О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 251 гр. София,14.06.2022 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1221 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Б. срещу определение № 148 от 07.04.2022г. по ч. т. д. № 2658/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 37 от 05.01.2018г. по ч.гр.д. № 6610/2017г. на Апелативен съд – София за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана върху имот, за който се твърди, че е изключителна собственост на жалбоподотелката – трето лице по исковото дело. Частната жалбоподателка моли да се отмени атакуваното определение като неправилно. Твърди, че удостоверяването на момента на налагане на възбраната /постановяване на съдебния акт за допускане на обезпечението/, както и този на вписването й от съдията по вписванията, са неотносими към момента на узнаване на възбраната от страна на действителния собственик на имота, върху който е наложена, поради което указанията в тази насока на предходния състав на ВКС са безпредметни. Поддържа се, че ВКС е изискал установяването на факти, за които законът не изисква това, с което недопустимо се тълкува разширително разпоредба, неизпълнението на която води до санкционни последици, каквито са последиците при пропускане на преклузивен срок. Сочи се, че с Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че легитимирано да обжалва определението за допускане на обезпечение е всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка т.е. макар и не в закона, а в задължителната съдебна практика е предвидена възможност третото лице - действителен собственик, да атакува определение за допускане на обезпечение, което накърнява правата му и може вече да е стабилизирано между страните. Според жалбоподателя, правото на жалба третото лице може да упражни безсрочно еднократно, поради което то не разполага с повече права отколкото страните в процеса. Поддържа се, че в закона не се предвижда изричен срок, в който това лице може да упражни тази своя възможност. Сочи се, че след като ГПК не изисква изрично уведомяване на действителния собственик на имота за наложената върху него възбрана, законът не предвижда и срок за него да подаде жалба срещу допуснатото обезпечение, липсва и основание да се изисква от това лице да доказва точния момент, в който то е разбрало за наложеното обезпечение, като всеки опит за разширително тълкуване води до накърняване на права. Тази празнота на закона не може да бъде причина за ограничаване на правата му чрез позоваване по аналогия на преклузивен срок, какъвто е присъщ и приложим за страните в процеса, но не и за третото лице, доколкото за него такъв не е въведен изрично. Поддържа се, че прилагането по аналогия на норми, ограничаващи права или въвеждащи преклузия за нестрани в процеса е недопустима. Твърди се, че обстоятелството, че е налице празнота в закона, а от друга цитираното тълкувателно решение не внася достатъчно яснота по въпроса за срока, в който третото лице има право да обжалва определението за допускане на обезпечение върху негов имот, не може да бъде основание за злоупотреба с права. Ответникът по жалбата, „КТБ“ АД /н/, поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска потвърждаването му. Сочи, че жалбоподателката не е отстранила нередовностите си на частната жалба, като не са приложени доказателства, от които да се установява момента на налагане на възбраната и началната дата на узнаване за налагането й с обжалваното определение. Счита за неоснователни твърденията й, че за третото лице няма преклузивен срок за подаване на частна жалба срещу въззивното определение, с което е допуснато обезпечението, поради което несъстоятелна е тезата, че липсва основание да се изисква от третото лице – собственик да доказва точния момент, в който е разбрал за наложеното обезпечение. Поддържа, че още през 2020г. третото лице е узнало за вписаната възбрана върху процесния имот, тъй като е подала множество частни жалби пред съда за отмяна на допуснати обезпечения по предявени от синдиците на банката искове по чл.57 ЗБН, като по т.д. № 1065/17г. по описа на СГС е приложила удостоверение за тежести на същия имот, между които е и процесната възбрана. Излагат се съображения, че правилно ВКС при постановяване на определението, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на частната жалба, е отчел факта, че между постановяване на определението, което се обжалва, и подаването на частната жалба има период от 4 години, като е взето предвид и обстоятелството, че в частната жалба липсва конкретика по отношение на момента на узнаване на постановеното от САС определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от К. К. Б. частна жалба срещу определението на САС, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че същата е недопустима, тъй като жалбоподателката е отказала да изпълни указанията на съда да конкретизира датата на узнаване на атакуваното определение, постановено на 05.01.2018г. /т.е. преди четири години/. Посочено е, че третото лице – собственик на възбранения имот, следва да упражни правото си на жалба в предвидения срок по чл.396, ал.1 ГПК, като според формираната съдебна практика - определение № 220/17.05.2021 г. по ч.т.д. № 788/2021 г. на II т.о., определение № 520/23.12.2020 г. по ч.т.д. № 1427/2020 г. на II т.о., потвърдено с определение № 176/21.04.2021 г. по ч.т.д. № 687/2021 г. на I т.о.и др., началният момент на този срок е узнаването от третото за спора лице за вписаната възбрана върху имота / по арг. от чл.436, ал.1, изр.2 вр. с чл.435, ал.4 ГПК във вр. с чл.396, ал.2 ГПК/. Мотивирано е, че по действащия процесуален ред не е регламентирана възможност съдебен акт да не може да бъде стабилизиран, поради възможността трето за процеса лице да атакува този акт безсрочно и безсрочно да възобновява висящността на производство, в което не е страна. Изложени са аргументи, че в разглежданата хипотеза за третото лице е установена процесуална възможност да обжалва обезпечението, по изключение от правилото, че жалби могат да подават само страните в процеса, поради което то не разполага с повече права от страните, и следва да упражни правото се на жалба в конкретно определен процесуален срок, тъй като именно това е режимът на упражняване на право на инстанционен контрол, при който началният момент на срока следва да бъде винаги изрично установен. Посочено е, че при съмнение, че не е спазен срока /в случая, поради продължителния период от време от постановяване на обжалваното определение/, съдът е длъжен да даде възможност страната да установи правото си на жалба, като й даде указания да отстрани нередовността, чрез установяване на началния момент на този срок. Преценката за спазването му е в дискреция на сезирания съд, но за да бъде извършена данни относно този начален момент следва да бъдат сочени още в жалбата. Тази преценка е свързана с редовността на сезирането и се извършва от всеки сезиран съд с оглед това, че неспазването на преклузивен срок. Определението е правилно. С Тълкувателно решение № 6/14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че легитимирано да обжалва определението за допускане на обезпечение е и всяко трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, с което е направено разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК, съгласно която легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са страните в обезпечителното производство, предвид на това, че страните по исковия, обезпечителния и изпълнителния процес не винаги съвпадат. В случая третото лице е страна в обезпечителното производство, без да е страна в исковото такова, поради което за тази страна преклузивният 1-седмичен срок за обжалване на определението за допускане на обезпечението, с което се засяга правната му сфера, тече от момента, в който тази страна може да упражни правото си на жалба, а това е моментът на узнаване на наложената обезпечителна мярка - възбрана върху имота, за който третото лице твърди, че е собственик. Третото лице, доколкото му е признато качеството на страна в обезпечителното производство, не притежава повече права от останалите страни в това производство, поради което не може да бъде възприето твърдението на жалбоподателката, че правото й на жалба е „еднократно безсрочно“ и за нея не се прилага заложения в чл.396, ал.1 ГПК принцип, че правото на жалба се упражнява в 1-седмичен срок от узнаването за наложената обезпечителна мярка, което за страната в исковия процес е моментът на връчване на съобщението за налагането й. В цитирания тълкувателен акт е извършено разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК относно това, кои лица са страни в обезпечителното производство, поради което такова е приложило и относно началния момент за обжалване на определението за допускане на обезпечение, когато то засяга правна сфера на лице, което не е страна в исковото производство. Относно спазването на преклузивния срок за обжалване съдът следи служебно, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, поради което правилно първият тричленен състав на ВКС е приел, че непосочването на началния момент на течението на срока – узнаването от третото лице за наложената обезпечителна мярка, е основание за връщане на частната му жалба, след изтичане на дадения от съда срок за отстраняване на тази нередовност. Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК О П Р Е Д Е Л И ПОТВЪРЖДАВА определение № 148 от 07.04.2022г. по ч. т. д. № 2658/2021г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.