Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 02.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 24.02. , две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2962/19 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №101 от 27.09.2019 на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №224/2019 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 32 от 25.06.2019 г. по гр.д. № 103/2018 г. на ОС-Сливен, в частта, с която е бил отхвърлен искът на същата срещу ЗАД „Армеец“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 3 000 лева и 20 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания в следствие на настъпило на 10.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и в частта за лихвата за забава, при условията на чл.497 ал.1,т.2 КЗ- от 18.05.2018 г. до датата на предявяване на иска-20.09.2018 г. върху отхвърлената част от обезщетението. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, относно преценка на размера на обезщетението. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор в законовия срок оспорва основателността на КЖ. В открито с.з. поддържа чрез своя представител становище за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила в осъдителната част и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинени телесни увреждания на ищеца и причинната връзка между последните. Въззивният съд е приел, че в следствие на ПТП, на посочената дата- 10.02.2018 г. в [населено място], виновно причинено от водача на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№ 4194 АК –В. И.,чиято ГО на водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество,на ищцата са причинени следните травматични увреждания: травма в областта на таза, на шийния и поясен сегмент на гръбначния стълб, с функционална и палпаторна болезненост и скованост, контузия в областта на двете ръце с болезненост, без клинични данни за фрактури на кости и без загуба на съзнание. Болничният престой е бил общо 3 дни, по време на който същата е ползвала твърда яка и е провеждано медикаментозно лечение. В последствие вредите от травмите са напълно възстановени. С изложеното и искът е счетен за основателен до размера от 3 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, като за остатъка до пълнопредявения размер е отхвърлен. С определение №582 от 06.11.2020 г. , постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1от ГПК в обжалваната част по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, с оглед противоречие със задължителната практика на ВКС-ППВС 4/68. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационната жалба е частично основателна. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно т.11 от ППВС 4/68 при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В случая , въззивният съд не е отчел, в достатъчна степен, тежестта на болките и страданията, които са понесени от пострадалата ищца, вследствие на виновно причиненото ПТП, във връзка с възрастта й към датата на деликта-61 години. Не е взето в предвид и обсъденото в решението на първоинстанционния съд обстоятелство, че травмите на гръбначния стълб са настъпили на фона на генеративни изменения на последния, в резултат на възрастта на пострадалата, които изключват тяхното спонтанно обратно развитие. При това положение настоящият състав на ВКС счита,че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени вреди, претърпени от страна на ищцата болки и страдания, възлиза на 8 000 лева, поради което и решението в обжалваната част следва да се отмени като неправилно до този размер, и съответно искът да се уважи, като се присъдят още 5 000 лева. Върху обезщетението се дължи и лихва за забава по чл.86 ЗЗД, изчислена с електронната програма, при условията на чл.497 ал.1,т.2 КЗ , т.е. според конкретните обстоятелства –от 18.05.2018 г., когато е изтекъл срокът по чл.497 ал.1,т.1 КЗ за произнасяне по щетата от застрахователя, с оглед предоставянето от пострадалия на всички документи за това, до датата на завеждане на ИМ в съда – 20.09.2018 г. и възлизаща на 175 лева. С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва частично да се отмени в обжалваната част, съгласно чл. 293 ал.2 ГПК и тъй като не се налага събиране на нови доказателства , ВКС следва да се произнесе по същество на спора. По отношение на разноските : Ответникът по касация дължи на касатора и разноските в настоящата инстанция в размер на 108,82 лева- част от внесената държавна такса, съобразно уважената част от КЖ, както 370 лева- възнаграждение за процесуална защита в касационната инстанция, определено на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв и НМРАВ, съобразно уважената от ВКС част от претенцията. В полза на ответната страна, с оглед частичната основателност, на КЖ се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 220 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №101 от 27.09.2019 на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №224/2019 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 32 от 25.06.2019 г. по гр.д. № 103/2018 г. на ОС-Сливен, в частта, с която е бил отхвърлен искът на А. А. К. ЕГН: [ЕГН] срещу ЗАД „Армеец“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.432 ал.1 от КЗ за разликата между 3 000 лева и 8 000 лева, за претърпени болки и страдания от телесни увреждания, в следствие на настъпило на 10.02.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП /, както и за законната лихва за забава, при условията на чл.497 ал.1,т.2 КЗ- от 18.05.2018 г. до датата на предявяване на иска-20.09.2018 г. върху горната разлика, и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД-София ЕИК:[ЕИК] да заплати на А. А. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от още 5 000-пет хиляди лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 20.09.2018 г. до окончателното плащане, както и разноските на касатора в настоящата инстанция, съгласно уважената част в размер на 108,82 лева- съответната част от внесената държавна такса. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД-София ЕИК:[ЕИК] да заплати на А. А. К. ЕГН: [ЕГН] сумата от 175-сто седемдесет и пет лева- лихва за забава на плащането на сумата от 5000 лева , считано от 18.05.2018 г. до датата на предявяване на иска-20.09.2018 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД-София ЕИК:[ЕИК] да заплати на основание чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв сумата от 370 лева- възнаграждение за процесуално представителство на адвокат С. Р. от АК- Сливен. ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД „Армеец“ АД-София ЕИК:[ЕИК] разноските на последния в размер на сумата от 220 лева-юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.