Р Е Ш Е Н И Е     № 54   София, 02 февруари  2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно     отделение, в съдебно заседание на 27 януари,   две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев    Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 687/2009 година.     Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационна жалба на подс. К. И. С. от гр. П., чрез неговият защитник – адвокат Н, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 332/2009 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, при непълнота на доказателствата, че е необоснован, а наложеното наказание – явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяната му и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 181/15.10.2009 г., Пловдивският апелативен съд, 1-ви наказателен състав, е потвърдил присъда № 50/25.03.2009 г., постановена по нохд № 1012/2008 г., на Окръжен съд гр. П., с която подс. К. И. С. е бил признат за виновен в извършени престъпления: по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 255, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК, осъден на две години лишаване от свобода и „глоба” в размер на 5 000 лв.; по чл. 257, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 256, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 НК – осъден на две години лишаване от свобода и „глоба” от 5 000 лв. По реда на чл. 23, ал. 1 НК е определил за изтърпяване едно общо наказание от две години лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, отложил за изпитателен срок от пет години считано от влизане в сила на присъдата. Присъединил е към така определеното общо наказание лишаване от свобода и наложеното наказание „глоба” от 5 000 лв. и се е произнесъл по направените разноски.   По доводите за необоснованост и непълнота на доказателствата:   Възраженията за необосноваността на съдебния акт и непълнотата на доказателствата, не са предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания, установени в чл. 348 НПК, поради което няма законно основание за обсъждане доводите в тази насока.   По довода за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за липса и за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията.   По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за виновността на подс. С. в осъществяване от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, са подкрепени изцяло от показанията на свидетелите Ц, Н. К. и А. Ж. , частично от обясненията на подсъдимия, многобройните писмени доказателства, експертните заключения по съдебно-счетоводната и графологична експертизи. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви.   След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че обвиненията са доказани по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователни направените от защитата на подсъдимия възражения – л.л. 9, 11 от мотивите. Изложил е също така и убедителни съображения, на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновност на подс. Станков. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на посочените престъпления, са напълно законосъобразни.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че са осъществени съставите на престъпленията, поради което правилно е бил осъден за това.   Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно потвърждаването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. К. С. е извършил инкриминираните с обвинението деяния. За това, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   От съдържанието на допълнителните съображения към касационната жалба, може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния и нарушения по чл. 313 и 314 НПК, както и за не даден отговор на поставени във въззивната жалба възражения.   Настоящата инстанция счита този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не е допуснато нарушение на процесуалните правила.   Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и двете инстанции не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подс. С. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил съставите на тези престъпления, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон.   По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна. За това възражението, че не са били обсъдени всички доводи, е неоснователно. Видно от мотивите към съдебния акт, този съд е посочил защо не дава изцяло вяра на обясненията на подс. С. /л. 8/, защо не приема доводите на защитата за непълнота на доказателствата /л. 9/, за несъставомерност на деянията /л. 11/, на твърдението, че липсата на товарителници и други първични документи за извършени сделки, не водел до извод, че те не са извършени.   При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализ и оценка на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.   При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговата защита. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност между страните е осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти , са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.   С оглед на изложеното касационната жалба и в тази си част се явява неоснователна.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Лишен от основание и този направен довод, по който липсват конкретни възражения. При определяне размера на санкциите, приложението на чл. 23 и 66 НК, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е бил приет превес на смекчаващите такива и наказанията определени при условията на чл. 54 НК. Съставът на съда постановил обжалваното въззивно решение, се е съгласил със съображенията на първата инстанция, относно индивидуализацията на наказанието. И според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, санкциите по размер са напълно справедливи и съобразени с разпоредбите на чл. 54 НК. Няма никакво основание за намаляването им. Те са напълно съответни на тежестта на извършеното и данните за личността на дееца. По нататъшно смекчаване няма да способства за осъществяване целите по чл. 36 НК.   Законосъобразно са били приложени и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 НК, за определяне на едно общо наказание.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 181/15.10.2009 г., постановено по внохд № 332/2009 г., на Пловдивския апелативен съд, 1-ви наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: