Ключови фрази
Лишаване от живот при професионална непредпазливост * професионална непредпазливост по чл. 123 НК * процесуални нарушения

6
РЕШЕНИЕ

№ 63

гр. София, 24 април 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия Христина Михова н. д. № 82/ 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпил протест от Апелативна прокуратура Велико Търново / АПВТ/ срещу решение № 295, постановено на 01.12.2017 год. по ВНОХД № 294/2017 год. по описа на Апелативен съд - Велико Търново / АСВТ/, с което подсъдимият И. Н. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 123, ал.1 от НК. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК като се излагат подробни доводи в тяхна подкрепа. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСВТ.
Постъпило е и писмено становище от повереника на частния обвинител Г. П. П., в което се оспорва законосъобразността и правилността на постановената първоинстанционна присъда и въззивното решение, с което тя е потвърдена, като се прави искане за тяхната отмяна.
В съдебно заседание пред Върховния касационен съд прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на АПВТ и пледира за неговото уважаване. Прокурорът изразява становище, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал.2 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, лицата по ал.1, към които следва да се причисли и изпълнителят [фирма], носят отговорност за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, независимо от това дали тази дейност се осъществява от техни органи, или е възложена на други компетентни служби и лица. Следователно, независимо, че скелето е изграждано от подизпълнител, изпълнителят също носи отговорност за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Подс. М. е субект на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК, тъй като е имал ръководни и организационни функции по осъществяването на проекта, който се е реализирал и чрез изграждането на външното скеле, представляващо правно-регламентирана дейност, източник на повишена опасност.
Защитникът на подс. М.- адвокат И., пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че не са налице касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като подсъдимият не следва да отговаря за допуснати нарушения при извършване на строително - монтажни работи от строителя [фирма]. Прави искане за неуважаване на протеста.
Частният обвинител и неговият повереник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание.
Подсъдимият И. М. изразява съжаление за случилото се, заявява, че не е виновен и моли за потвърждаване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
С присъда № 16, постановена на 10.04.2017 год. по НОХД № 38 / 2016 год. по описа на Окръжен съд – гр. Габрово, подсъдимият И. Н. М. е признат за невиновен в това, че на 14.03.2013 год., около 19,00 часа в [населено място], на [улица], като технически ръководител на строежа на изпълнителя [фирма], [населено място], по проект „Зелени инвестиции за енергийна ефективност в 13 - етажна административна сграда“ да е причинил смъртта на Б. Х. Б. от [населено място], поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – да е нарушил Заповед № 1 от 27.12.2012 год. за спиране на строежа, поради лоши климатични условия, издадена от В. П., упражняваща строителен надзор на обекта, част от строителните книжа, с което е нарушил чл. 163, ал.1 от Закон за устройство на територия /ЗУТ/ и след това при извършения монтаж на скеле тип „М. 1“ да не е спазил Ръководството за монтаж на производителя, с което е нарушил чл. 87, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 год., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
По протест на Окръжна прокуратура – гр. Габрово, с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда, в АСВТ било образувано ВНОХД № 294/2017 год. С решение № 295, постановено на 01.12.2017 год. по същото дело, присъдата на ОС- гр. Габрово е потвърдена изцяло, като правилна и законосъобразна.
Касационният протест, подаден срещу въззивната присъда, е допустим, а разгледан по същество е и основателен.
В протеста на АПВТ въззивният съд е упрекнат в това, че не е подложил на внимателен анализ всички относими към главния предмет на делото доказателствени материали, като някои от тях са игнорирани, а други превратно интерпретирани, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.
Върховният касационен съд намира за основателно посоченото възражение. АСВТ не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като постановеният от него въззивен съдебен акт не отговаря на стандарта, заложен в разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК.
