013 г., I т.о. В мотивите към т.7 на ТР № 1/2014 г., след направено разграничение между допринасяне на пострадалия за възникване на ПТП и приноса му за настъпване на вредата, е разяснено, че принос за настъпване на вредата е налице, когато пострадалият не е допринесъл на настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Прието е, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в определена степен. За редуциране на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, не е достатъчно да е налице надлежно релевирано възражение за съпричиняване, основано на твърдение, че пострадалият, с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, а това възражение следва да бъде установено при условие на пълно главно доказване. Доколко поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на доказване във всеки отделен случай, при тежест на доказване върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса. Според практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 146/2019 г., както и в цитираните в него съдебни актове на ВКС, намаляването на обезщетението за вреди е възможно само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалото лице е ползвало обезопасителен колан. Преценката за реалния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е обусловена от съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и процентното съотношение на този принос.
При произнасяне по основаното на чл.51, ал.2 ЗЗД възражение на застрахователя, решаващият съд, е извел необоснован извод за равноценно разпределяне на причините за претърпените от ищцата вреди – от една страна, поведението на водачите на двете МПС, а от друга, поведението на самата пострадала, която е пътувала в микробуса без поставен предпазен колан. Този извод не съответства на становището на съда за възможността на ищцата да бъдат причинени всички телесни увреждания, дори и при поставен предпазен колан, с изключение на удара в носа. Това становище, както е видно от мотивите към въззивното решение, е изразено след подробна преценка на автотехническата и медицинска експертиза, при правилно възприемане на първата от тях, в частта, относно негодността на предпазния колан при рязък удар, какъвто е налице при реализирания челен сблъсък между лекия автомобил и пътническия микробус. Според изяснения от автотехническата експертиза механизъм на процесното ПТП, прецизно обсъдена от апелативния съд, в случая следва да възприеме изведеният извод за виновно поведение на застрахования при ответника водач на лекия автомобил за настъпването на самото произшествие, а оттам и за причинените на ищцата увреждания. Наред с това, пътувайки в микробуса без да постави обезопасителен колан, ищцата е допринесла за собственото си увреждане в по-тежка степен, както и за увреда, която не би получила при ползване на предпазен колан. Предвид горното, приносът на пострадалата ищца следва да се определи в размер на 20 %, с оглед на което, след редукция на обезщетението, дължимата сума е в общ размер на 48 000 лева.
По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение подлежи на отмяна в неговата отхвърлителна част – за разликата над 10 000 лв. до 48 000 лв., като искът по чл.432, ал.1 КЗ се уважи допълнително за сумата от 38 000 лв., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковата претенция за разликата над 48 000 лв. до 100 000 лева, решението на АС-Варна е правилно.
Въззивното решение следва да се отмени и в частта за разноските, присъдени в полза на застрахователното дружество за въззивната инстанция в размер на 1030 лв. и допълнително присъдените разноски за първа инстанция - още 469.30 лв.
При този изход на делото, ответникът дължи в полза на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на 1 646 лева, а по сметка на ВКС държавна такса в общ размер на 3 040 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 30 от 05.03.2020 г. по в.гр.д. № 30/2020 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която, след отмяна на решение № 129/16.10.2019 г. по т.д. № 322/2018 г. на Окръжен съд – Добрич за уважаване на предявения от Г. С. И. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 10 000 лв. до 48 000 лв., ведно със законната лихва , този иск е отхвърлен, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Г. С. И. допълнително сумата 38 000 /тридесет и осем хиляди/ лева, или общо 48 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 29.09.2017 г., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г., до окончателно погасяване на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 05.03.2020 г. по в.гр.д. № 30/2020 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 129/16.10.2019 г. по т.д. № 322/2018 г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявения от Г. С. И. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 48 000 лв. до 100 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 30 от 05.03.2020 г. по в.гр.д. № 30/2020 г. на Апелативен съд – Варна в частите, с които в полза на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД са присъдени разноски в размер на 1030 лв. за въззивната инстанция, а за първата инстанция са присъдени допълнително 469.30 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, [населено място] адвокатско възнаграждение в размер на 1 646 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в общ размер на 3 040 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |