7 Р Е Ш Е Н И Е № 50193 [населено място], 09.05.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1926 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул Инс“ АД срещу частта от решение № 401/19.04.2021 г. по в. гр. д. № 3657/2020 г. на Апелативен съд София, с която, след частична отмяна на решение № 4741/05.08.2020 г. по гр. д. № 14 266/2018 г. на Софийски градски съд, на ищцата Т. Д. С. е присъдена сума в размер 19 000 лв. – обезщетение за вреди от смъртта на сестра ѝ З. Д. С., настъпила в резултат на ПТП, и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необосновано формирания извод, че ищцата попада в кръга лица, които, с оглед създадена емоционална връзка с починал от ПТП, търпят болки и страдания. От касатора се заявява искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред трите съдебни инстанции. От ответника по касация Т. Д. С. е подаден отговор, с който се оспорва касационната жалба като недопустима, евентуално неоснователна. Заявява се становище, че въззивното решение е правилно постановено и няма основание за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Ответникът по касация не изпраща представител. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното : С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е прието, че предявеният от Т. Д. С. срещу „ЗД “Бул Инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен до размер на 24 000 лв. При пренесен пред въззивната инстанция спор относно наличието на материалноправна легитимация в полза на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З. Д. С. /нейна сестра/, противоправното поведение на водача К. А., приносът на починалата за реализиране на вредоносния резултат и размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съставът на Апелативен съд София е анализирал събрания по делото доказателствен материал и наведените от двете страни оплаквания във въззивните им жалби. Достигнал е до заключение, че е налице деликт, причинен в резултат противоправното поведение на К. А., шофирал с несъобразена спрямо пътната обстановка и пътния участък скорост, с което е причинил транспортно произшествие, коствало живота на пешеходката З. Д. С.. Гражданската отговорност на делинквента към датата на инцидента е била застрахована от ответното дружество. При съобразяване поведението на пострадалата съдът е констатирал, че същата е изложила на висок риск живота и здравето си, стоейки в тъмната част от денонощието на пътното платно на място, необозначено за пешеходци. В резултат на това решаващият състав е счел противопоставеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване за основателно и е редуцирал определеното в размер от 30 000 лв. обезщетение с 20%, т. е. определил е дължим размер от 24 000 лв. и е доприсъдил 19 000 лв. към определените от първоинстанционния съд 5 000 лв. С определение № 443/18.07.2022 г. е допуснато касационно обжалване с цел проверка на въззивното решение за съответствието му с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с това, дадено в решение № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т.о., ВКС по въпроса: Какви са предпоставките за приложение на чл. 432 КЗ и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на лице, попадащо извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд? Разяснено е с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. В този смисъл е и разяснението, дадено с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., което се споделя изцяло и от настоящия състав. Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна и казуална практика. Напълно необосновано въззивният съд е приел, че между ищцата и починалата ѝ сестра е съществувала особено силна връзка и че поради това ищцата е понесла морални болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Този извод е направен при надценяване на установените чрез гласните доказателства факти. Показанията на свидетелката Р. Д. Д. /сестра на ищцата и загиналата З. Д. С./ сочат, че всички сестри в семейството са се разбирали добре и често са се събирали в къщата на майка им на село. Към датата на инцидента Т. и З. са живеели в различни градове – в [населено място] и в [населено място], но си ходели на гости. Всички в семейството преживели тежко загубата на З.. Заявените от свидетелката обстоятелства не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищцата и починалата в смисъла, разяснен от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между две сестри. Въззивният съд в нарушение на чл. 195 ГПК, т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и казуалната практика по тълкуване и прилагане на чл. 195 ГПК /решение № 48/2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на I т.о., решение № 314/2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на II г.о., решение № 118/15.05.12 г. по гр. д. № 588/11 г. на ІІІ г.о., решение № 241/23.10.13 г. по гр. д. № 3194/13 г. на І г.о., решение № 108/16.05.11 г. по гр. д. № 1814/09 г. на ІV г.о., решение № 57/8.05.14 г. по гр. д. № 7493/13 г. на ІІ г.о. на ВКС и др./ е преценявал факти, заявени от ищцата пред вещото лице Д. Р. в хода на психологическото изследване. Тези изявления по същество представляват дадени от ищцата обяснения по смисъла на 176, ал. 1 ГПК в нарушение на принципа за устност и непосредственост, прокламиран от чл. 11 ГПК. Освен това, обясненията на страната са за факти, за установяването на които не се изискват специални знания, съответно съдът не е бил длъжен да ги възприема като част от експертното заключение. Въззивният съд е изградил решаващите си мотиви въз основа на следните изявления :„З. ни гледаше като малки“, „много съм страдала за нея, защото мъжът ѝ я биеше и тормозеше“, „аз и З. се виждахме често, чувахме се по 2-3 пъти седмично преди да се родят децата“, „родителите ни са разделени отдавна“, „на няколко пъти къщата ни на село горя“, „брат ми преди 5 години падна в герана и оттогава се инвалидизира“, и т. н. В същото време съдът не е анализирал заключението на вещото лице в неговата същинска част, в която е посочено, че при ищцата няма индикации за депресивност и личностови особености, които да сочат за липса на ресурс да се справи със загубата, а е налице единствено ситуативна тревожност. Възстановителният ѝ процес протича закономерно. Следва да бъде посочено, че експертното заключение е доказателствено средство, което изяснява определени факти или връзките между тях с помощта на специални знания - правила на опита и положения на науката в различни нейни области, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. В процесната хипотеза експертното заключение е останало недооценено от решаващия състав. Анализът му не дава основание да се приеме, че смъртта на З. е причинила на ищцата страдание, извън рамките на обичайното за такива ситуации. Следователно не може да се приеме наличието на изключителност и в този аспект. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявеният иск да бъде отхвърлен. Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено в осъдителната част и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. с преразпределяне на отговорността за разноски. В частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на претенцията за горницата над 24 000 лв. до заявения размер от 150 000 лв., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3ГПК на касатора се дължат разноски за трите съдебни инстанции в размер на 14 246 лв., от които 5 736 лв. за първа инстанция, 4 900 лв. за въззивна инстанция и 3 610 лв. за касационна инстанция. При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 401/19.04.2021 г. по в. гр. д. № 3657/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която, след частична отмяна на решение № 4741/05.08.2020 г. по гр. д. № 14 266/2018 г. на Софийски градски съд, на ищцата Т. Д. С. е присъдена сума в размер 19 000 лв. – обезщетение за вреди от смъртта на сестра ѝ З. Д. С., настъпила в резултат на ПТП, и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. С., срещу „ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер 24 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра ѝ З. Д. С., настъпила в резултат на ПТП на 20.02.2017 г., ведно със законната лихва от 26.10.2018 г. до окончателното ѝ заплащане. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Д. С., да заплати на „ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 14 246 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.