5 Р Е Ш Е Н И Е № 297 гр. София, 18 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети декември, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Невена Грозева при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1158 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия С. С. Н. срещу решение №225 от 02.06.2016 г., постановено по ВНОХД №142/2016 г., по описа на Апелативен съд-гр. София. С присъда, постановена на 17.11.2015 г. по НОХД №1802/2015 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че на 12.03.2014 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил, високорискови наркотични вещества- кокаин (0, 55 гр. за първото деяние и 0,25 гр. за второто) и 1 , 45 гр. марихуана-, като на основание чл.354а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК са му е наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5 000 лева. С присъдата на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан с мярка за неотклонение“задържане под стража“. С присъдата на основание чл.354, ал.6 НК са отнети наркотичните вещества- предмет на престъплението. С присъдата подсъдимият Н. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1395, 81 лева. С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания, но се излагат доводи единствено за това по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че в хода на воденото срещу подсъдимия Н. въззивно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като въззивният съд не е отговорил на направените с жалбата оплаквания, а единствено е посочил, че възприема доказателствения анализ на първостепенния съд. Оспорват се изводите на съда, свързани с кредитирането на показанията на свидетелите Х., С. и А., като се твърди, че въз основа на тях неправилно са установени фактите по делото. Твърди се, че неправилно не са кредитирани обясненията на подсъдимия Н., които според защитата, са логични, последователни и разкриват, че той не е извършител на престъплението. В касационната жалба са изложени и доводи за това, че при потвърждаване на постановената осъдителна присъда въззивният съд не е установил вината на подсъдимия, а същата е била предполагаема, както и наложеното наказание не е такова, което дава възможност да бъдат постигнати целите на чл.36 НК. На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага или постановената присъда да бъде отменена, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или присъдата на първостепенния съд да бъде изменена в полза на Н. (без да се посочва, в коя нейна част). В касационното съдебно заседание, защитникът на подсъдимия възпроизвежда оплакванията, отразени в жалбата и моли тя да бъде уважена. Представителят на държавното обвинение предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила, като твърди, че и първоинстанционния и въззивния съдебни състави са направили верен анализ на доказателствата и са изложили убедителни мотиви при определяне на наказанието на подсъдимия. Подсъдимият Н. поддържа жалбата си. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплаквания, отразени в касационната жалба и допълнението към нея, са за липса на самостоятелен доказателствен анализ, направен от въззивния съд и неубедителност на мотивите в частта за кредитираните гласни доказателствени средства. Касационният съд прецени, че първостепенния и въззивния съд са направили верен анализ на доказателствените източници и правилно са установили фактите по делото. Правилно са ценени показанията на свидетелите Ш., Х. и С. (включително тези, дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК). Показанията им кореспондират помежду си и установяват това, че именно подсъдимият Н. е продал на свидетеля Ш. инкриминираното наркотично вещество (по едното деяние). Законосъобразно решаващите съдилища са ценили показанията на свидетеля Ш., дадени на досъдебното производство (в които той дава повече информация за случилото се), но и в тези, депозирани в съдебната фаза, той е заявил, че е получил високорисковото наркотично вещество кокаин именно от подсъдимия. Правилно решаващите съдилища са кредитирали показанията на свидетелите А., М., Б. и С., които са удостоверили начина на извършване на действия по разследването, чрез които са установени авторството на подсъдимия и са иззети част от инкриминираните вещества. Касационният съд прецени, че правилно предходните съдебни състави не са кредитирали обясненията на подсъдимия Н., като се отчели, че същите противоречат на останалите доказателствени източници. Вярно е преценено, че същите са в голяма степен нелогични и няма как инкриминираното наркотично вещество да е принадлежало на допуснатия и впоследствие заличен свидетел Ф. (той да го е оставил в автомобила на подсъдимия и впоследствие от джоб на вратата му да е взето от свидетеля Ш.). Настоящият съдебен състав не възприе и оплакването, че въззивния съд в съдебният си акт не е отговорил на направените с въззивната жалба оплаквания и не е анализирал самостоятелно доказателствените материали по делото. При внимателен преглед на жалбата основното оплакване е било за погрешен анализ на доказателствата и неправилно установяване на фактите по делото. Вярно е, че въззивният съд е бил доста лаконичен в мотивите си и на практика е възпроизвел доказателствения анализ на първостепенния съд, но все пак от въззивното решение може да бъде установено какво съдът е приел и въз основа на кои доказателства. Съществено нарушение на процесуални правила е налице когато в мотивите на атакувания въззивен акт липсва информация за това кои доказателствени източници са кредитирани, респективно отхвърлени и на какво основание. В проверяваното решение такава информация има, което е и основание да се приеме, че мотивите не страдат от посочения в касационната жалба порок. Касационният съд констатира, че въззивната инстанция с определението си от 02.03.2016 г. е отхвърлил направеното с въззивната жалба искане за допускане и разпит в качеството на свидетел на И. Ф.. Съдът приема, че искането за разпит на този свидетел е бил неправилно отхвърлено, като въззивният съдебен състав сам се лишил от възможност да събере и обсъди още един доказателствен източник, които е било възможно да е относим към основния факт на доказване. Въпреки допусната грешка тя не може да бъде преценена като съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК защото искането за разпит на този свидетел е във връзка с установяване на факти, за които са събрани други доказателства и доказателствени средства. С оглед изложеното, касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които налагат отмяната на постановеното въззивно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че макар и да е отразено цифрово касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК в депозираната касационна жалба то не е подкрепено с никакви доводи. Изразено е общо недоволство от постановените осъдителни съдебни актове, като се твърди, че престъплението не е извършено. Касационният съд приема, че в разпоредбите на чл.347 и чл.351 НПК законодателят е посочил, че рамките на касационното производство се определят от съдържанието на касационната жалба, в която следва да бъдат посочени конкретни оплаквания, свързани с всяко от посочените основания. При липсата на такива оплаквания за касационния съд не съществува задължение да провери изцяло атакувания съдебен акт, тъй като в това производство липсва служебно начало. Ето защо съдът няма да анализира подробно приложението на материалния закон, като единствено ще посочи, че въз основа на приетите по делото факти предходните съдебни състави са направили обосновани изводи, че подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че правилно при определяне на наказанието на подсъдимия Н. първостепенният съд е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, сравнително малкото количество наркотично вещество и ниската му стойност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено това, че подсъдимият Н. нееднократно е разпространявал наркотични вещества. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът е определил наказанията при изключителен превес на смекчаващите в размер на две години „лишаване от свобода“ (изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години) и „глоба“ в размер на 5 000 лева. Въззивният съд в решението си не е взел отношение по начина на определяне на наказанието на Н., като единствено се е съгласил с неговия размер. Допуснато е нарушение на процесуални правила, но същото не е съществено, тъй като този съд е възприел изводите на първата инстанция и очевидно е преценил, че наказанията са съответни и справедливи. Касационният съд не се съгласи с това, че като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде ценено това, че подсъдимият нееднократно е разпространявал наркотични вещества, тъй като такова обвинение не е повдигано на Н.. Въпреки липсата на това отегчаващо отговорността обстоятелство наказанията на подсъдимия не следва да бъдат редуцирани, тъй като същите са определени на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.354а, ал.1 НК размер и няма основания да бъдат определяни при приложението на чл.55 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №225 от 02.06.2016 г., постановено по ВНОХД №142/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.