ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №79   София, 20.02. 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова                           ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова Светла Димитрова   като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 79/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. Д. против определението на Бургаския окръжен съд № 233 от 02.09.2008 год. по ч. гр. д. № 417/2008 год., с което е оставено в сила определение № 1* от 03.06.2008 год. по гр. д. № 2656/2007 год. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателката за отмяна на договор за дарение, с което жалбоподателката и ответникът Н. П. Д. по време на брака им (прекратен впоследствие с развод) са прехвърлили на К. Н. Д. - майка на ответника, който е страна по предявения иск в качеството му на неин наследник, апартамент с площ 81,48 кв. м и избено помещение с площ 4 кв. м., находящ се на ул. „Г” № 13 гр. Б.. В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателката излага, като съществен процесуалноправен въпрос, отказа на съда да разгледа исковете за нищожност на договора за дарение, с каквито съдът бил сезиран, който неправилно приел, че предявеният иск е за отмяна на дарението по реда на чл. 105, ал. 1 СК с твърдение, че въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, което прегражда развитието на делото намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди първоинстанционното определение, с което производството по предявения от жалбоподателката иск е било прекратено, въззивният съд е приел, че отмяна на дарение може да се иска само между страните по сделката, а майката на ответника, надарена с оспорения договор е починала. Ответникът, като нейн син и дарител по оспорения договор не бил пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, независимо че по наследствено правопроимество той е станал собственик на целия апартамент, след смъртта на надарената. Посочено е още, че иска бил предявен спрямо лице извън кръга на посочените в чл. 105, ал. 1 СК. Касационното обжалване следва да се допусне, тъй като разрешения от съда въпрос за предмета на делото, неговата правната квалификация и процесуалноправната легитимация на ответника по иск, с който се оспорва договор за дарение е съществен процесуален въпрос, тъй като обуславя допустимостта на предявения иск. Този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, но е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика, приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частната касационна жалба е основателна. Определението, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявения иск е неправилно. В обстоятелствата част на предявения иск се сочи, че по време на брака си страните подарили придобит в съпружеска имуществена общност апартамент на майката на съпруга - ответник. Искът е предявен след смъртта на дарителката и след прекратяване на брака с ответника по негова изключителна вина. Ищцата е изложила, че този договор противоречи на закона и добрите нрави, тъй като след смъртта на надарената, ответникът е придобил по наследство собствеността върху целия апартамент, в придобиването на който тя също има принос. По този начин ответникът се обогатява с поливаната от собствеността на апартамента, при което е поискала отмяна на договора за дарение за 1/2 идеална част, като противоречащ на закона и добрите нрави. Очертаното в обстоятелствената част спорно материално право, сочи на иск за нищожност на договора за дарение, поради заобикаляне на закона, заобикаляне на режима за съпружеска имуществена общност. Ищецът не е длъжен да посочи правното естество на претендираното или отричано право. Задължение на съда е да квалифицира спорното право (да посочи правната норма), което следва от основанието и петитума на иска. В настоящия случай петитума не е прецизиран. Несъответствието между основание и петитум обаче е отстранимо и то следва да стане по инициатива на съда. Неправилно е виждането на съда, че ответника не е процесуално легитимиран да отговоря по иск, с който се оспорва договора за дарение. Неговата процесуална легитимация следва от наследственото правоприемство с надареното лице, след смъртта на което, процесният апартамент е влязъл в патримониума на ответника. Като е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иск с правно основание чл. 105, ал. 1 СК и липса на процесуална легитимация на ответника по такъв иск, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   О П Р Е Д Е Л И   ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 233 от 02.09.2008 год. по ч. гр. д. № 417/2008 год. на Бургаския окръжен съд. ОТМЕНЯВА определение № 233 от 02.09.2008 год. по ч. гр. д. № 417/2008 год. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.       ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