Р Е Ш Е Н И Е   № 257   гр.София, 26 юни  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май   две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ:    РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                      НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                                                                                              със секретар   Румяна Виденова при участието на прокурора    КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 254/2009 година   Задочно осъденият Д. Ш. Ш. е отправил на 14 април 2009 год. чрез свой защитник искане по реда на глава 33 от НПК (неточно наречено „молба”) за възобновяване на наказателното дело, по което е осъден от Кубратския районен съд-като първа инстанция, и от Разградския окръжен съд-като втора (въззивна) инстанция. Първоинстанционният съд е издал присъда № 444 от 25 ноември 2008 год. по нохд № 315/2008 год., с която Ш. е наказан 2 години лишаване от свобода при строг режим за извършеното от него хулиганство по чл.325, ал.4 НК във връзка с ал.2 (още заради оказаната съпротива на орган на власт-полицай, и опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК-във връзка с предишните му осъждания). Присъдено е и отделното изтърпяване на предишно условно наказание 2 години лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършено хулиганството. Второинстанционното (въззивно) решение - № 5 от 3 февруари 2009 год. по внохд № 337/2008 год., е за потвърждаване на присъдата след обжалването й от служебния защитник на подсъдимия. Решението не е проверявано от следваща инстанция. Искането за възобновяване на делото е изрично основано на чл.422, ал.1, т.5 НПК (а не на специалния чл.423 НПК), и по-конкретно – на основанието за възобновяване „нарушение на закона” (чл.348, ал.1, т.1 НПК); изложени са доводи, които според подателя на искането подкрепят това основание и позволяват ново разглеждане на делото. Искането е поддържано в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът е за отхвърлянето му. Върховният касационен съд намери, че оспореното осъждане трябва да бъде оставено в сила. Липсват основания за възобновяване на делото – нито претендираното, нито някое друго, с оглед на което биха могли да се свържат доводите в подкрепа на искането. Подателят на искането погрешно смята за несъставомерно по чл.325 НК деянието, породено по личен мотив на дееца към лице, към което отправя обиди, нанася му телесна повреда и други подобни. Такъв мотив би могъл само да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом това отнасяне към третото лице едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото (срвн. р.І, т.3 от П. 2 /1974-Пл. на ВС). От друга страна, престъпното отнасяне към третото лице, което съпровожда хулиганските прояви, не изключва последните, както също погрешно смята подателят на искането, а те и телесна повреда, обидата и т.н. образуват една съвкупност от престъпления (пак там, т.7).     Приложението на НК е все пак съпроводено с грешка, но тя е останала неотбелязана в искането, вероятно защото не се отразява на изхода на делото. Осъждането по нохд № 53/1997 год. неправилно е включено в съдимостта от значение за правната квалификация „опасен рецидив”; както се вижда от свидетелството за съдимост (л.16 от дос.д.), наложеното по него наказание 4 години лишаване от свобода е изтърпяно условно предсрочно на 4 май 1999 год., а с изпитателния срок – на 1 юли 2000 год., т.е. повече от 5 години преди извършване на сегашното хулиганство на 2 април 2007 год. (вж. отново свидетелството, където е посочено и р.189 от 19 март 2003 год. на ВКС-ІІІ н.о., с което по реда на възобновяването на наказателните дела е отменено приложението на чл.70, ал.7 НК, извършено при второто по ред осъждане на Ш. по нохд № 308/2001 год.) Останалите доводи, с които е свързано основанието по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 НПК, са относими всъщност към основанието за възобновяване във връзка с чл.348, ал.1, т.2 НПК – „същественото нарушение на процесуалните правила”. Точно това представлява претенцията,че осъждането на Ш. не е съобразно със съдебномедицинското удостоверение и показанията на М. и К. Дейността по преценката на доказателствата е поначало дейност по прилагане на процесуалния, а не на материалния закон, но въпреки това уточнение искането за възобновяване на делото си остава неоснователно. Както удостоверението, представено в първата инстанция (л.40 от делото при нея), така и казаното от свидетелите в тази инстанция (л.27-29), не само са били обсъдени от съдилищата (вж. мотивите им, към присъдата – л.49, към решението – л.29), но са обсъдени убедително против защитната позиция на подсъдимия и несъгласието с тези мотиви е просто израз на обяснимо пристрастие.     Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава 33 от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 5 от 3 февруари 2009 год. по внохд № 337/2008 год. на Разградския окръжен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: