Р Е Ш Е Н И Е № 362 гр. София, 30 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага Иванова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Ивайло Симов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 696 / 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Н. Г. и жалба на защитника му адвокат Л. от АК – [населено място], срещу решение № 462 от 20 януари 2014 година на Софийския апелативен съд, НК, НО, 1-ви въззивен състав, по внохд № 787 / 2012 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 132 от 29 май 2012 година на Благоевградския окръжен съд, постановена по нохд № 458 / 2011 година по описа на този съд. В жалбата на подсъдимия Г. са заявени допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на разследването и на съдебното разглеждане на делото, които са ограничили правото му на защита, довели са до формиране на неверни фактически изводи относно авторството на деянието и до неправилното му осъждане по повдигнатото му обвинение. В жалбата на защитника на подсъдимия Г. е направено идентично оплакване за недоказаност на авторството по отношение на подсъдимия и за неправилно приложение на закона, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Тези възражения ангажират всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Конкретните възражения ще бъдат обобщени и обсъдени по-долу в решението. С жалбите се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или намаляване на наложеното му наказание и определянето му при условията на чл. 55 от НК, за което, според защитата, са налице основания по делото. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим В. Г. участва лично и със служебния си защитник адвокат Ч. от САК, която поддържа касационната жалба при ангажираните в нея отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Частните обвинители и граждански ищци А. Н., лично за себе си и в качеството си на наследник на Е. В. Н., както и Македонка Ф. и А. Л., в качеството им на наследници на Е. В. Н., не участват лично, редовно призовани и не се представляват. В писмени молби са изразили становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия Г.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. Н. Г. за виновен в това, че на 15. 04. 2011 година, в [населено място], Б. област, умишлено е умъртвил П. А. Н. от същото село, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 във вр. чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на двадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор. Осъден е да заплати на всеки от гражданските ищци А. Н. и Е. Н. сумата по 70000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законните последици. В останалата си част исковете са отхвърлени като неоснователни. В производство, инициирано по жалба на подсъдимия Г., е извършена въззивна проверка, проведено е въззивно съдебно следствие и е постановено атакуваното сега по реда на касационното обжалване решение, с което присъдата е изменена, като наложеното на подсъдимия Г. наказание е намалено на осемнадесет години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата й част. ВКС намира подадените срещу решението касационни жалби от подсъдимия Г. и неговия защитник за неоснователни. Акцентът в жалбите е поставен върху доказателствената обезпеченост на фактическите изводи на съда за авторството на инкриминираното деяние. Възраженията в саморъчно изготвената от подсъдимия жалба могат да бъдат обобщени така: обвинението не е доказано по начина, който законът изисква; по делото липсват преки доказателства, относими към главния факт на процеса; първоначалният оглед и аутопсията на трупа на пострадалия са извършени в отсъствие на лекар и без участието на подсъдимия и негов защитник; нарушено е правото му на защита в досъдебната фаза на процеса; в основата на съдебния акт са поставени противоречиви доказателства, изведени от гласните доказателствени източници; не са извършени съответните ДНК-експертизи на иззетите биологични следи и сравнителен материал от самия подсъдим. Всички тези нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата, според защитата на подсъдимия, са компрометирали изводите на предходните инстанции по фактите, най-вече тези относно участието на подсъдимия Г. в причиняване на смъртта на пострадалия Н.. В жалбата на защитника на подсъдимия – адвокат Л., се твърди общо недоказаност по категоричен начин на авторството на деянието, неправилно приложение на закона (без конкретни съображения в какво се изразява то) и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което следва да бъде определено, според защитата, при условията на чл. 55 от НК. С оглед изложеното, проверката по жалбата на подсъдимия, съдържаща твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на разследващите органи и на съда, следва да бъде извършена преди проверката по другите релевирани касационни основания, защото последната е възможна само при констатации за отсъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В противен случай биха били злепоставени изводите на решаващия съд по фактите и поради това касационната проверка за законосъобразността на съдебния акт и справедливостта на наказанието не би била възможна. Няма как да се избегне констатацията, че