1 O П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1449 [населено място], 03.06.2024 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска Колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова ЧЛЕНОВЕ: Петя Хорозова Иванка Ангелова като разгледа докладваното от съдия Ангелова ч.т.д.№ 897/2024 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по подадена от „Юробанк България“АД, чрез процесуален пълномощник, частна касационна жалба срещу Определение № 401 от 15.02. 2024г. по в.ч.гр.д. № 372/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от ответника по делото, сега касатор, частна жалба срещу Разпореждане № 20789 от 28.09.2023г. /неправилно изписано 04.09.2023г./ по т.д. № 4195/2022г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без разглеждане като недопустима подадена от „Юробанк България“АД молба с вх. № 80220 от 04.09.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка, имаща характер на искане за допълване на Решение № 4178 от 25.07.2023г. по гр.д. № 4195/2022г. на СГС в частта му по исковете на ищците за прогласяване за нищожни на чл.2, ал.1 от Договор № HL 34832 в частта „ в швйцарски франкове“, на чл.6, ал.2 и чл.12, ал.2 от същия договор. Оплакванията на частния касатор са за неправилност на обжалваното определение. Излага несъгласие с извода на въззивния съд, че пропускът на съда да се произнесе с диспозитива на решението по предявен иск може да се коригира само по реда на чл. 250 от ГПК по почин на ищците. За несъобразено от съда се сочи обстоятелството, че в случая е налице произнасяне по предявените искове за нищожност на посочените договорни клаузи в мотивите на постановеното по спора решение, като се поддържа, че пропускът за произнасяне по същите в диспозитива е поправим по реда на чл.247 ГПК. Като значим за изхода на спора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е поставен следният правен въпрос: Ако съдът е формирал правна воля и се е произнесъл по предявения иск, но поради технически пропуск е сторил това само в мотивите, а не и в диспозитива, какъв е процесуалният ред за отстраняване на този пропуск – по чл.247 или по чл.250 от ГПК? Допълнителният селективен критерий е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради постановяване на обжалвания акт в противоречие с Решение № 941 от 7.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 3297/2007г. на І г.о. Ответниците по частната касационна жалба Д. С. и Л. С., чрез адв. Т., представят писмен отговор, с който изразяват становище за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. За да постанови обжалваното определение, сезиран с частна жалба от ответника в производството, чиято молба по чл.247 ГПК е оставена без разглеждане от състава на СГС, апелативният съд е препратил към мотивите на обжалваното разпореждане, като в допълнение е посочил, че липсата на диспозитив легитимира само ищеца /а не ответника/ да иска постановяване на коригиращ съдебен акт /и то само в хипотезата на чл.250 ГПК/ доколкото тази страна в процеса има правен интерс да иска допълване на съдебното решение за да може да атакува съдебния акт /в допълнената част/ пред следваща съдебна инстанция. Изложено е също така, че производство по чл.247 ГПК може да бъде проведено /по същество; служебно или по сезиране от страните/ само ако наличен /изрично постановен/ диспозитив не съответства на мотивационната част на съдебния акт. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поставеният в случая въпрос изхожда от решаващия за изхода от спора мотив на въззивния съд за това, че непроизнасянето по предявен иск в диспозива на съдебното решение е пропуск, поправим само по реда на чл.250 ГПК – чрез допълване на акта. По така поставения въпрос е формирана практика на Върховния касационен съд, обективирана в посоченото от частния касатор Решение № 941 от 7.11.2008г. на ВКС по гр.д. № 3297/2007г. на І г.о., както и в служебно известните на състава Решение № 321 от 26.09.2012г. по гр.д. № 54/2012г. на І г.о.; Решение № 50089 от 13.03.2024г. по т.д. № 2201/2021г. на ІІ т.о. и други, с които е прието, че очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, а непълно съдебно решение е налице, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото. Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формирал воля по целия спорен предмет (по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр.), но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение, т.е. в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението. Предвид отговора на въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, въззивното определение е неправилно. Видно от мотивите на първоинстанционното решение съставът на СГС е формирал воля по съществото на предявените искове за нищожност на посочените договорни клаузи, приемайки ги за неоснователни, като е пропуснал обективирането й в диспозитива на акта. Приетото от въззивния съд в обжалваното определение, че производството по чл.247 ГПК може да се проведе само и единствено при несъответствие между изрично постановения /наличен/ диспозитив и мотивационната част на съдебния акт, изключвайки настоящата хипотезата, противоречи на посочената практика на ВКС, според която пропускът на съда да се произнесе с диспозитива на съдебния акт по иск, по основателността на който е формирал воля в мотивите на същия, е поправим по реда на чл.247 ГПК. Неправилността на този извод предпоставя неправилност и на решаващия мотив за потвърждаване на обжалваното разпореждане, с което е преценявана допустимостта на неприложим към случая процесуален ред за поправяне на сочения порок - поради нелегитимираност на ответника да иска допълване на решението. Горното налага отмяна на въззивното определение и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, като делото следва да се върне на същия състав от Софийски градски съд за произнасяне по подадената от „Юробанк България“АД молба с вх. № 80220 от 04.09.2023г., с предмет искане за поправка на допусната от съда очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 401 от 15.02.2024г. по в.ч.гр.д. № 372/2024г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ Определение № 401 от 15.02. 2024г. по в.ч.гр.д. № 372/2024г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него Разпореждане № 20789 от 28.09.2023г. /неправилно изписано 04.09.2023г./ по т.д. № 4195/2022г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за произнасяне по подадената от „Юробанк България“АД молба с вх. № 80220 от 04.09.2023г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.