Въззивната инстанция правилно е приела, че първоинстанционният съд е изяснил всички факти относими към предмета на делото, свързани с обществената поръчка възложена на [фирма] за изпълнение на проекта „Зелени инвестиции за енергийна ефективност на административна сграда на улица № 30 в [населено място]“, назначаването на подсъдимия М. за технически ръководител на обекта, участието на [фирма] като подизпълнител за осъществяване на строително-монтажни работи /СМР/, извършването на монтаж от работници на [фирма] на външно скеле, предоставено от [фирма]. Приети са за установени обстоятелствата свързани с откриване на строителната площадка на 01.10.2012 год., за което е изготвен протокол, подписан от подс. М., в качеството му на упълномощен представител на [фирма], както и спирането на СМР на 27.12.2012 год. със Заповед № 1, издадена от св. П., осъществяваща технически надзор, поради трайните отрицателни температури, с указание за започване на СМР само след трайно установяване на положителни температури. Изяснен е и въпросът с доставката и започването на монтажа на 27.02.2013 год. на външното скеле, влошаването на метеорологичните условия на 14.03.2013 год. и разрушаването на част от скелето от ураганния вятър. Установени са по несъмнен начин механизмът на произшествието и причинно-следствената връзка между неправилния монтаж на конструкцията на недовършеното скеле / несъобразен с Инструкцията за монтаж на производителя/ и смъртта на пострадалата пешеходка Б., настъпила от причинените й тежки увреждания от нанесен й удар с дъска, отделила се от скелето.
При правилно установените факти, въззивната инстанция е достигнала до незаконосъобразния извод, че подсъдимият не следва да носи отговорност за причинената смърт на Б., първо защото не е „строител“ по смисъла на чл. 163, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и тази разпоредба не е адресирана до него; на следващо място като технически ръководител отговаря само за дейностите, които извършва [фирма], а не и за тези осъществявани от [фирма] с назначен свой технически ръководител- св. Л. К.; на последно място - нямало доказателства за това, че заповедта за спиране на строежа е била доведена до знанието на подсъдимия.
Въззивният съд преценявайки, че подсъдимият не е адресат на задължението по чл. 163, ал.1 от ЗУТ не е съобразил, че законодателят не е поставил изискване към строителя да е технически правоспособен, още повече, че той може да е както физическо, така и юридическо лице. Разпоредбата на чл. 163а, ал. 1 от ЗУТ задължава строителя да назначи по трудов договор технически правоспособни лица, които да извършват техническо ръководство на строежите - такива, които са получили дипломи от акредитирано висше училище с квалификация „строителен инженер“, „инженер“ или „ архитект“, възлагайки им изпълнението на отговорностите по чл. 163, ал.2, т.1- т.5 от ЗУТ. Една от тези отговорности е и визираната в чл. 163, ал.2 ,т.1 от ЗУТ, която изцяло съответства на посоченото в ал.1 на същия текст задължение на строителя - да изпълнява възложения строеж в съответствие с издадените строителни книжа. Налице е законово делегиране на задължения на техническия ръководител, като лице притежаващо техническа правоспособност, да изпълнява задълженията възложени на строителя. В съответствие с посочените разпоредби е и длъжностната характеристика на подсъдимия, според която основните му служебни задължения са били „да ръководи подготовката по започване на строежите, в т.ч. ограждане и обезопасяване на площадките, изработването и оптимизиране на графиците за изпълнение на СМР…. да ръководи и координира изпълнението на СМР на площадките, чрез контрол и указания по организационните и технологичните схеми… да осъществява и/или координира контактите с представителите на възложителя, строителния надзор, съизпълнители, доставчици и други партньори, лично да проверява спазването на техническите спецификации за доставки, видове работи и качеството на изпълняваните работи..