идентични възражения срещу осъждането на подсъдимия Г. са направени и пред въззивния съд, който е изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1 и чл. 339, ал. 2 от НПК за цялостна и задълбочена проверка на първоинстанционната присъда и аналитичност и изчерпателност при отхвърляне на доводите срещу първоинстанционния съдебен акт. Извършената от ВКС проверка по възраженията в жалбата на подсъдимия Г. установи, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. На първо място, следва да бъде обсъдено възражението на подсъдимия за ограничено право на защита в хода на досъдебното производство поради неучастие в първоначалните следствени действия и поради липса на защитник от първия момент на разследването. Това възражение не намира опора в данните по делото. Инкриминираното деяние е извършено в нощта срещу 15. 04. 2011 година. Първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието, при който са иззети предмети и следи от значение за делото, е извършено на същата дата, за времето от 12.00 до 14.00 часа (протокол на л. 13 от ДП). Към този момент подсъдимият Г. не е имал каквото и да било процесуално качество. Привлечен е като обвиняем с постановление от 16. 04. 2011 година (л. 21 от ДП), при участието на упълномощен от него защитник – адвокат Е. Д. от АК – [населено място] (пълномощно на л. 23 от ДП). Междувременно, на 15. 04. 2011 година подсъдимият е съставил и подписал единствено декларация за съдействие на органите на МВР в разследването и за съгласие за взимане на кръвна проба (л. 17 от ДП). Следващите процесуалноследствени действия, провеждани с подсъдимия (разпит – л. 26 от ДП, взимане на мярка за неотклонение – л. л. 48-50 от ДП) са извършени с участието на адвокат Д.. След нейното оттегляне от защитата на подсъдимия (молба от 23. 08. 2011 година, л. 143 от ДП), разследващият орган незабавно е пристъпил към процедура за определяне на служебен защитник и такъв е назначен с постановление от 26. 08. 2011 година (л. 149 от ДП). На същата дата е извършено ново привличане на подсъдимия и разпит по новото обвинение, с участието на адвокат Л. и при изрично изразено от подсъдимия съгласие за това (протокол на л. 152 от ДП). Същият адвокат е провел защитата на подсъдимия в хода на останалата част от разследването и на съдебното разглеждане на делото, вкл. и пред ВКС, когато по изрична молба на подсъдимия от 27. 05. 2014 година, е назначен друг служебен защитник, приет като такъв от подсъдимия Г. (с. з. от 09. 06. 2014 година). При тези данни по делото не би могло да се приеме, че правото на защита на подсъдимия е ограничено по какъвто и да било начин. В хода на целия процес той е разполагал с надлежна защита, осъществявана от лица, упражняващи адвокатска професия и е получил необходимата правна помощ съобразно изискванията на закона и добрите адвокатски практики. На второ място, ВКС намира за неоснователно възражението на подсъдимия относно провеждането на първоначалния оглед на местопроизшествието без негово и на негов защитник участие. Както подробно бе описано по-горе, огледът е проведен непосредствено след разкриване на престъплението и към този момент подсъдимият не е имал никакво процесуално качество. В разпоредбите на чл. 156 от НПК за извършване на огледа, са посочени изчерпателно лицата, които участват и сред тях не е обвиняемият, дори вече в производството да е установен такъв по съответния ред. Напълно допустимо е в рамките на провеждания оглед да се извърши и изземване на установени предмети и следи от престъплението, както е сторено в настоящия случай. Тези процесуалноследствени действия са преценени като неотложни и са получили последващо одобрение от съдия, дори и това да е свръх изискванията на закона (определение на л. 12 от ДП). В провеждането на огледа са взели участие две поемни лица и двама технически помощници, протоколът е надлежно съставен и подписан и изпълнява удостоверителната си функция за извършените действия. Огледът е от категорията следствени действия, които не ограничават правата на гражданите и не съдържат елемент на принуда. Затова и процесуалният закон не изисква предварителното му разрешаване или последващото му одобряване от съдия. На трето място, касационната проверка не установи ненадлежност на доказателствената основа на формираните от съда изводи по фактите, които въззивният съд е направил след извършена проверка и анализ на цялата доказателствена съвкупност и провеждане на съдебно следствие за събиране на нови доказателства, като е проверил фактическата правилност на издадената присъда по предписания от закона начин. Вярно е, че дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото в известна степен е била затруднена, доколкото доказателствената съвкупност не изобилства от първични доказателства относно главния факт на процеса - осъществяването на деянието и участието на подсъдимия в него. От обстоятелството, че деянието не е установено от свидетели-очевидци обаче, не могат да се черпят аргументи в полза на тезата на подсъдимия и на защитата за недоказаност на деянието и неговия автор по изискуемия от закона начин. Тъй като в основата на изводите на съда по фактите са поставени преимуществено производни доказателства и техни източници са