1 7 Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр. София, 22.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 1506 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Х. срещу решение № 461 от 21. 02. 2020 г., поправено с определение № 10130 от 2. 04. 2021 г. и определение № 10244 от 3. 09. 2021 г., по в. т. д. № 497/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав, по исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършени от К. А. Х. прихващания с изявления за прихващане с вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/03. 11. 2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.. Въззивният съд се е произнесъл по посочените евентуални искове след потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на главните искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, като в тази част решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу К. Х. искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на посочените прихващания. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че въззивният съд неправилно е приложил § 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., с който е придадено обратно действие на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й от ДВ, бр. 98/2014 г., доколкото същият противоречи на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Счита, че противоречието на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН с посочения протокол не се преодолява и с оглед предвиденото в разпоредбата, че кредиторът се вписва служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН, като поддържа, че по този начин не се осигурява ефективна защита на притежанието. В депозираната писмена защита касаторът обосновава становището, че при зачитане Решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, приложимата норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН е тази в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 98/2014 г., според която относително недействителни са само прихващанията, осъществени от длъжника-банката в несъстоятелност, но не и прихващанията на кредитор на банката. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН да се отхвърли. Ответниците по касационната жалба – А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н./, оспорват жалбата като неоснователна. В представена писмена защита, която поддържат в откритото съдебно заседание, излагат съображения, че следва да се приложи нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията от ДВ, бр. 98/2014 г., която е била действаща към момента на постановяване на съдебното решение, с което е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, а именно към 22. 04. 2015 г. Това разбиране аргументират с обстоятелството, че от посочения момент е възникнало правото на синдиците на банката в несъстоятелност да искат обявяване за относително недействително на процесното прихващане. При условията на евентуалност, процесуалният представител на ответниците по касационната жалба релевира доводи, че терминът „длъжник“ в разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН /в редакцията преди изменението от 28. 11. 2014 г./ следва да се тълкува, като се приеме, че се отнася не до банката, а до неин длъжник, притежаващ и качеството кредитор. При позоваване на приложимост на Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС се аргументира разбиране, че следва да бъде извършена преценка за недействителност на процесните прихващания поради липсата на изискуемост и ликвидност на активното вземане и неспазване на предвидената в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за извършването им. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 664 от 22. 04. 2015 г. по т. д. № 7549/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална й дата – 06. 11. 2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието й, прекратени са правомощията на органите й и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката. Установил е, че с решение № 1443 от 03. 07. 2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС е отменено горното съдебно решение само в частта за определяне на начална дата на неплатежоспособността на банката, като е определена начална дата - 20. 06. 2014 г. Апелативният съд е посочил, че по делото не се спори и се установява от доказателствата, че: ответникът е длъжник на „КТБ“ АД с изпълняеми парични задължения по договор за банков кредит от 16. 07. 2008 г., изменен с анекс № 1 от 30. 06. 2011 г. и анекс № 2 от 17. 12. 2012 г.; Б. П. е титуляр на банкова сметка при „КТБ“ АД за сума от 15 507 лв. по сключен анекс № 95311 от 24. 01. 2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, а М. П. - на банкови сметки за 110 511, 08 лв. и 2 683, 92 лв. по сключен с банката анекс № 108247 от 04. 06. 2013 г. към същия рамков договор и анекс № 126418 от 04. 12. 2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит; вземанията на Палукови са прехвърлени на ответника с договори за цесия, като за това „КТБ“ АД е била уведомена чрез квесторите с писмени уведомления вх. № 10 583/03. 11. 2014 г. и вх. № 10593/03. 11. 2014 г., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, от цедентите; с уведомления вх. № 10 584 и вх. № 10 594 от същата дата ответникът също е уведомил за цесията и е направил изявления за прихващане със задълженията си по договора за банков кредит (предсрочно погасяване); прехвърлянето на вземанията и извършените прихващания са отразени в счетоводството на банката в несъстоятелност. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че отношенията по извършените от ответника прихващания с изявления, достигнали до банката на 3. 11. 2014 г., са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с § 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. ДВ бр. 98 от 28. 11. 2014 г. Посочил е, че с разпоредбата на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019 г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5 ЗБН да се прилага от 20. 06. 2014 г. Решаващият състав е счел, че към момента на постановяване на решението нормата е действаща и следва да се приложи от гражданския съд. По тези съображения, като е съобразил, че процесните прихващания са извършени след посочената в закона дата – 20. 06. 