“. Въпреки че въззивният съд в решението си / на л. 2 от същото/ подробно е цитирал задълженията на подсъдимия съгласно длъжностната му характеристика, той е достигнал до погрешния извод, че М. не следва да отговаря за извършени СМР от други подизпълнители. Извън вниманието на въззивната инстанция е останала заповед от 24.09.2012 год. на управителя на [фирма], с която той е определил подс. М. като технически ръководител на обекта, възлагайки му да организира изпълнението на СМР, доставката на материали и съоръжения, да спазва технологията и предписанията на проектанта и възложителя, да изготвя необходимите актове съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 год., да изготвя и представя седмични отчети за хода на изпълнените работи, както и да отговаря за опазване на околната среда на строителната площадка и граничещите й имоти. С тази заповед на подсъдимия е възложено цялостното техническо ръководство на обекта. Именно в нейно изпълнение е и подписването от подсъдимия на ежедневно съставяните констативни протоколи, приобщени към писмения доказателствен материал по делото, отразяващи „визуален оглед“ на извършеното и констатации за липса на нередности при изграждането на скелето. Въззивният съд е приел за установен фактът, че подсъдимият е зачерквал името на вписания като технически ръководител св. Л. К. в посочените протоколи, а въз основа на тях съставял дневните доклади, но не го е анализирал и не му е дал необходимата правна оценка. Визираното обстоятелство има пряко отношение към въпроса за отговорността на подсъдимия за осъществяваните на обекта СМР, част от които са действията по монтиране на външното скеле, въпреки наличието на Заповед № 1 от 27.12.2012 год. на строителния надзор за спиране на строителните дейности на обекта. Въззивният съд е поставил под съмнение знанието на подсъдимия за наличието на посочената заповед, като е игнорирал собствените си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл.13, чл. 14, и чл. 107 от НПК. Задължение на съда е да изясни всички обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, поради което, ако е счел че е налице съмнение относно даден факт или недостатъчност на доказателствената съвкупност, следвало е да събере необходимите доказателства, които го установяват. Въззивната инстанция в тази връзка не е съобразила обстоятелството, че преди спирането на строителната дейност на обекта, от подсъдимия М. е поискана справка от Директора на Националния институт по метеорология и хидрология / т. V, л.130 от ДП/ за температурите и скоростта на вятъра в [населено място] за периода от 14.12.2012 г. до 20.12.2012 г. и прогноза за температурите и валежите за периода от 21.12.2012 г. до 31.12.2012 г., именно във връзка с преценката дали да бъдат замразени строително-монтажните работи по обекта - „13 етажна административна сграда, находяща се в [населено място], [улица], заради неблагоприятни метеорологични условия на работа. Все в тази връзка относно въпроса за знанието на подсъдимия за наличието на Заповед № 1от 27.12.2012 год., контролираният съд не е съобразил, че съгласно чл. 170, ал.3 от ЗУТ всички предписания, свързани с изпълнението на строежа, издадени от оправомощените за това лица и специализираните контролни органи, се вписват в заповедната книга, която се съхранява на самия строеж. Въззивният съд е приел за установено, че заповедта за спиране на строителните работи на обекта е вписана в заповедната книга на обекта, но извън вниманието му е останало обстоятелството, че тя е подписана и от подсъдимия / л. 78, том VІІІ от ДП/ в качеството му на технически ръководител, което е несъмнено доказателство за това, че той е знаел за нея - т.е. бил е наясно, че СМР на строежа са били спрени. Отделен е въпросът, че при наличие на съмнение относно подписването на посочените документи от подс. М., задължение на въззивния съд е да събере доказателства за изясняване на посочените обстоятелства. Последните са от съществено значение за установяване на каузалния принос на подсъдимия за настъпването на общественоопасните последици от деянието и съответно за неговата наказателна отговорност. Необсъждането на посочените доказателствени източници и игнорирането на фактите, които се установяват с тях, налагат извод за непрецизност на въззивната проверка, незадълбоченост и непълнота, която като последица е довела до неправилност и незаконосъобразност на приетите правни изводи.
Крайният извод на настоящия касационен съдебен състав е, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 13, ал.1 и ал.2, чл. 14, ал.1 и чл. 107 от НПК, довело до неправилно приложение на материалния закон, т.е. налице са касационните основания на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Интерпретацията на въззивния съдебен състав на доказателствените материали, при извеждане на правно значимите факти, не отговаря в достатъчна степен на изискването за обективност, всеобхватност и пълнота, доказателствата не са преценени взаимосвързано, като една част от тях са игнорирани, което като последица е довело до неправилното приложение на материалния закон с оправдаване на подсъдимия. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.3, т.2 и т.3 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение № 295, постановено на 01.12.2017 год. по ВНОХД № 294/2017 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.



2.