показанията на свидетелите В., Й. и Д. (полицейски служители), както и на свид. В. Н. (работодател на подсъдимия) и свид. Ч. (кмет на намиращото се в близост до мястото на престъплението [населено място]), възраженията на подсъдимия относно тяхната годност и достоверност следва да бъдат обсъдени преди останалите. Подробен анализ и оценка на тези гласни доказателствени средства се съдържа на л. 5 от мотивите на решението на въззивния съд и ВКС не съзира причини те да не бъдат споделени, тъй като не носят белези на игнориране или превратност. Проведените от посочените свидетели-полицейски служители разговори с подсъдимия Г. непосредствено след съобщеното от него за смъртта на пострадалия Н. и по пътя към мястото на престъплението, възпроизведени като съдържание в техните показания, по същността си не са нищо друго, освен предварително снети обяснения от лице, по отношение на което има данни и съмнение да е съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване на информация за начало и насоки на разследването, за разработване на следствени версии и работа „по гореща следа”. Тези действия са извършени от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях разговори с подсъдимия не са доказателствено средство. Затова не е съществувала процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. В показанията им са изнесени възприетите от тях факти в рамките на проведените разговори с подсъдимия. Няма процесуална пречка тези факти да бъдат обсъждани от съда като надлежен доказателствен източник, което е и направено от предходните съдебни инстанции. Тези показания не са третирани като доказателства, а като доказателствени средства. Те са възпроизвели доказателствения факт – предпроцесните изявления на подсъдимия за неговата съпричастност към инкриминираното деяние. Този доказателствен факт е производно доказателство и е включен в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 1 от НПК. Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. Съгласно чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. Оценката на предходните съдебни инстанции за достоверност на свидетелските показания няма причини да не бъде споделена, още повече, че тя зачита съдържанието на други доказателствени източници, като протокол за оглед от 15. 04. 2011 година, данните от показанията на свидетелите В. Н., Д. Х., П. А., Г. М., заключенията на СМЕ за пострадалия (експерт д-р З.), на СМЕ на подсъдимия (същия експерт), на експертизата на веществените доказателства (експерт И.), на ДНК-експертизите, изготвени в хода на въззивното съдебно следствие (експерт А., л. 72 и л. 139 от внох дело). Известно е, че косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства, макар и от производни доказателствени източници, ако всички те представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на процеса и водят до изводи, които са единствено възможни и изключващи всички останали, какъвто е настоящият случай. В резултат на извършен цялостен анализ, съдът е направил оценката си за годност и достоверност на доказателствените източници и е формирал фактическите си изводи, вкл. относно авторството на деянието. Оплакването в касационната жалба на подсъдимия Г. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява неоснователно. В касационните жалби липсват конкретни доводи във връзка с приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието. Независимо от това и предвид цялостното оспорване от страна на подсъдимия Г. на правилността на ангажиране на наказателната му отговорност, ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си за съответствие на така приетите за установени по делото факти с тяхната правна оценка при прилагане на нормата на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 от НК. Като е установил, че подсъдимият е нанесъл на пострадалия множество удари с дърво и с юмруци, със значителна сила, в жизненоважна част на тялото, каквато е гръдният кош, причинили тежка гръдна травма, довела до остра дихателна недостатъчност и до смъртта на пострадалия Н., правилно и законосъобразно съдът е приел наличие на обективиран от действията на подсъдимия пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия, а не просто за нарушаване в някаква степен на телесния му интегритет. Наложеното на подсъдимия Г. наказание е определено в рамките на най-леката алтернатива от предвидените в закона за това престъпление. Индивидуализирано е при отчитане на всички обстоятелства по делото от кръга на тези по чл. 54 от НК. ВКС не намира основания за намеса относно тежестта на отговорността на подсъдимия, доколкото по делото не са установени обстоятелства, които да бъдат ценени на плоскостта на чл. 55 от НК. При така изложените съображения, възраженията на подсъдимия Г. срещу решението на въззивния съд се явяват неоснователни и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 462 от 20 януари 2014 година на Софийския апелативен съд, НК, НО, 1-ви въззивен състав, по внохд № 787 / 2012 година, с което е изменена в наказателно-осъдителната й част и потвърдена в останалата й част присъда № 132 от 29 май 2012 година на Благоевградския окръжен съд, постановена по нохд № 458 / 2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.