2014 г., въззивният съд е формирал извод, че прихващанията са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, поради което предявените от синдиците на банката искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да бъдат уважени. С определение № 60672 от 10. 12. 2021 г., постановено по настоящото дело, ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса „Коя е приложимата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. /обн. ДВ, бр. 98/2014 г., изм. с бр. 22/2018 г., бр. 12/2021 г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014 г. – бр. 48/2021/“. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: С Решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по конст. д. № 9/2020 г., на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1-4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./; чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./, § 16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г./ и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г./. Между обявените за противоконституционни разпоредби е и § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г./, според който „Член 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г.“. В мотивите на решението по конст. д. № 9/2020 г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му. Съгласно Решение № 3 от 28. 04. 2020 г. по конст. д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. По изложените съображения отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр. 98/2014 г., изменена с бр. 22/2018 г., бр. 12/2021 г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014 г. – бр. 48/2021 г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане. По основателността на касационната жалба: Предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове са основани на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28. 11. 2014 г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1. след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. В случая прихващанията са извършени с изявления от 3. 11. 2014 г., т. е. при действието на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ, бр. 92/2002 г./, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Разликата в двете редакции на нормата, освен във въвеждането на ново основание за недействителност по т. 2 на чл. 59, ал. 5 ЗБН от 2014 г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за относително недействително: в редакцията от 2002 г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014 г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2002 г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжник в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин са разграничени прихващанията, извършени от банката, от прихващанията, извършени от кредиторите в ал. 1 и ал. 3 на чл. 59 ЗБН. Същевременно, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“- участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелният длъжник, а именно банката. По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на оспорените прихващания – 3. 11. 2014 г., прихващанията, извършени с изявления на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. Редакцията на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в сила от 28. 11. 2014 г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката, е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането. Неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба, че в съответствие със задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 27. 04. 2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде извършена преценка за недействителността на процесните изявления за прихващане. Предмет на конститутивните искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН не е проверка на валидността на извършеното прихващане, като при евентуалното му уважаване то става непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността. Отхвърлянето на исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането на извършилия прихващането кредитор. Независимо от горното, следва да се изтъкне, че с влязлата в сила част на решението на въззивния съд е потвърден първоинстанционният акт за отхвърляне на главните искове по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН. Поради това е формирана сила на пресъдено относно нищожността на процесните прихващания с оглед спазване на предвидената в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН форма за извършване, която се явява пречка за повторното повдигане на този спор от ответниците по касационната жалба. Що се отнася до останалите доводи на ответниците по касация, то те не са и свързани с пороци, произтичащи пряко от съдържанието на изявленията за прихващане. По изложените съображения предявените искове са неоснователни, поради което въззивното решение следва да се отмени и исковете по чл. 59, ал. 5 ЗБН да се отхвърлят. Решението следва да се отмени и в частта за обезсилване на първоинстанционното решение в частта по предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, в която част делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по тези евентуални искове. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 461 от 21. 02. 2020 г., поправено с определение № 10130 от 2. 04. 2021 г. и определение № 10244 от 3. 09. 2021 г., по в. т. д. № 497/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 23 състав, по исковете с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършени от К. А. Х. прихващания с изявления за прихващане с вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/03. 11. 2014 г. за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П., както и в частта, с която е обезсилено решение № 2363 от 13. 12. 2017 г. по т. д. № 1481/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 23 състав в частта по предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, срещу К. А. Х. искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на прихващания, извършени от К. А. Х. с изявления за прихващане с вх. № 10 584/03. 11. 2014 г. и вх. № 10 594/03. 11. 2014 г., за вземане в общ размер от 128 702 лв., придобито по цесии с Б. Л. П. и М. М. П.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на евентуално съединените искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.